Фотогалерия: Резерватът Ковачевица

nqkoga_nqkude

Фотогалерия: Резерватът Ковачевица

avatar-man

Потребителска фотогалерия.

  • Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 – 16 в. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.През 18 век в селото пристигат и българи от от Костурско, Западна Македония, които донесли строителния занаят. За това днес свидетелстват имената на двете части на селото, горната - Банева и долната - Арнаутска махала.Църква "Свети Никола"През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.В 1889 година Стефан Веркович ("Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи") отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.
    Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 – 16 в. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.През 18 век в селото пристигат и българи от от Костурско, Западна Македония, които донесли строителния занаят. За това днес свидетелстват имената на двете части на селото, горната - Банева и долната - Арнаутска махала.Църква "Свети Никола"През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.В 1889 година Стефан Веркович ("Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи") отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.
  • Съгласно известната статистика на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") към 1900 година в селото (Ковачевица) живеят 1400 българи.[7]В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев ("La Macédoine et sa Population Chrétienne") в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.През 1908–1909 година селото има 209 български къщи .През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация "Родопи", която разполага с гатер за обработка на дървен материал.
    Съгласно известната статистика на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") към 1900 година в селото (Ковачевица) живеят 1400 българи.[7]В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев ("La Macédoine et sa Population Chrétienne") в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.През 1908–1909 година селото има 209 български къщи .През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация "Родопи", която разполага с гатер за обработка на дървен материал.
  • Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват, подобно на Копривщица и Стария Пловдив, и е запазила живописната си възрожденска архитектура.
    Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват, подобно на Копривщица и Стария Пловдив, и е запазила живописната си възрожденска архитектура.
  • Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден "За храброст"България Георги Балтаков, български ученБългария Георги Тетимов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[14]България Георги Жерев (1927–2003), български писателБългария Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян МълчанковБългария Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден "За храброст" IV степен[16]България Илия Тетимов (Заяка, 1885 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченецБългария Йордже Димитров (1842 – 1894), български просветен деецБългария Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционерБългария Людмил Стоянов (1886 – 1973), български писателБългария Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деецБългария Стоил (Стойко) Баятев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружинаБългария Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 – 1925), български хайдутин и революционерБългария Тома Добрев, български учен, ректор на МГУ "Св. Иван Рилски"
    Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден "За храброст"България Георги Балтаков, български ученБългария Георги Тетимов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[14]България Георги Жерев (1927–2003), български писателБългария Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян МълчанковБългария Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден "За храброст" IV степен[16]България Илия Тетимов (Заяка, 1885 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченецБългария Йордже Димитров (1842 – 1894), български просветен деецБългария Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционерБългария Людмил Стоянов (1886 – 1973), български писателБългария Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деецБългария Стоил (Стойко) Баятев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружинаБългария Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 – 1925), български хайдутин и революционерБългария Тома Добрев, български учен, ректор на МГУ "Св. Иван Рилски"
  • В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:"Ковачовица, на СИ от Неврокоп 4 1/2 часа. Лежи в един дол между скалисти бърда. Канина е твърде близко до селото. Скотоводци и зидари; някои излизат изкусни майстори по чужбина. Църква българска "Св. Николай", и училище с 50 и повече ученика. Българското училище е твърде старо. 250 къщи българе.
    В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:"Ковачовица, на СИ от Неврокоп 4 1/2 часа. Лежи в един дол между скалисти бърда. Канина е твърде близко до селото. Скотоводци и зидари; някои излизат изкусни майстори по чужбина. Църква българска "Св. Николай", и училище с 50 и повече ученика. Българското училище е твърде старо. 250 къщи българе.
  • Ковачевица е отдавна дестинация за туристи - български и чужди, които отсяват в уютни къщи за гости.
    Ковачевица е отдавна дестинация за туристи - български и чужди, които отсяват в уютни къщи за гости.
  • В селото има и галерия. Както и разбира се, помашки черги, въпреки, че селото е българско. Разбира се, механа , и магазин.
    В селото има и галерия. Както и разбира се, помашки черги, въпреки, че селото е българско. Разбира се, механа , и магазин.
  • Красотата на тиклените къщи и камъка си остават здрава непокътната с векове традиция.
    Красотата на тиклените къщи и камъка си остават здрава непокътната с векове традиция.
  • Спокойствието и уюта, както и греяната ракия и греяното вино са на почит.
    Спокойствието и уюта, както и греяната ракия и греяното вино са на почит.
  • Много известни фамилии имат къщи в Ковачевица, непокътнатият рай.
    Много известни фамилии имат къщи в Ковачевица, непокътнатият рай.
  • Гледката от балкона на къщите за гости е невероятна, а от камбанарията в селото, където е позволено да се качите още повече.
    Гледката от балкона на къщите за гости е невероятна, а от камбанарията в селото, където е позволено да се качите още повече.
  • Малко по-нагоре от Ковачевица има архиологически обект, само 15 километра по нагоре по гората.
    Малко по-нагоре от Ковачевица има архиологически обект, само 15 километра по нагоре по гората.
  • Красота.
    Красота.