Музиканти, актьори, спортисти, хора на изкуството, общественици - 2016 г. ни раздели с много значими личности. Фотогалерията на "Дневник" припомня известните хора, с които се простихме през изминалата година.
Музиканти, актьори, спортисти, хора на изкуството, общественици - 2016 г. ни раздели с много значими личности. Фотогалерията на "Дневник" припомня известните хора, с които се простихме през изминалата година.
Футболната легенда Трифон Иванов почина през февруари от инфаркт. Бившият национал има 77 мача с шест гола за България.
През 1996 г. беше определен за футболист на годината. Иванов беше основна част от силния отбор, извел България до четвъртото място на световното първенство в САЩ '94.
Роден на 27 юли 1965 г., той започва кариерата си в "Етър", а в А група е играл и за ЦСКА. Кариерата му в чужбина преминава в "Бетис", "Ксамакс" и австрийските "Рапид", "Аустрия" и "Флоридсдорфер".
Театралната и киноактриса Ани Бакалова почина на 3 юли на 76-годишна възраст.
Позната е с ролите си във филми като "Изпити по никое време", "Карамбол", сериалите "На всеки километър" и "С пагоните на дявола". За петте си десетилетия на сцена изиграва над 200 театрални роли. През 1983 г. получава орден "Кирил и Методий", II степен, за заслугите си към културата.
На снимката: Бакалова в "Изпити по никое време" на Иванка Гръбчева
На 19 февруари почина актьорът Илия Добрев, чиято най-известна роля е на Васил Левски във филма "Демонът на империята".
Илия Добрев е роден на 10 февруари 1942 г. в Хасково. Завършва НАТФИЗ през 1967 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. Във филма "Демонът на империята" се снима през 1971 г.
Зрителите ще го помнят и като Митю от постановката на Хачо Бояджиев "Криворазбраната цивилизация"(1974) в БНТ по пиесата на Добри Войников. Последната му роля пред камера бе в сериала "Столичани вповече" (2015). Илия Добрев е получавал овации и в киното, и в театъра. Ето някои от филмите с негово участие – "Жребият" (1993), "Аз, Графинята" (1989), "Борис I" (1985), "В името на народа" (1984), "Лавина" (1982), "Звезди в косите, сълзи в очите"(1977), "Апостолите" (1976), "Записки по българските въстания" (1976), "Зарево над Драва" (1974), "Вълчицата" (1965).
На 83-годишна възраст на 24 февруари почина председателят на 38-ото Народно събрание и бивш вътрешен министър Йордан Соколов.
Соколов, който от десетилетия е сред известните български юристи, беше едно от емблематичните лица на СДС, в който участва от началото му, и знакова фигура в първото десетилетие на прехода. Той беше сред силните фигури в правителството на Филип Димитров, в което беше министър на вътрешните работи. След това през 1997 г. беше избран за председател на парламента, доминиран от ОДС. Заедно с това Соколов оглавява и комисията за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията.
Той беше сред ключовите фигури на управлението на ОДС през 1997 г. - 2001 г. и един от най-близките хора до тогавашния премиер Иван Костов. През 2004 г. заедно с Костов напусна СДС и стана един от учредителите на Демократи за силна България. Депутат в три парламента, през 2005 г. Йордан Соколов отказа да се кандидатира отново и се върна към адвокатската професия. През 2011 г. напусна и ДСБ, отказвайки се от политическа дейност.
В края на февруари почина директорът на агенция "Митници" Ваньо Танов.
През 2005 г. той бе назначен за директор на Националната служба "Борба с организираната престъпност" (по-късно ГДБОП) в МВР. През юли 2007 г. подава оставка.
Завършил е курс за ръководни кадри в Академията на МВР, специализирал е в Сикрет сървис (САЩ) и Кралство Нидерландия, участвал е в международни експертни групи в страните от ЕС и Русия по проблемите на тероризма и корупцията.
Танов беше директор на агенция "Митници" през първия мандат на ГЕРБ от 6 август 2009 г. до 22 август 2013 година. Напусна агенцията поради боледуване, а при повторното идване на ГЕРБ на власт, от август 2014 г. отново я оглави.
На 97-годишна възраст на 2 март почина журналистът Петко Бочаров.
През 70-те и 80-те години стилът му и мнението му по горещи международни теми и събития го превръщат в една от най-популярните и ярки фигури в телевизионния ефир. След 1990 г. започва да пише и по теми от вътрешната политика на страната.
Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във "Всяка неделя". Има редовни рубрики по БНТ, в радио "Свободна Европа" и в "Дойче веле". На 23 февруари 1992 в предаването на БНТ "Тв око" произнася крилатата фразата "Да, ама не", която остава негова запазена марка.
