По стария черен път на Резовското било се отправяме до едни уникални мяста - Аязмото на Св.Марина и древното тракийско оброчище Индипасха.
Град Малко Търново. Разположен в централната част на Странджа планина, близо до границата с Турция. 
С високопроходими автомобили, по стария черен път на Резовското било се отправяме до едни уникални мяста - Аязмото на Св.Марина и древното тракийско оброчище Индипасха. 
Красотата на Странджа.По маршрута наблюдаваме едно от най-интересните съчетания на дъбови и букови дървета, които образуват богати екосистеми. 
Странджанска зеленика. 
Тук е най-западният район на разпространение на странджанска зеленика.Могат да се видят и други защитени вечнозелени видове като колхидски джел, лавровишня, подезичест залист. 
По билото на Странджа. 
Аязмото на Св.Марина. В древността мястото е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия. 
Легенда разказва, че аязмото на Св. Марина било открито от пастир на стадо крави, сред които имало и един сляп бик. След като "потопил" глава в извора, прогледнал. 
Пещерата е, малка и полуотворена. Входът е на юг. 
По стените на пещерата капе вода и се събира в калцирали вази и затова се възприема за аязма. 
В дъното на пещерата има отвор за провиране, който е много хлъзгав и малцина бяха смелчаците преминали през него. 
Празникът на Св. Марина е нощен. Край пещерата на деня на светицата поклонници преспиват, с надежда за изцеление или за "знамение". 
В дебрите на Странджа.Някогашния кльон (граничното съоръжение),близо до границата с Турция. 
Към древното тракийско оброчище Индипасха. 
Индипасха, разположено до надвиснала скала в основата, на която блика извор. 
Индипасха, закътано в дълбок обрасъл с гъста букова гора Язменски дол, десен приток на р.Велека. 
С вяра и надеждата тук се събират много поклонници търсещи пречистване и изцеление. 
Изворът.За да пиеш или напълниш вода, се ляга по корем :-) 
Странджа. 
Странджа. 