Потребителска фотогалерия
Появата и развитието на двореца и парковия ансамбъл Царско село са свързани с освобождаването от шведското управление на земите на Новгород на бреговете на р. Нева, строежа на Санкт Петербург и определянето му за столица на руската държава.
ези земи отдавна са били руска територия. През ХІІ век областта е известна като земя на господаря Велики Новгород, но през ХVІІ век районът е окупиран от шведите. Връщането на територията от Русия започва през 1702 г., когато страната преобръща хода на Северната война.
Мястото, което ще стане Царско село, се появява на шведските карти от ХVІІ в. като малко имение, известно като "Саришоф" или "Саарисмойсио" (от финландски: "имението на хълма"), а на руски е "Сарская Миза". Непосредствено след края на Невската кампания имението е дадено на Александър Меншиков, който е назначен за генерал-губернатор на освободената територия. 
На 24 юни 1710 г. обаче Петър Велики нарежда на Меншиков да върне имението и Петър го подарява на бъдещата си съпруга Екатерина (официалният им брак е през февруари 1712 г.), като го включва в категорията "земи на двореца". Създаването на кралската резиденция на мястото на имението започва през 10-те години на ХVІІІ в. и продължава и през следващото десетилетие. Близкото село също расте, тъй като трябва да побере дворцовите слуги. Скоро Сарская Миза започва да се нарича Сарское село, а когато започва строежът на двореца, той получава името Царско село. 
В продължение на 2 века Царско село е грандиозна имперска лятна резиденция и строежът му е въпрос от държавно значение: в него участват всички клонове на държавното управление. След Октомврийската революция през 1917 г. дворецът и парковият ансамбъл са превърнати в музей и новите власти превръщат най-добрите сгради в града в образователни и болнични институции за деца. Вследствие на това градът е преименуван през 1918 г. на Детско село. На 9 юни 1918 г. дворецът на Екатерина е отворен като музей. 
През 1937 г., когато страната отбелязва стогодишнината от трагичната смърт на Александър Пушкин, градът, където бъдещият поет е получил образованието си в Имперския лицей, получава името му. През януари 1983 г. дворците и парковете в гр. Пушкин получават статута на резерват, а през 1990 г. той се превръща в Държавен музеен резерват Царско село. 
Дворецът и паркът Царско село са паметник на архитектурата и парковото изкуство от световно значение, датиращ от ХVІІІ до началото на ХХ век. Тук цяла плеяда от изключителни архитекти, скулптори и художници превръщат идеите на коронованите си клиенти в реалност. Това е пример на барокова и класическа архитектура, и е първото място в руската столица, в което интериорите са украсени в стил Модерн (Ар Нуво). 
Композиционният център на ансамбъла е Големият дворец на Царско село или Дворецът на Екатерина – превъзходен пример на руски барок. Посетителите потъват пищните и твърде лъскави декори на Голямата зала и поредицата от позлатени държавни стаи, в които влиза и световно известната Кехлибарена стая (снимането в нея е забранено). 
Дворците и парковете в Царско село претърпяват тежки поражения по време на Втората световна война. Дворецът на Екатерина е окупирана територия в продължение на 28 месеца и към 1944 г. е бил сведен до изгорели останки. Някои от павилионите в парка са частично или напълно разрушени. Царско село е изкопано с окопи и бункери, а 25 моста и около 50 бента, вирове и каскади са унищожени. 
Реставрацията започва през 50-те години на ХХ век и продължава и досега. Без преувеличение може да се каже, че тя е безпрецедентна в световната практика. Архитекти и реставратори пресъздават историческото наследство, използвайки традиционни материали и техники на златарите, зидарите, майсторите на гипсовите орнаменти и други занаятчии от ХVІІІ и ХІХ в., чиито тайни се преоткриват благодарение на изучаването на документални източници. 
През 1717 г., докато се създава Санкт Петербург на бреговете на Нева, архитектът Йохан Фридрих Браунщайн започва надзора на строителството на първата зидана имперска резиденция в Царско село, която е влязла в историята като "каменните зали" на Екатерина І. По време на управлението на императрица Елисавета (дъщерята на Петър Велики и Екатерина I) в края на 1742 или началото на 1743 г. се решава сградата да се уголеми. От края на 1748 до 1756 г. строителството на резиденцията Царско село се ръководи от Бартоломео Франческо Растрели (1700–1771) – главния архитект на имперския двор. 
На 10 май 1752 г. императрица Елисавета Петровна подписва декрет за пълната реконструкция на старата сграда и на 30 юли 1756 г. Растрели вече представя новото си творение на своята коронована господарка и на чуждите посланици. 
Следващият етап в декорирането на държавните стаи и жилищната площ е през 70-те години на ХVІІІ в. Новата господарка на резиденцията – императрица Екатерина ІІ, е очарована от изкуството на древния свят и иска апартаментите й да бъдат обзаведени в съответствие с актуалната мода. 
Тя поверява задачата на шотландския архитект Чарлз Камерън (1743–1812) – експерт по древна архитектура. Интериорите, които той създава в крилото Зубов и в северната част на двореца, са белязани с фина красота, аскетични декорации и особено изискани мебели. 