Легендарното лице на БНТ Никола Филипов си отиде на 86 години.
Той е първият телевизионен говорител в България, когото много хора помнят като "Чичко Филипов" заради участието му в детската поредица "Педя човек, лакът брада".
Никола Филипов отдава 32 години от живота си на телевизията. Обичаше често да казва, че "винаги съм имал много добро чувство към хората, винаги съм ги уважавал и на всичките си ученици съм казвал едно и също: запомнете, зрителят за вас е като Бог," припомня БНТ.
На 21 май вечерта, на 55-годишна възраст, почина големият джаз пианист Васил Пармаков.
През 1994 г. издава първия си солов албум Lombroso заедно с британския саксофонист Анди Скофилд. Много хора помнят и групата, която основава по-късно - "Зона Ц", с която има издадени три албума.
Бил е и в бандата "Подуене блус бенд". За известно време е музикален директор на групата в турнето на Йълдъз Ибрахимова, свирил е неведнъж с музиканти като Теодисий Спасов, Иво Папазов - Ибряма, Симеон Щерев, Милчо Левиев, Анатоли Вапиров, Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Симеон Ерев, Ицко Финци, Роко Захариев, Веселин Веселинов – Еко и много други.
Записвал е и е правил турнета с редица международни джаз музиканти като Окай Темиз, Ленарт Абърг, Майкъл Шифърл. През 2011 г. Пармаков издава книгата "Аз и майор Блюхер" с разкази, поезия, сентенции и размисли.
Известният поет и публицист Евтим Евтимов почина на 82 години. Автор е на повече от 40 книги.
Най-популярните му стихосбирки са "Обредни песни", "Нощи", "Планина", "Съновник", "Книга за една обич", "Горчиви песни". Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са "Високо" (ФСБ), "Ако ти си отидеш за миг" ("Импулс"), "Грешница на любовта" (Лили Иванова), "Горчиво вино" (Веселин Маринов) и "Обич за обич" (Георги Христов).
За последно името му нашумя около песен заради авторството на "Нашата полиция" (известна с рефрена "Родната полиция ни пази"), изпълнена от Веселин Маринов през 2010 г.
Почина президентът и основател на Нов български университет проф. Богдан Богданов.
Той е доктор на науките по класическа филология и дългогодишен професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Проф. Богданов е публикувал на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на "Диалози" на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски" на Псевдо-Калистен, "Към себе си" на Марк Аврелий, "Диатриби" на Епиктет.
След продължително и тежко боледуване на 8 август почина актьорът Никола Анастасов, известен като "усмивката на театъра".
Лило от "Суматоха" и Лазар от "Януари" на Йордан Радичков, главните герои в "Сако от велур", "Римска баня", "Рейс" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, Колоездача от мюзикъла на Валери Петров "Когато розите танцуват" - редица класически образи на българската комедия и сатира ще бъдат запомнени в изпълнението на Анастасов.
Той е познат и с ролите си в телевизията и киното - "На всеки километър", "Тримата от запаса", "Осмият", "Бялата стая".
Известният журналист Димитър Цонев почина в болница, след като получи масивен инсулт.
Голяма част от кариерата на Димитър Цонев е свързана с държавната телевизия. Зрителите го познават като водещ и редактор на информационните емисии "По света и у нас" и като водещ на различни публицистични предавания.
От 2002 до 2005 г. беше говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. След това беше пиар на "БТК Груп". В продължение на няколко години работеше в конкурентната на обществената телевизия Би Ти Ви, където също водеше обзорни предавания. От края на 2014 г. се завърна в БНТ.
Димитър Цонев е автор и на 17 документални филма. Като дете участва и в игрални филми - "Таралежите се раждат без бодли" и "Записки по българските въстания". Син е на популярния актьор Коста Цонев (1929 - 2012 г.) и известната тв говорителка Анахид Тачева.
Големият български режисьор и театровед Юлия Огнянова почина на 93-годишна възраст.
Името ѝ се свързва с повече от 100 постановки, измежду които първата "Майка Кураж" на Брехт у нас, с обновлението в българския театър и с един от силните му периоди преди 1989 г. - края на 50-те години в Бургас.
По това време заедно с Методи Андонов, Леон Даниел и Вили Цанков оформят силен творчески екип, който закратко вдъхва живец и обновление в закостенелите социалистически представи за театър.
През 1960 г. "бургаската четворка", която подписва постановките заедно, е разформирована. С Огнянова си отиде последният ѝ член, както и един от последните представители на това театрално поколение.
Големият български певец Бисер Киров почина на 7 ноември.
