Въпросът какво се случва с природата, когато хората изчезнат, намира частичен отговор в растящите популации на вълци, лосове и други диви животни в обширната зона за сигурност в Беларус и Украйна около атомната електроцентрала "Чернобил" тридесет години след най-голямата ядрена авария, разказва "Ройтерс".
По повод предстоящата 30-а годишнина от аварията в атомната електроцентрала "Чернобил" "Дневник" подготви серия от статии и галерии, посветени на най-тежката ядрена авария в историята.
Въпросът какво се случва с природата, когато хората изчезнат, намира частичен отговор в растящите популации на вълци, лосове и други диви животни в обширната зона за сигурност в Беларус и Украйна около атомната електроцентрала "Чернобил" тридесет години след най-голямата ядрена авария, разказва "Ройтерс".
На 26 април 1986 г. провален тест за сигурност в атомната централа "Чернобил" в Украйна, тогава в Съветския съюз, предизвиква облак с радиоактивни отпадъци,преминал през части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавието. Над 100 000 души са принудени да напуснат завинаги зоната за сигурност, простираща се през границата на Украйна и Беларус, с големината на държава с размерите на Люксембург. Така дивите животни остават единствените обитатели тук.
Обозначените с червено-жълти предупредителни знаци за радиация изоставени населени места в Беларус са се превърнали в ловни полета за хищници като вълци и ястреби. По покривите и комините на изоставените къщи гнездят птици като горски улулици и свраки. 
"Там хора не могат да живеят, това ще е невъзможно дори през следващите 24 000 години", заяви наскоро украинският министър на околната среда Ханна Вронска, говорейки за зоната за безопасност, в която влизат и 2600 кв. км гори, блата и някога обработваеми земи.
На снимката: Морски орел (наричан още белоопашат) в изоставеното село Дронки в Беларус.
Ефектите на радиацията върху популациите на животни в дългосрочен план са обект на разгорещени дебати, тъй като учените се затрудняват в отделянето на положителното въздействие от отсъствие на човешка дейност и отрицателните влияния на замърсената околна среда. 
Стадо бизони близо до изоставеното село Дронки в Беларус. 
Въпреки радиацията популацията на вълци в зоната за сигурност в Беларус е седем пъти по-голяма в сравнение с останалите части на страната, показва проучване, публикувано в списание "Съвременна биология" миналия октомври. 
Вълк край изоставеното село Оревичи в Беларус. 
Някои от хищниците нападат и отмъкват телета от съседни на зоната за безопасност села. Това е накарало местните жители да поставят капани или директно да стрелят по тях. 
Международната общност финансира изграждането на 30-тонен саркофаг, който да предотврати повторно освобождаване във въздуха на радиоактивни частици през следващите 100 години. Нищо обаче не може да се направи за пострадалите растения и почва в най-засегнатата 30-километрова зона около авариралата централа.
На снимката: Сврака прелита над ограда от бодлива тел в 30-километровата зона за сигурност около АЕЦ "Чернобил".
През март украинският министър на околната среда Хана Вронска обяви, че се обмисля идеята за превръщане на необитаемата зона в биосфера, за да се защитят и изучат животинските видове (като лосовете на снимката) в може би най-големия природен парк на Европа. 
Всеки, който иска да посети периметъра за сигурност в Беларус, трябва да получи специално разрешение от правителството, което важи няколко дни. Пътищата, които водят към зоната, са охранявани, за да се предотврати влизането на неупълномощени лица. 
Макар правилата в пострадалите райони в Украйна също да са строги, малки туристически групи могат да посещават обекти и населени места в периметъра за сигурност, включително "призрачния град" Припят.
На снимката: Кълвач се подава от хралупата си в 30-километровата зона за сигурност около АЕЦ "Чернобил".
Речна видра в близост до изоставеното беларуско село Погоное. 
Горска улулица в село Кажушки, Беларус. 
Изоствена къща в село Дронки, Беларус. 
Лисица търси храна около село Бапчин в зоната за сигурност в Беларус. 