Потребителска фотогалерия
Величествени манастири, древни крепости, красиви сгради и много история, бляскава или кървава разкриват старинните градове от Златния пръстен на Русия. Троице-Сергиева лавра е най-големият и най-известен мъжки манастир в Русия, архитектурен паметник на културата и изкуството, в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1993 г. Намира се в центъра на гр. Сергиев посад. Приема се, че е основан през 1337 г. от Сергий Радонежки. Манастирът има многовековна история, с впечатляваща роля в политическия живот на Североизточна Рус. През 1380 г. княз Дмитрий Донски, отправящ се към знаменитата Куликовска битка със Златната орда получава благословия и подкрепа. В Смутното време, време на междуособици и войни между руските княжества, манастирът издържа 16-месечна полско-литовска обсада. Свързан е с живота на руски князе, царе и императори като Василий III, Иван Грозни, Петър I. Богат и могъщ, приемал е скъпи дарове, имал е земи и до 100 хиляди крепостни. 
Преподобният Сергий Радонежки е един от най-почитаните руски светци, чудотворец, духовна опора на руския народ, свързан с културния идеал на Свята Рус и появата на руската духовна култура. Св. Сергий с тих и кротък глас умеел да достигне и смири и най-закоравелите и жестоки сърца. Често помирявал враждуващите помежду си руски князе, убеждавал ги да се подчиняват на великия московски княз, благодарение на него за Куликовската битка почти всички руски князе признали върховенството на княз Дмитрий Донски. 
Троицкият събор (с позлатените куполи) е най-старата сграда в лаврата. Първата изградена от Св. Сергий е дървена, а през 1422 г. започва изграждането на първото каменно съоръжение от сръбски монаси от Косово, намерили убежище тук след битката на Косово поле. Съборът е изписан от Андрей Рубльов и Данил Чьорни през 1392 г. За иконостаса Андрей Рубльов създава прочутата икона "Троица" ( съхранява се в Третяковската галерия в Москва). В храма се пазят мощите на Св. Сергий в красив сребърен ковчег с орнаменти, поръчан от Иван Грозни на най-добрите майстори на Оръжейната палата, но предоставен след смъртта му. Храмът е действащ, красиво изписан, с много сребърни и златни обкови, дарени от руските царе и императрици, с въздействащо богослужение и черковен хор, но не е разрешено да се снима. 
През 1559 г. започва изграждането на нов голям събор – Успенския по заръка и с дарение на Иван Грозни. Куполите са сини – цветът на Богородица, а златните звезди напомнят раждането на Христос. Еднокуполната черква в дясно е посветена на Светия дух, строена 1476–1477 г. Успенският параклис в розово, изграден в края на XVII в., е за източника на свещена вода. В близост до Успенския събор са погребани членовете на семейството на цар Борис Годунов. Трагична е съдбата на царската дъщеря Ксения Годунова. Била красива, умна, образована, но без късмет. Баща й води преговори за брак с 6 западни князе, но все нещо се случвало или князът не приемал православието, или бил разгулен, или умирал внезапно, вероятно отровен, или не могъл да пристигне. След смъртта на Борис Годунов пред очите на царевна Ксения са убити майка й и брат й, известно време е била наложница на узурпатора на престола, а после насила е подстригана за монахиня. Поискала да я погребат до семейството й. 
Красиво изписан и резбован олтар в трапезната черква от 1688 г., един от най-красивите резбовани олтари в Русия. Според някои предания руската матрьошка се създава тук в лаврата. 
Над източната стена на лаврата е надвратната черква от 1693–1699 г – Рождество на Йоан Предтеча в стил московски барок. Тълпи туристи и богомолци се смесват. Най-многобройни са китайците, които изникват отвсякъде. 
Стенописи от Сергиевата трапезна черква от предверието. Някога в това предверие високопоставени богомолци, осъзнали греховете си, слушали богослуженията. 
5-етажната камбанария (колокольня) от 1741—1770 г се смята за един от най-добрите паметници на руската архитектура от 18 в. За времето си е една от най-високите в Русия със своите 87,33 м. В началото на 20 в. има 42 камбани, а цар-камбаната е най-голямата в Русия по време на поставянето й на втория етаж на камбанарията. През 1929-1930 г. много от камбаните са свалени и унищожени от болшевиките, а през 2002-2004 г. са възстановени, включително цар-камбана с тежина 72 т. 
