Потребителска фотогалерия.
Преди да си тръгнем от Богота посетихме Зипакира, на около 50 км на север от столицата – една от земите с най-древните обитатели в Америка, където преди конкистата са живяли индианците от племената Муиска и където се намира едно от чудесата на Колумбия. От хостела ни в La Candelaria взехме ТрансМиленио автобус до последната спирка Portal del Norte (1800 песос = $0.70) и от там се качихме на микробусче до Zipa (5000 песос= $2.50). Озовахме се в малко живописно градче насред евкалиптови гори в полите на Андите. Посрещнаха ни тесни стръмни улички и стари реставрирани къщи с прясно боядисани врати и керемидени покриви обрасли в мъхове. 
Насочихме се към централната плаца- огромен площад окупиран от гълъби (подобно на всички пплощади по света), насред който стърчаха няколко високи палми, чиито корени надигаха настилката и образуваха полегати хълмчета от жълти павета. 
Плацата беше заобиколена от всички страни с невероятно красиви стари двуетажни постройки, с дървени балкони отрупани с цветя и покриви с глинени керемиди, между които се открояваха кметството в стил френска класическа архитектура с готически елементи и катедралата Сан Антонио де Падуа, построена между 1805г. и 1916г. в класически испански колониален стил. 
Изобщо не очаквахме да попаднем в подобно симпатично историческо градче от миналото, с 300-годишни сгради обявени за национални монументи, насред спокойни зелени хълмове. Останахме очаровани от Зипакира още преди да стигнем до крайната ни дестинация- Солената Катедрала, която е основната причина стотици посетители да прииждат тук ежедневно. 
Солената Катедрала в Зипакира, Колумбия е една от най-необичайните, най-изумителни катедрали в света. Намира се на 200 метра под земята, в тунелите на стара солна мина, дълбоко в корема на голяма солена планина. Всичко в тази катедрала е направено от сол. 
Солните депозити на Зипакира се формират преди 250 милиона години и с образуването на Андите се озовават в планините, високо над морското ниво. Индианците от племето Муиска първи се възползват от богатите солни залежи, много преди пристигането на испанските завоеватели. Започнали да добиват и да търгуват със солта, която изобилствала в околните планини, като разменяли сол за най-различни изделия и стоки с други племена от района на Андите. 
По-късно, европейските заселници също започват да експлоатират богатите солните залежи, прокопавайки многобройни тунели под планината. В един момент миньорите решават да си организират малък храм в един от тунелите, където всеки път преди да започнат работа се молели. 
През 1950г. в галериите на мината, някои от които прокопани още от времето на индианците Мусика, започва строежът на голямата подземна католическа катедрала, завършена на 15 Август 1954г. и посветена на светицата покровителка на миньорите. Но тъй като катедралата се намирала в действаща мина по онова време, се налага да я затворят и реконструират по по-безопасен начин. През 1995 най-сетне отваря врати Солената Катедрала в днешния си вид. 
След като си платихме входната такса от около 12$ на човек се наредихме на опашка заедно с двайсетина други посетители пред входа на мината. Озовахме се под земята, в пещера чиито стени и таван бяха покрити с дебел пласт сол, като заснежени, подсилени с дебели греди от евкалиптово дърво. 
Вървяхме дълго по низходящ коридор и спирахме често, 14 пъти да сме по-точни. От двете страни на мрачния коридор бяха издълбани 14 малки параклисчета с масивни кръстове от каменна сол, които стърчаха от земята или стените, представляващи 14-те етапа от кръстния път на Христос. 
След около половин час стигнахме до катедралата. Залата, намираща се в средата на лабиринт от коридори, пещери, шахти и балкони е дълга 75 метра с 18 метра висок таван, с огромни каменно-солни колони и капацитет 8400 човека. Тук се намира и най-големият подземен кръст в света. (Подземен!) Звуците на Аве Мария изпълваха помещението. 
Преди да завършим обиколката се присъединихме към малка група ентусиасти, които искаха да научат как се копае каменна сол. Раздадоха ни каски с фенерчета и ни поведоха в тотален мрак към място, където ни очакваха тежки ръждиви кирки. Иво и Мая моментално се захванаха за работа и успяха да изкъртят няколко парчета от стената на мината. Едновремешните миньори по тези места получавали нищожно заплащане за каменната сол, която изкопавали с къртовски труд. Плащали им на килограм. Парчетата, които ние успяхме да отлепим от стената на мината не биха стрували даже стотинка Запазихме ги за сувенир, но първо ги близнахме да се уверим, че са наистина солени. Бяха солени, наистина!*** Автор: Мира Ненчева. Семейство от варна с платноходка около света https://www.facebook.com/TheLifeNomadik 