В училището на Дядо Коледа в Мидланд, Мичиган всяка година пристигат по двеста кандидат Дядо Коледа от Съединените щати, Канада, Дания и Норвегия. Те се обучават да изработват играчки от дърво, да разказват интересни истории, да шофират шейни, да хранят елени и най-важното, да разпространяват коледния дух.
В училището на Дядо Коледа в Мидланд, Мичиган всяка година пристигат по двеста кандидат Дядо Коледа от Съединените щати, Канада, Дания и Норвегия. Те се обучават да изработват играчки от дърво, да разказват интересни истории, да шофират шейни, да хранят елени и най-важното, да разпространяват коледния дух. Обучението е кратко, само три дни. ''Това е Харвард на всички училища Дядо Коледа", казва Шнайдер, пенсиониран кранист. Училището е създадено през 1937 г. и е организация с нестопанска цел. През 1987 г. негови директори стават Том и Холи Валент. "Привилегия е да си Дядо Коледа", казва Том (на снимката).
"Всяко дете, което е седяло на коляното на Дядо Коледа си спомня този миг завинаги", допълва той.Тази година рекорден брой участници са проявили интерес към училището на Дядо Коледа. Също така има рекорден брой дами, които ще се обучават през 2016.
"Това е страхотно, където може да си намерия съпруг!" , казва една госпожа Коледа.През трите дни на обучение, ''учениците'' практикуват йога, дихателни техники, пеят, танцуват. Учат се да опаковат подаръци, печат бисквитки и пълнят традиционните коледни чорапи с лакомства. "Важно е да се разпространява коледното настроение за всички деца", казва друг участник в обучението. В залата за грим, Леон Макбрейди, бивш професионален клоун, учи другите Дадо Коледа на трикове: как да поддържат мустаците си, как да се слагат руж по бузите си, как да се запазят белите си бради чисти и подредени. Фред ( на снимката) е на 80 години и е дошъл от Осло, Норвегия, за да присъстват на обучението тази година. Фред прилича на норвежки гном с червената си остри шапка, докато пазарува играчки за децата, които ще зарадва. След като си тръгнат след три дневното обучение и срещнат някое дете, неизбежно следва въпросът: "Вие наистина ли съществувате?"