Плещеево езеро – красиво езеро с ледников произход, на възраст около 30 хиляди години. Езерото е дълго 9,5 км и широко 6,5 км. В него се влива река Трубеж, а изтича река Вьокса. Името си дължи на плисъка на вълните, според преданията някога достигали и 2 метра. На брега му е основан древния град Переславъл Залески. Има 16 вида риби, най-известна е бялата риба ( ряпушка), така наречената "царска сельодка/херинга", улавяна и доставена на царската трапеза в отминали времена, дори за пиршества в чест на коронации, за да напомня за доброволното присъединяване на Переславското княжество към съюза с Москва през 14 в. Говори се, че тези места е посещавал Александър Дюма, голям любител на ряпушка. 
На брега на Плещеевото езеро Петър I създава учебната си флотилия от около 100 плавателни съда: кораби, лодки и галери. Поканил холандски майстори и сам се включвал в изработването им. В музей се пази "Фортуна" - оцелялата лодка на Петър I и с гордост разказват, че Переславъл Залески е люлката на руския военно-морски флот. Предание обвързва съдбата на княгиня Евдокия, съпруга на великия княз Дмитрий Донски, с Переславъл Залески и езерото. Докато князът събирал войски за поход срещу монголо-татарите княгиня Евдокия с младенеца Андрей е застрашена от похищение от хан Токтамиш. Съобразителните переславци бързо построили сал, навлезли навътре в езерото и спасили княгинята и наследника. 
През 1152 г. в гъстите гори край величественото Плещеево езеро княз Юрий Долгорукий полага началото на Переславъл Залески. Градът 6 пъти е разграбван от татарите. Тук се ражда и управлява светия княз Александър Невски. Спасо-Преображенският събор от XII в. е един от най-уникалните и най-древни руски паметници, дело на владимиро-суздалската архитектурна школа. Изграден е от бял камък, паметник е на ЮНЕСКО. В него е бил кръстен княза. Куполите някога са били черни, а сега са зелени. Белият камък е бил до 10 пъти по-скъп от тухлите и можело да се гради с него само през лятото. 
Някога тук е имало крепост (кремъл), но днес са останали само валовете и оцелелите Владимирски събор и черквата на Александър Невски, построени през 1740 г. в един стил, като само храмът на Невски е бил отопляван. В переславския район се ражда известния руски конструктор Михаил Кошкин, изобретател на легендарния танк Т-34, признат за най-добрия танк на Втората световна война. 
Свято -Николския женски манастир смятан за един от най-красивите в Залесие. Основан през 14 в., наричан от переславци " Чудо в блатата". Многократно разрушаван и въздиган отново. Николай чудотворец се счита за покровител на Русия. Във владенията на манастира влиза с. Годеново, известно с историята на Животворящия кръст Господен, една от светините на Русия. Кръстът засветил с неземна светлина сред Сахотското блато през 1423 г. и бил забелязан от пастири. Оцелял в огъня, който изгаря старата църква, остава непокътнат, когато след 1917 г. богоборци се опитват да го нарежат с триони и разсекат с брадви. Говори се, че почти 6 века Светият кръст дава изцеление от различни заболявания и твори чудеса. 
Камбанарията (звонница) на манастира, изящна в лъчите на залеза. Звънарката е умела и извлича прекрасна мелодия от камбаните с различна големина 
На северния бряг на езерото Неро се издига красивия кремъл на древния град Ростов Велики. Заобиколен от високи стени с красиви кули, с проходи между тях, украсен с многокуполни храмове, архиерейският двор, които сега се нарича Ростовски Кремъл, е построен през 1660 г. Има традиция макар и не задължителна за цвета на храмовете и куполите: белият – Възнесение или Преображение Господне, златният е за Бог и за главните храмове, син е цветът на Богородица, зеления и сребърния за светците, може да символизира и светата троица, червения – за мъчениците, черният цвят се смята за цвета на монашеството. 
Първата построена сграда на Ростовския кремъл е църквата на Възкресението над северната порта. Не е просто църква, а сложен архитектурен комплекс, състоящ се от 5-куполен храм (сребристите куполи най-вдясно), вход с три порти, галерии и две кули над портите. До нея е Успенският събор. Първоначално е дървена дъбова черква, създадена през 991 г. от княз Владимир Мъдри. Сегашната сграда е 5–та по ред, построена през 16 в. Изящна и красива е, но вътре предстои сериозна реставрация. Камбанарията на кремъл е легендарна. Почти всяка камбана си има име и звучат в няколко мелодии. Звученето е величествено. В този кремъл е заснет филма "Иван Василиевич сменя професията си" 
Втората голяма надвратна църква е Йоан Богослов със зелени куполи, изградена над западната врата на кремъл. Тя е едно от последно завършените здания, според надпис на стената през 1683 г. Обрамчва се от 2 кули. Под нея има вход,но под ъгъл. Изглежда по -възвисена, по–пропорционална, по–хармонични са фасадите и прозорчетата. Най-младата, но може би най-зрелищната сграда е на цървата Огидитрия, построена през 1692—1693 г на северната стена. С необичайно оцветяване - жълти ромбове на бял фон, което създава усещане за релефност 
Ростов Велики се слави и с финифта - древноруско название на емайла. Пренесено от Византия изкуството добива разцвет тук през 16-17 в. Използва се не само за църковна утвар, но и за изящни украшения. 
