Публикуваме 10-те най-идейни снимки в конкурса, избрани от организаторите от Фондация МУСИЗ и екипа на "Дневник". Поради различните си технически параметри не всички са подходящи за формата "Голямата снимка".
Михаил Новаков е победителят в конкурса "Покажи средната класа в снимка", вдъхновен от изложбата "Събърбия" на Бил Оуенс, която приключи преди дни във Vivacom Art Hall.
Неговата снимка "Източно изложение-1" бе избрана от известния фотограф и кураторката му Клаудия Занфи сред над 30 предложения на тема "Средната класа в България". Публикуваме като фотогалерия 10-те финалисти, избрани от организаторите от Фондация МУСИЗ и екипа на "Дневник". Поради различните си технически параметри не всички са подходящи за "Голямата снимка".
Всички участници може да разгледате на страницага на конкурса.
"Източно изложение - 1"
Фотография, част от проекта Wheels, Chicks and Landscapes представен 2012 година в галерия "Васка Емануилова".
Бил Оуенс казва, че преследването на материално благополучие е пътят към някаква свобода за човека от средната класа в Америка. За някои хора от средната класа в България е творчеството. 
Средната класа управлява
Портретите на работното място вдъхновяват трудещите за по-големи постижения. Дали? Кои са всъщност авторитетите за хората от средната класа и имат ли такива изобщо днес. Въпроси, чиито отговори са видими в обществото.
Повече от четвърт век след края на комунистическия режим в България все още продължава борбата за нефасадна демокрация и автентично гражданско общество. Наличието на "средна класа" предполага наличието и на развита демокрация, каквато тук все още е мираж. В повече са ни митовете, овчедушието, мързелът, дребните сметки. Липсват ни каузи и мечти, но ни липсва и нетърпимост към несправедливостта и простащината. 
Младите мениджъри Мойсей и Асен вече движат собствен бизнес проект, наречен "Енергоспестяващи технологии, намаляващи разходите на енергия при практическото използване на мобилните офиси до една конска сила". 
Като всеки средностатистически мъж в България се опитвам сам да правя ремонт. И естествено невинаги ни се получава. В момента се чудя леко отчаян дали ще мога да оправя разбитото си жилище. 
Надежда 
Средна класа в България е имало преди Войната, имало е и по време на соца. Различни са били само начините да принадлежиш към нея.
В първата половина на миналия век средна класа се е ставало най вече по наследство. Социалната стълбица се е качвала бавно, понякога две-три поколения.
По време на соца средната класа и издигането в социалната пирамида е най-често функция на целуването на партийни задници или доносничене на ДС.
Да не ми се обиждат соц носталгиците, а да гледат повече филми от това време.
Дори певица в "Оркестър без име" се става през леглото на партийния секретар.
Днес средната класа е най-отворена, но човек трябва да е адаптивен. В добрия или лошия смисъл.
В добрия - подходящото образование, например програмистки умения, веднага те изстрелва в средната класа. В лошия - чалга или политически протекции над бизнеса ти.
Две средни класи, това е българският модел (ако мога да си послужа с израза на Станислав Стратиев). Двете средни класи от няколко години са в открита война.
От една страна, на барикадата е средната класа на образованите, "младите и красивите", а от другата страна на барикадата е средната класа на тарикатите, чалгарите и далавераджиите.
София, 2015. Популярен виц в България гласи, че единственият изход от кризата в България са Терминал 1 и 2 на летище София. За много българи от средната класа това е възможен избор - както краткотраен, така и дълготраен. 
Денят, в който в България се отваря първият от магазините на голяма световна търговска верига. Запечатах този момент, защото ме учуди човешката истерия първи да си купиш нещо. Стори ми се дори странно, защото това се случва много години след гладните моменти от началото на 90-те. 