Потребителска фотогалерия
Древните градове от Златния пръстен (Золотое кольцо) на Русия са впечатляващи, всеки с различна красота, преживели и славни дни и жестоки погроми. Пльос е старинен руски град на брега на Волга. Основан е през 1410 г от московския княз Василий I, син на великия княз Дмитрий Донски, но имало и по-старо селище Чувил от 12 в. 
От върха на хълма, където е имало крепост, при хубаво време се е виждало течението на Волга до 17 км и гарнизонът е успявал да се приготви да задържи всеки плавателен съд. Тези прави участици по реката в миналото са наричали "пльос". Но е възможно името да идва и от друго значение на пльос – пясъчна плитчина. Някога Волга е била поне 2,5 м по-плитка и не толкова широка 
Пльос се свързва не само с отбрана и търговия по реката. Хиляди хора от параходите по Волга се любували на красотата му: брезови гори, зелените склонове на хълмовете, белите сгради по крайбрежието и златните куполи на черквите. Градът става любимо място за отдих на столичната и губернска интелигенция и работилница на открито за художници. Пльос очарова художници като Репин и Василев, тук си е отпочивал Шаляпин. 
Истинска гордост за града повече от 100 години е изкусният художник на руската природа Исак Левитан. В летата на 1888-1890 г. запленен от красотата Левитан създава над 200 картини и ескизи, които украсяват колекциите на Третяковската галерия в Москва, Националния руски музей в Петербург и други музеи в страната. Сред най-известните картини са След дъжда. Пльос, Вечер. Златен Пльос, Над вечния покой, Златна есен. Слободка, Есен. Мелница. Пльос, Брезова гора. 
На левия бряг на река Волга е основана Кострома през 1152 г. от княз Юрий Долгорукий по време на военния му поход в земите на казанските българи. Няколко тълкувания има за произхода на името на града. Според някои изследователи произлиза от финската дума "кострум" – крепост, но други посочват връзката с езически пролетно-летен ритуал със сламена кукла "кострома", изгаряна за прогонване на злото и плодородие. Князът, син на великия киевски княз Владимир Мономах, управлява могъщото Ростово-Суздалско княжество. Прозвището Долгорукий е заради основаването на градове-крепости като Кострома, Переславъл Залески, Кидекша, Москва и мащабното каменно строителство и заради претенциите към Киевското княжество, което успява да управлява. 
Централната част на града се е запазила почти в първоначалният си вид от времето на Екатерина II. Широк площад, от когото като лъчи излизат 7 главни градски улици, седем пътя към различни епохи и истории на Кострома. Говори се, че на въпроса какъв да е градския план за преустройство, Екатерина II само разтворила ветрилото си. Така и изглежда централната част като ветрило. Народът ласкаво нарича площада "тигана", заради огромната кръгла форма, жегата през лятото, поради липса на дървета и връзката с миналото, когато добивали сол чрез изпаряване на вода. Основна забележителност е Пожарната кула в стила на античен храм с височина 35 м. 
Търговските редове (торговые ряды )- търговско-складов комплекс от края на 18 и началото на 19 в., заема няколко квартала в центъра , паметник на сградостроителното изкуство от времето на екатерининската градска реформа. Различни по архитектура, с колони или без, те са красиви и все още се използват по предназначение - предлагат всякакви стоки от валенки до домашно приготвени сладкиши. Разцветът на града е през 17 в., когато е богат търговски и занаятчийски център. Никой не си тръгва от Кострома без прочутата черна сол. Старата технология на приготвяне е доста сложна. Обикновена сол дълго се препича на руска печка с добавки на квас, зелеви листа, ръжено брашно и диви билки. И понеже е трудоемко и дълго, се е правило само веднъж в годината на Велики четвъртък , когато се очиства душата, дома, храната от всяка нечистотия. Оттам и названието "четвъртъчна черна сол". Смята се за по-здравословна и извличаща токсините. 
Ключов исторически паметник е Ипатиевският манастир, основан през 1330 г. на брега на река Кострома в близост до вливането й във Волга. В Смутното време е резиденция на Романови. Докато е в манастира младият 16-годишен Михаил Романов е избран за цар от Земския събор през 1613 г. Предлагали и на княз Пожарски, заради заслугите му за отблъскването на полските войски от Москва, но той отказва поради влошено здраве и множество бойни рани 
Наложило се дълго да увещават младия Романов и неговата майка да поеме тежкото бреме на цар-обединител. С право се боели от заговори и кървав преврат, на които изобилства руската история. Все пак склонил и поставил началото на династията Романови, управлявала следващите 300 години и дала основание на Кострома да се гордее, че е люлка на династията. В манастира е погребан татарския княз Чет, основател на манастира и Иван Сусанин – исторически герой отдал живота си, за да спаси младият Михаил Романов. 