Ярославъл също е един от древните руски градове. Основан е през 11 в. и достига разцвет през 17 в. Герб на града е изправена на задните си крака мечка. В града винаги е имало жива мецана. Сегашната била на преклонна възраст и живяла от туристите – заделяли й по един от всяка група. 
Църквата Пророк Илия – един от най-редките паметници на руското изкуство, ярък образец на ярославската архитектурна и живописна школа, на самобитността и красотата на провинциалните градове от 17 в. Съхранила се е и до днес в първоначалния си вид, практически без изменения. Храмът е построен през 1647—1650 г. със средствата и на земята на влиятелните търговци братя Скрипини. Старият център на Ярославъл в включен в културното налседство на ЮНЕСКО 
Изкуството на лаковата миниатюра. Изисква се прецизност и търпеливост, рисува се и се изпича на няколко етапа, докато оживеят руските приказки или сюжети от славната история. 
Още едно руско изкуство, препоръчвано заради колорита и щастието, което внася в дома. В музея има и музикална пауза -мъжки квартет доставя наслада за слуха със старочерковни и древноруски песнопения. 
Прекрасната гледка към Волга и вливащата се в нея река Которосъл. Шеговитото обяснение на произхода на названието на Которосъл е, че когато попитали недочуващ старец как е името на реката, той уточнил коя река "которой слева", така и останало Которосль. 
Спасо-Преображенският манастир в Ярославъл е известен. Построен в 12 в., влиза в списъка на 16 най-големи манастири. В 16 в. тук е пренесена държавната хазна, а през 1612 г. е щаб на Минин и княз Пожарски, организирали опълчението за освобождението на Москва. В основата на кръстовете на куполите лежи полумесец. Обяснението - люлка на християнството, напомняща раждането на Христос, ладия или котва -символ на християнската вяра. Има традиционна символика, макар и да не е задължителна за значението на куполите: еднокуполната църква символизира единния Бог, 3-куполната е светата троица, 5-куполна Спасителя и 4 евангелиста, 7-куполната е за 7-те черковни тайнства, 9-куполна за архангелите, 13-куполна – Бог и 12-те апостоли, 33-куполна е за 33 земни години на Христос. 
На територията на Спасо-Преображенския манастир се намира архитектурно-историческия музей с ценни икони, книги, съкровища. Ярославъл се гордее с първата жена – космонавт Валентина Терешкова. Избират я за депутат в Държавната Дума и поставят поръчение –искат речна гара в Ярославъл. Не е лесно да се получи одобрение на такъв проект за провинциален град, но Терешкова прави всичко възможно. Ресорният министър я приел, засвидетелствал уважение, дълго гледал документацията, накрая въздъхнал "Добре, че има само една Валентина Терешкова" и одобрил дълго чаканата речна гара. 
Макар че не е част от Златния пръстен Нижни Новгород е красив древен град, исторически свързан с градовете от пръстена. През 1221 г. княз Юрий Всеволодович на място, където река Ока се влива във Волга основава отбранителен пункт за охрана на границата на Владимирското княжество от мокшани, ерзяни, марийци и волжки българи, под название Новгород на Низката земя. 
В периода на феодална раздробеност Нижни Новгород е в Суздалското и Владимирското княжество. През 1350 г. става столица в 1341 г. на самостоятелното Нижегородско-Суздалско велико княжество, заемало обширна територия и съперничило на Московското. През 1500—1518 г. е построен каменен кремъл, който никога не е превземан. Стената на Кремъл е 2 км, укрепена от 13 кули. Запазили са се 12. В двора има бойна техника от Втората Световна война, даже и легендарната Катюша, 
Под стените на Кремъл през 1611 г. Кузма Минин събира средства и заедно с княз Пожарски организират народно опълчение, което изиграва решаваща роля за освобождението на Москва от поляците през 1612 г. Паметникът и стените на кремъла свидетелстват за отминалите славни времена. 
Нижни Новгород е съхранил чара на старинен руски търговки град. През 1817 г. се провежда Макаревския панаир и става един от най-крупните търговски центрове на Русия. Има много красиви сгради, и дано всички се реставрират. Символ на града е елен. 
Вливане на река Ока във Волга. Гледката е величествена, макар че е мрачно и дъждовно. Река Волга е жива, неотменима част от руската история, живот и култура. Във всеки град край Волга се усеща това преклонение и любов към майката -река. 