През 1817 г. по заповед на император Александър І архитект Василий Стасов (1769–1848) създава Държавния кабинет и няколко съседни стаи, които са обзаведени в "народен стил" – всички тези стаи са посветени на възхвалата на победите на руската армия срещу Наполеон през 1812 г. и след това. 
Последният щрих в симфонията на дворцовите държавни стаи е положен с новото Главно стълбище, създадено през 1860–1863 от Иполито Монигети (1819–1878) в стил "Второ рококо". Реставрацията на дворцовия комплекс не е завършила. Различни помещения са отворени за посещение с различни билети за различни турове. Павилионите и останалите сгради от дворцовия комплекс са отделни музеи, които са със собствени билети. Още по-неприятното е, че всички те почиват в различни дни от седмицата. 
Голямата зала, или Светлата галерия, както е наречена през ХVІІІ в., е най-голямата държавна стая в двореца. Създадена е по проект на Растрели между 1752 и 1756 г. Подът е с площ 800 кв. м и идеята е била това да е мястото за официални приеми и празненства, банкети, балове и маскаради. Залата заема цялата ширина на двореца и лятно време е пълна със светлина. 
Вечер галерията се е осветявала от 696 свещи и огледала. Редуването на прозорци и огледала зрително уголемява и без това огромната зала. Орнаментите са създадени от 130 руски дърводелци, които работят по скици на Растрели. Оригиналната картина на тавана е рисувана през 1752–1754 г. по скица на Джузепе Валериани (1708–1762) - изявен венециански декоративен художник, който идва в Русия по покана на Растрели. Картината е съставена от три отделни композиции: Алегория на Русия, Алегория на мира и Алегория на победата. През 90-те години на ХVІІІ в. деформация на тавана води до свалянето на картината на Валериани и преместването ѝ в дворцовия склад. 
През 1856–1858 г. художниците Фьодор Вундерлих и Енрико Франчоли рисуват нова композиция: Алегория на науката, Изкуството и индустрията, която възхвалява постиженията на съвременна Русия. Тази картина изгаря по време на войната. През 1953–1954 г. по време на реставрация на Михайловския замък в Петербург страничните части на таванната картина на Валериани, смятани за загубени (алегориите на мира и на победата), са открити наново. Това води до решението таванът да се възстанови с трите части на картината на Валериани. 
Кавалерската трапезария, отново по проект на Растрели, не е особено голяма и затова и тук са използвани огледала и фалшиви прозорци. 
Първоначално намерението за бялата държавна трапезарияе било да е за големи банкети и за вечери на императрицата с тесен кръг близки познати. В началото стените са били с бяла дамаска, която с позлатените дърворезби е придавала елегантност на залата. 
Стаята с червените пиластри. Когато проектирал стаите, Растрели се опитвал да ги направи колкото се може по-разнообразни. Оригиналното в тази стая е, че върху дамаската на стените са добавени пиластри от чисто стъкло с червено фолио зад него. 
По времето на Екатерина ІІ залата със зелените пиластри е служела като килер за сребърните прибори и порцелана. 
Залата с картините е също държавна зала, разположена до Кехлибарената стая. Платната са подредени като гоблени отново по проект на Растрели. Залата заема цялата ширина на двореца и подът е с площ 180 кв. м. През ХVІІІ в. се е използвала за дипломатически приеми, официални обеди и музикални соарета. 
След Стаята с портретите е Кехлибарената стая, в която снимането е строго забранено. На снимката е портретът на Екатерина І с рокля, която тежи 17 кг, а тежестта на наметалото е съвсем отделна. Според специалистите пълното имперско облекло е тежало не по-малко от 30-тина килограма. 
Стаята с портретите: тук винаги са били излагани портретите на руските владетели. На лявата стена е големият официален портрет на Екатерина І. 
Малката бяла трапезария е първата стая от личните апартаменти на императрица Елисавета, а след това и на Екатерина II, която на свой ред я предава на любимия си внук , бъдещия император Александър I. Стените са били облицовани с бяла дамаска и позлатена украса по проект на Растрели. 
Китайската гостна на Александър І е създадена по дизайн на Растрели през 1752–1756 г. и е била част от личните имперски апартаменти. Интериорът изпъква в сравнение с всички стаи от Златната поредица заради копринените дамаски на стените, които са изрисувани с акварели в китайски стил. След войната китайската коприна е заменена с бяла дамаска, а картината на тавана е заменена с копие на картина на Франсоа Буше "Венера разоръжава Купидон". 
До китайската гостна е килерът, или Стаята на знамената. До 1761 г. е била част от съблекалнята на императрица Елисавета. В средата на ХІХ в. стаята е била разделена с параван от бяла дамаска, зад който се подреждали нужните на слугите вещи по време на вечерни приеми. 
Зелената трапезария бележи началото на частните апартаменти в северния край на двореца, които са създадени през 70-те години на ХVІІІ в. по заповед на Екатерина II за сина й Павел (бъдещият Павел І) и неговата първа съпруга Наталия Алексеевна. Тези стаи са на мястото на висяща градина - огромна тераса, конструирана от Растрели. Декорациите са дело на Чарлз Камерън. 
Стаята на сервитьорите. По времето на Павел І Чарлз Камерън разделя тази стая за обслужващия персонал в двореца през ХVІІІ в. (двореца на Екатерина) на две с параван и създава две антрета. Едното от тях е в полумрак и води до стълбището. 