Той има над 4 хиляди концерта из Европа, Америка, Азия и Африка, а в началото на 70-те години на 20 век е солист във "Фридрихщадтпаласт" в бившата ГДР.
Като композитор има записани над 300 песни на български, руски, немски, чешки, полски и други езици.
Извън България, има издадени албуми в СССР, ГДР, Полша, Куба и в западни държави като САЩ и Испания. Носител е на десетки награди от български и международни фестивали.
На 87-годишна възраст почина режисьорът, сценарист и преподавател Никола Корабов.
Между филмите му са "Малката" (1959), "Тютюн" (1962), "Була" (1965), "Свобода или смърт" (1969), "Гневно пътуване" (1971), "Иван Кондарев" (1974), "Юлия Вревска" (1978, копродукция със СССР), "Орисия" (1983), "Копнежи по белия път" (1987), "Поверие за белия вятър" (1990), "Магия" (1999).
На 88-годишна възраст почина най-дългогодишният парламентарист у нас и първи национален омбудсман на България Гиньо Ганев.
Ганев беше една от знаковите фигури на левицата след промените през 1989г. През 1990 г. застава начело на "Отечествения съюз" - наследник на "Отечествения фронт". Участва в Кръглата маса от квотата на БСП.
Той беше наричан "човекът-парламент", тъй като е народен представител в 8 поредни Народни събрания (три преди 1989 г. и пет след това). Влиза във Великото Народно събрание като мажоритарен кандидат. След това е избран за зам.-председател на парламента и оглавява комисията за изработване на Конституцията.
Гиньо Ганев е първият национален омбудсман на България от 2005г. до 2010 г.
На 73-годишна възраст почина проф. Кръстьо Петков.Икономист, председател на Обединения блок на труда, народен представител от "Коалиция за България" в 39-то Народно събрание.Професор Петков е роден на 18 ноември 1943 година в град Димово, Видинска област. През 1986 г. защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в Софийския университет. Застава начело на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) след промените в края на 1989 г. 
Принс, една от големите звезди в края на 80-те и началото на 90-те години беше открит мъртъв в имението си в щата Минесота броени дни, след като спешно бе настанен за кратко в болница поради пристъп на грип.
Седем статуетки "Грами", четири награди на MTV, "Оскар" за най-добра авторска песен за "Purple Rain" през 1985 г. и "Златен глобус" за "The Song of the Heart" през 2007 г. са големите отличия в кариерата на Принс. През 2004 г. името му е вписано в американската Зала на славата на рок енд рола.
С 39 студийни албума, последните 4 - издадени само за последната година и половина, и 100 милиона продажби по цял свят, Принс с основание е класиран от влиятелното сп. "Rolling Stone" на 28-о място в списъка на 100-те най-популярни артисти на всички времена.
На 65-годишна възраст в болница в Лос Анджелис почина певицата Натали Коул.
Дъщерята на легендарния джазмен Нат Кинг Коул и носителка на наградата "Грами" претърпя бъбречна трансплантация, след като бе диагностицирана с хепатит С, последвал период на борба с наркозависимост.
След трансплантацията тя продължи да изнася концерти по цял свят, включително в България - през 2010 г.
Френският композитор и диригент, световноизвестно име в съвременна класическа музика Пиер Булез почина на 90 години на 5 януари.
Носител на 26 награди "Грами", Булез бе известен с експериментите си в областта на електронната музика, импровизацията и алеаторната музика.
Като диригент работеше с водещите световни оркестри и бе особено известен с интерпретациите си на други композитори от XX век като Шьонберг, Стравински и Бела Барток.
Легендата на британската рок и поп музика Дейвид Боуи почина на 69-годишна възраст, дни след излизането на последния му албум Blackstar.
Пробивът на Боуи дойде през 1972 г с The Rise and Fall of Ziggy Stardust и Spiders From Mars. Едни от най-големи му хитове включват Let's Dance, Space Oddity, Heroes, Under Pressure, Rebel, Rebel, Life on Mars и Suffragette City.
Освен като музикант Боуи направи и успешна кариера в киното с роли във филми като The Man Who Fell to Earth (1976), Just a Gigolo (1978) с Марлен Дитрих и като Пилат Понтийски в The Last Temptation of Christ (1988) на Скорсезе. През 80-те години играе и три месеца в The Elephant Man на Бродуей.
Пол Кантнър, китарист и съосновател на психеделичната рок група "Джеферсън еърплейн" (Jefferson Airplane), почина на 74-годишна възраст,
Кантнър и пеницата Марти Бейлин сформират "Джеферсън еърплейн" в средата на 60-те и създават хитове като Somebody to Love и White Rabbit. След разпадането на групата през 1972 г. той създава друга под името "Джеферсън старшип".
