Потребителска фотогалерия
Разположен в сянката на Везувий, Херкуланеум е древен римски град, разрушен първо от земетресение през 62 г., а след това покрит в кал и прах от вулканичното изригване през 79 г., които по същество го вкаменяват. 
Това означава, че дори деликатни вещи като мебели и дрехи са открити при разкопките в забележително добро състояние. 
Хората обаче не успяват да се спасят; хиляди се опитват да избягат с лодки, но са задушени от отровните газове от вулкана. Това, което изглежда като защитен ров около града, всъщност е древната брегова ивица. 
През 1980 г. археолозите откриват около 300 скелета – останките на тълпа, която е избягала на плажа, за да намери края си в ужасната жега и лава, спускаща се от Везувий. 
Руините на Херкуланеум се намират в градчето Ерколано (Херкулан), на 16 км от Помпей. От Неапол или Соренто до Ерколано се стига много лесно с ж.п. линията Чиркумвезувиана, спирка Еркулано Скави, откъдето има около километър надолу по хълма директно до самия Херкуланеум. 
Това е единственото място в района на Неапол обаче, в което си купуваш входен билет, но не ти дават карта или каквато и да било брошура. В самия обект има само 2–3 указателни табели. 
Основният вход към разкопките е в североизточния край и алеята преминава по мост, който е над част от разкритата част на Херкуланеум, а след това извива около източната и южната страна, преди да се достигне до втори мост в югозападния ъгъл. 
Зоната, която е открита за посещения, е малка част от първоначалния град и по същество представлява три улици (Кардо III до V), разположени от древната брегова ивица навътре към сушата на север, и два пътя (Decumanus Maximus и Inferior), преминаващи от изток на запад, успоредно на брега по онова време. На снимката на преден план е крайградската баня, гледана от алеята, успоредна на някогашния морски бряг. 
Херкулануем е открит, когато в началото на ХVІІІ в. започнали да копаят кладенец, на дълбочина 15–18 м под съвременната повърхност. 
В началото са копани поредица от шахти и тунели, за да се приберат всякакви продаваеми ценности от мястото. Находките са носени в Неапол, за да украсяват къщите на богатите или все пак се оказват в различни музеи. 
Между 1749 и 1765 г. обаче Херкуланеум е изследван по-научно от Бурбонските крале на Неапол и на Двете Сицилии под надзора на Роко Джоакино, а след това от помощника му Карло Вебер. На снимката е терасата на Марк Ноний Балб. 
Очертан е основният план на града и голяма част от преносимите останки са изнесени, но в крайна сметка тези тунели се сриват и са затворени. Съвременните градове Резина и Портичи израстват над Херкуланеум, а познанията за мястото, където са били входовете към тунелите, са загубени за научната общност. 
През ХХ век археологическите разкопки започват наново на съвременна научна основа и напълно разкриват малка част от града. Археолозите обаче откриват, че по-ранното прокопаване на тунелите е увредило структурата на голяма част от оцелелите сгради. 
Мястото страда и от влиянието на природните стихии и периодичните земетресения, така че се води непрестанна битка, за да се запазят останките от Херкуланеум. Съвременните археологически разкопки са преоткрили това, което потенциално е едно от най-големите съкровища на Римската империя. 
Първоначално се е смятало, че Вилата на папирусите съдържа свитъци, които не могат да се разчетат, слепили се в твърди буци, когато за пръв път са открити през ХVІІІ в. Установява се обаче, че чрез използването на различни техники някои от свитъците лесно могат да се отворят и поне част от съдържанието им да се прочете. 
Някои са били отворени с помощта на ранен механизиран метод, който позволява бавно да бъдат разгъвани, но това би могло да отнеме 4 години, а и свитъците били изключително трудни за четене, когато все пак били отворени. 
По-новите изследвания с помощта на внимателно разработени химически разтвори са дали възможност да се разгънат повече от 1800–2000 свитъка, но това продължава да е дълъг процес. 
Електронна апаратура помага на учените да подсилят запазените надписи и по-пълно да интерпретират някои от древните текстове, съдържащи се в свитъците. Отворените досега свитъци изглеждат предимно различни философски текстове, написани на гръцки, а не на латински, но е възможно в бъдеще да се открият още свитъци, които да разкрият други аспекти на римския живот. 
Смята се, че е възможно да има други папируси с латински текстове на по-долното, неизследвано ниво на вилата. Самият факт, че вилата е била собственост на роднина на Юлий Цезар, поражда няколко възможности. На снимката е Къщата на елените, гледана от алеята над старото пристанище. 
Decumanus Maximus е в източната част на разкопките. Тя върви към хълма, на който е съвременният гр. Ерколано. 
Театърът е частично разкрит с тунелите на Бурбоните, но леко на север от линията на Decumanus Maximus (под съвременните къщи). 
На преден план е западната страна на Paleastra (гимнастическия салон), гледана от входната алея. 
Къщата на скъпоценния камък 
Къщата на скъпоценния камък 
Къщата на скъпоценния камък 
Свещената зона и терасата на Марк Ноний Балб. 
Отново част от свещената зона 
Стенна мозайка от къщата на Нептун и Амфитрита. Лявата фигура на мозайката понякога е била определяна и като Посейдон, но това е една от няколкото добри мозайки в тази сграда. 
Фреска, изобразяваща мита за Херкулес в Колежа на августалите – орден на римски жреци, създаден от Тиберий, за да се грижи за поддържането на култа към Август и Юлий през 14 г. 
В няколко от сградите могат да се видят останките от овъглени греди, както и различни видове греди, използвани в строителството по онова време. 