Според най- разпространената история полски отряд разбирайки за избирането на Михаил Романов за цар, тръгнал към Кострома да го плени и взели Иван Сусанин да им посочи пътя. Той обаче ги завел в блатата. Разбрали за измамата, измъчвали до смърт Сусанин, но и не излезли от блатата. Младият цар щедро се отблагодарил на семейството на героя. 
Кострома твърди, че е мястото, където се е родила Снежанка ( Снегурочка). Освен за вечната спътница на Дядо Мраз разказват и за великия драматург А. Островски, който обичал да се любува на залезите и параходите по величествената Волга, която тук достига почти километър ширина. Тук е заснет и филма "Жесток романс" по пиесата на Островски "Без зестра" ( Безприданница) 
Владимир, една от древните руски столици. Счита се за град музей, заради паметниците от 12 в. включени в списъка с културно наследство на ЮНЕСКО – Успенския събор, Дмитриевския събор и Златните врата. Имал 5 градски врати във втората половина на 12 в., но се запазила само една, най-важната. Златни врата са построени в 1158—1164 г. при княз Андрей Боголюбски. Искал да покаже, че Североизточна Рус не отстъпва на Киевската по блясък и влияние. Някога били покрити със позлатени медни листове, които ослепително блестели на слънце като златни. Освен отбранителен, имали и триумфален характер. От двете им страни били изградени валове. Когато Екатерина II посещава града и минава през вратата каляската й заседнала и се счупила. Веднага заповядала валовете да се махнат, движението да е не през, а покрай вратата и така останало до днес. 
Владимирската Градска Дума – красиво здание от червени тухли. Градът има и мрачна слава с известния Владимирски Централ – зловещия затвор за политически затворници, където са изпратени роднините на жената на Сталин, синът му, жената на Молотов, писатели, журналисти, военни, разузнавачи и хиляди знайни и незнайни врагове на народа. Никой не е успял да избяга от него. Сега също има около 1500 затворници и арестанти. Ако обаче рискуваш да снимаш може да се окажеш арестуван. 
Успенският събор — открояващ се паметник на белокаменната архитектура от 12 в. в домонголска Русия. Главен катедрален храм на Владимиро-Суздалска Рус, в него са коронясвани велики владимирски и московски князе. Съхранява фрески на Андрей Рубльов и приятеля му Данил Чьорний. И докато фреските на Чьорний са аскетични, следващи точно византийския модел, тези на Рубльов са пълнокръвни, сякаш живи. Рубльов изписва и иконите на олтара, но с времето потъмняват и изображенията едва личат. Това не се харесало на Екатерина II, дарила пари за нов иконостас. От 83 икони се запазили едва около 25. В храма се е съхранявала най-известната икона в Русия Владимирската Света Богородица. През 1238 г при нападение на татарите княгиня Агатия, синовете й, членове на семейството, епископа и миряни изгарят живи или се задушават от дима на огъня, запален около храма. 
Музей на кристала в някогашната старообредна църква – кристални и стъклени изделия блестят в рубинени, сини, зелени, златисти краски. 
Паметник на Владимир Кръстител в парка Пушкин. 
Изящната белокаменна църквата Покров на Нерли от 1165 г, издигната от княз Андрей Боголюбски в чест на сина му, убит в сражение с волжките българи. Издиганта е на брега на река Нерл близо до вливането й в река Клязма. Първата църква в Русия с името Покров. Паметник включен в списъка на ЮНЕСКО 
На брега на река Клязма на 14 км от Владимир е малкия градец Боголюбово. През 12 в. е резиденция на княз Андрей Боголюбский, а от 13 в. след убийството му се разполага манастир Свято-Боголюбский. По-голямата част от манастира е построена 18-19 в. Но все още са запазени паметници от 12 в. — част от предишния белокаменен дворец : кула със стълби и галерия. Според предание княз Андрей Юревич преминава оттук по пътя си от Киев към Суздал. Носи ценна византийска икона с чудотворния образ на Богородица . Изведнъж конете спрели и не искали да помръднат, сменили ги с други, но и те не помръдвали докато се смрачило. Князът заповядал да лагеруват. Цяла нощ се молел горещо и му се явила Богородица. На мястото князът издигнал палат, наредил да изпишат образа на явилата се Богородица , която е местна светиня. А донесената икона известната Владимирска Богородица положили в Успенския събор. Иконата изпратили да предпази Москва от нашествието на Тамерлан. Изпълнила мисията си, но така и не я върнали обратно. 