Основателят на групата "Ърт, уинд енд файър" Морис Уайт почина на 74 годишна възраст в дома си в Лос Анджелис.
Уайт основа "Ърт, уинд енд файър" в края на 60-те години. Групата е продала 90 милиона албума в цял свят. "Ърт, уинд енд файър" е спечелила шест награди "Грами" и е включена в Залата на славата на рокендрола през 2000 г.
На 90 години почина мениджърът на легендарните "Бийтълс" Джордж Мартин, известен като "петия Бийтъл".
Приносът на Джордж Мартин към световната слава на "Бийтълс" надхвърля 700 заглавия, които той е продуцирал. В кариерата си, продължила седем десетилетия, Джордж Мартин е вдъхновявал мнозина и е световно признат като един от най-продуктивните таланти в рок музиката.
Кийт Емерсън, един от основателите на легендарното прогресив рок трио "Емерсън, Лейк енд Палмър", се самоуби на 71 години.
Британецът бе смятан за един от най-добрите изпълнители на клавишни инструменти в прогресив рока. Освен работата си с Карл Палмър и Грег Лейк, той бе известен и с групата The Nice, основана през 1967 г., три години преди сформирането на "Емерсън, Лейк енд Палмър".
Грег Лейк, едно от големите имена сред основателите на прогресив рока и член на легендарни групи като King Crimson и Emerson, Lake and Palmer, почина на 69 години.
Британският музикант бе през 70-те години една от най-големите звезди на рок сцената. Сред вечните му хитове са In the Court of the Crimson King и I Believe in Father Christmas. Той почина след продължителна борба с рака, девет месеца след самоубийството на Кийт Емерсън, негов приятел от триото, в което свиреха с Карл Палмър.
Певецът, композитор, поет и романист Ленард Коен почина на 82 години на
11 ноември дни след излизането на последния му албум You Want It Darker и след като сподели пред "Ню Йоркър", че вече е готов да се прости с живота.
Коен е роден в канадската провинция Квебек и почти веднага след като се мести в Ню Йорк през 1966 г. става известен поет и романист, едва на 31 години. Най-преданите му последователи сравняваха работата му с проповедничество.
Той пееше за религия, за Исус Христос и юдейските традиции, за любов и секс, за политическо недоволство, съжаление и "търсенето на баланс между хаоса и съществуването". Текстовете на песните му често бяха много лични и съдържаха елементи на молитва.
Роден през 1934 г. в еврейско семейство в говорещ английски квартал на Монреал, Коен чете като тийнейджър Федерико Гарсия Лорка, учи се на китара от изпълнител на фламенко и събира кънтри групата Buckskin Boys.
Той завършва McGill University в Монреал и скоро след като се дипломира, публикува първата си стихосбирка.
Недоволен от малките си доходи, Коен се насочва към писането на песни и през 1967 г. се среща с Джон Хамънд, продуцентът, открил Дилън. Той му осигурява договор с Columbia Records, за която Коен работи пет десетилетия.
На 73 години в Скопие на 10 декември е починала легендарната певица Есма Реджепова, наричана кралицата на циганската музика.
Реджепова е родена на 8 август 1943 г. в скопския квартал "Шуто оризари", но има мюсюлмански, еврейски и цигански корени. Певицата беше номинирана два пъти за Нобелова награда за мир заради хуманитарната си дейност.
През живота си тя осинови и отгледа 48 деца. Есма Реджепова беше сред най-успешните музиканти в своя жанр. Изнесла е над 8000 самостоятелни концерта по света, включително и в България през 2009 г. Има над 100 авторски парчета и 15 албума. През 2013 г. получи почетното национално отличие на Македония.
В последните дни на годината изгубихме и певеца Джордж Майкъл. Той
започва кариерата си през 80-те с група Wham! а след това продължава като самостоятелен изпълнител и се превръща в една от музикалните легенди на поколението. Има над 100 млн. продадени копия от албуми.
Истинското му име е Георгиос Кириакос Панайоту и музикалната си кариера започва от метрото в Лондон, разказва "Гардиън". Той се ражда в семейство на танцьорката Лесли Анголд и кипърския грък Кириакос Панайоту, собственик на ресторант, емигрирал във Великобритания през 50-те години и сменил името си на Джак Панос.
Благодарение на успеха на Wham! и соловата си кариера Джордж Майкъл бе обявен за най-често пусканият изпълнител по британските радиостанции в двете десетилетия между 1984 г. и 2004 г. През 2008 г. списание "Билборд" го постави под №40 в класацията си на Стоте най-популярни изпълнители на всички времена. Дебютният му солов албум Faith (1987) бе продаден в 20 милиона броя.
