Празникът "Сан Фермин", който всяка година се отбелязва през лятото в Памплона, Испания, е в разгара си.
Празникът "Сан Фермин", който всяка година се отбелязва през лятото в Памплона, Испания, е в разгара си.
Серхио Колас ще използва шалчето, което баща му някога също слагал, преди да участва в тичането пред биковете по улиците на града.
Всяка година равносметката в края на фестивала е немалко ранени ентусиасти. 
Някои участници в кроса пред рогата на биковете понякога използват времето преди началото да релаксират в книжарница. 
Празникът е в чест на покровителя на провинция Навара, където се намира Памплона - Сан Фермин, и обикновено продължава от 6 юли до полунощ на 14 юли.
На снимката: Семейно селфи.
Тичането пред разгневени бикове далеч не е единственото събитие, съпътстващо фестивала - той е изпъстрен с концерти, танци, паради, фойерверки, които по традиция в Испания са особено шумни. 
Фестивалът в чест на Сан Фермин е добре описан в романа на Хемнигуей "И изгрява слънце", в който действието се развива тъкмо в Памплона. 
В тичането пред биковете обикновено се включват стотици, преследвани от шест животни по дълго 825 м трасе, което преминава през тесните улички в старата част на града. 
Тичането приключва на арената, където животните остават до следобед, когато участват в бикоборство.
Карлос Колас участва в тичането пред биковете от 20 г.
Червените шалчета са отличителен белег за участниците във фестивала. На снимката се вижда момент от откриването на празника, съпроводено с фойерверки, известни под името чупинасо (Chupinazo). 
Бягството пред биковете започва всяка сутрин в 8 ч. Преди 1924 г. началото е било в 6 ч. Участниците в него се събират по-рано на място, за да се помолят на светеца за защита от рогата на животните. 
Всеки следобед се организира бикоборство, в резултат на което шестте животни, участвали в тичането по улиците сутринта, биват убити. 
Сиеста посред празника. 
След девет дни фестивал, в полунощ на 14 юли жителите и гостите на Памплона ще се съберат на централния площад, за да изпеят традиционната песен Pobre de Mí ("Горкият аз"). Кметът на града обявява края на фестивала, като запалва свещ, а всички свалят червените шалчета. Естествено всичко приключва със заря. 