Суздал е очарователен старинен град, основан на река Каменка, приток на Нерл. Водата на реката била толкова бистра, че се виждали камъчетата по дъното, оттам и името й. На единия бряг на реката е изграден Суздалския кремъл, най-старата част от града. Счита се, че е от 10 в. Кремъл е запазил земните си валове и ровове, няколко църкви построени в 1220 в. като Рождественския събор и архиерейските палати от 17 в. През 1107 волжките българи обсаждат и завладяват града. Суздал е център е на Ростово-Суздалското княжество в началото на 12 в. при княз Юрий Долгоруков, в средата на 13 в. е столица на самостоятелно Суздалско княжество, бил е и столица на Суздалско-Нижегородското княжества в 14 в. 
Спасо-Евтимиевски мъжки манастир – най-големият и най-известният манастир в Суздал. Основан през 1352 г. на левия бряг на Каменка, в северната част на града, от нижегородския княз Борис Константинович. Първоначално манастирът се строи като крепост. Днешният си вид манастирът добива през 16 – 17 в., а крепостната стена с дължина 1160 м и 12 кули е издигната през 1670 г. Паметникът е включен в списъка на ЮНЕСКО. 
Проходната кула на Спасо-Евтимиевския манастир с височина 22 м, изградена от червени тухли. Срещу манастира се намира Покровския женски манастир, основан през 1364 г. служил за принудително заточение на нелюбимите, омръзнали жени на руските царе: жената на Василий III Соломония Сабурова, жената на Петър I Евдокия Лопухина, княжна Ксения Годунова и др. 
Спасо – Преображенският събор е главен храм на манастира, строен през 16 в., изписан от знаменития майстор на руската иконопис Гурия Никита. Красива е и 9-стенната църква Йоан Предтеча от 16 в. съчетана със стената с камбани (звонница) от 17 в. Има 17 камбани, от които в прекрасна мелодия звънят 16. Една от камбаните замлъкнала, заради големи студове през зимата, които достигали до – 30 С. Дълбокият, мощен и завладяващ звън, сливащ се с нежните тонове на камбани прогонва лошите мисли и въздига чистите помисли към бога. 
Никита изписвал библейските сюжети така, че да бъдат разбрани и от неуки селяни. Уникалните фрески са от 1689 г. Не било прието иконописците да оставят името си, тъй като произведенията им били боже дело, а не тяхно. Но Гурия Никита се разпознава по фриза с карамфили в долната част на стенописите. Акустиката в храма е изумителна, песнопенията на живо са завладяващи. 
Край река Каменка се издига и църквата Пророк Илия. Произходът на името на Суздал е от старославянския глагол " съзьдати", а едно от значенията е било " слепвам от глина" 
Музеят на дървената архитектура и селския бит в Суздал е на другия бряг на Каменка, срещу Кремъл. Музеят под открито небе е старинно село с църкви, къщи, мелници, кладенец, хамбари. Старите руски къщи са изцяло дървени, централно място заема печката, която дарява топлина, на нея се приготвя хляба и храната, върху й се настаняват младоженци и скъпи гости. Неотменна част от къщата е котката. Старо поверие е, че когато е готова една къща, първо в нея се пуска котката, защото който пръв влезе, пръв умира. Но ако котката не хареса къщата и избяга, значи нещо не е наред и стопанинът трябва да направи нова. 
В музея има две дървени черкви лятна и зимна, Преображенска от с. Козлятево 1756 г. и Възкресенска от село в Камешников район от 1766 г. 
Черквите са правени без нито един пирон или свързващ материал – само дърво и вече 3 века изглеждат прекрасно. Куполите им са борови, но блестят като сребърни. Неведнъж такива сребристи куполи са подмамвали и разочаровали монголо-татарите, мислейки ги за сребърни, а то само просто дърво. 
Тук периодично се правят фестивали и празници, например Празника на краставичката. Опитахме краставичките в саламура – чудесни са. Суздал се слави и с медовухата - напитка на основата на мед. Има и алкохолен вариант. Старинните руски песни са омайни, особено след като си пробвал специалитетите. 
Ако човек има време може да се наслади на старинните руски къщички в града, едноетажни, дървени, излезли сякаш от приказка 
Празник на града е. Огромният централен площад е пъстър панаир и примамва с какви ли не изделия. 