Изпълнителят си отиде малко преди преиздаването на албума муListen Without Prejudice Vol. 1 (1990) и биографичен филм за него с участието на Стиви Уондър, Елтън Джон и супермоделите, които се включиха в прочутото видео на хита Freedom!
Бившият световен шампион по бокс Мохамед Али, един от най-великите и уникални представители на този спорт, зрелищен състезател и една от най-колоритните и прочути личности на ХХ век, почина на 74 години.
С характерния си "танцуващ" стил и светкавични юмруци – летя като пеперуда, жиля като пчела, както го описваше той – Али се бе обявил за "най-дръзкият, най-красивият, най-върховният, най-научният, най-умелият". Но той също така казваше, че човек никога не бива да забравя откъде е дошъл и в какво наистина вярва.
Али говореше открито против расизма и войната във Виетнам, смени името си с приемането на исляма.
На 84 години почина писателят и философ Умберто Еко.
Италианецът стана световноизвестен още с първия си роман "Името на розата", а последната му книга излезе през миналата година - "Нулев брой".
Сред най-известните книги на Умберто Еко са още "Махалото на Фуко", "Островът от предишния ден", "Баудолино", "Пражкото гробище", на "Трактат по обща семиотика", "Семиотика и философия на езика", "Пет морални есета", есетата "За литературата", "Изповедите на младия романист" и други.
Роден през 1932 г. в Александрия (Италия), той първо започва да учи право, но по-късно се насочва към литературата и философията. През 1954 г. защитава докторат върху Тома Аквински.
Работи до 1959 г. като редактор на културните програми на италианската телевизия RAI. Академичната му кариера включва лекции в Торинския университет, по-късно в Миланския университет, през 1969 г. става професор по визуални комуникации във Флоренция.
От 1971 г. е доцент по семиотика във Факултета по литература и философия в Болонския университет, а от 1975 и редовен професор и ръководи Международния център за семиотични и когнитивни изследвания.
Чете лекции в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и други, доктор хонорис кауза на 23 университета, сред които е и Софийският университет (1990).
Бившият израелски президент и виден държавник Шимон Перес почина на 93-годишна възраст в Тел Авив.
С кончината на Шимон Перес от света си отиде една историческа фигура, последният оцелял от поколението на основателите на израелската държава и един от архитектите на споразуменията от Осло, положили основите на палестинската автономия през 90-те години на миналия век, което му спечели и Нобеловата награда за мир.
Алвин Тофлър, автор на популярната книга "Третата вълна" (1980) и на други произведения, прогнозиращи важни обществени, икономически и технологични промени в света, почина на 87 години.
Най-известното му произведение си остава "Шок от бъдещето" (Future Shock, 1970), продадено в над 15 милиона екземпляра. То отразява тревогата на хората на Запад от ускореното темпо на обществените промени през 60-те години.
В "Третата вълна" той предвиди възхода на интернет, интерактивните медии, онлайн форумите и упадъка на традиционното семейство.
Една от най-прочутите му фрази е: "Неграмотните на XXI век няма да са тези, които не могат да четат и пишат, а онези, които не могат да учат, да забравят наученото и да учат нови неща."
Ели Визел, нобелов лауреат за мир, оцелял в Холокоста и известен автор за насилието преди и по време на Втората световна война и търсенето на справедливост след нея, почина на 87 години.
Ужаса, преживян от семейството му по време на Холокоста, Елиезер "Ели" Визел описва в мемоарите си "Нощта" ( 1955). В последвалите години той издава още 56 книги и през 1986г. получава Нобелова награда за мир заради гласа му срещу насилието, репресиите и расизма. Той е носител на най-високите граждански награди на САЩ, Великобритания и Франция и е почетен доктор на над 100 университета.
Първият външен министър на обединена Германия Ханс-Дитрих Геншер почина на 89-годишна възраст.
Несменяем външен министър в продължение на близо две десетилетия, той заслужи етикетите "запазена марка за дипломация", "постоянният външен министър", "партньорът, на когото може да се има доверие", отбелязва АФП.
Някогашен бежанец от комунистическия Изток, като първи дипломат на Западна Германия Геншер направи много за преодоляване на разделението и достигна забележителни резултати като първи външен министър на Германия.
Британският актьор Алън Рикман почина от рак на 69-годишна възраст.
"Един от най-обичаните актьори на Обединеното кралство", Рикман е познат едновременно с образите си на английски аристократ и на злодей, от екшъни като "Умирай трудно", романтични комедии като "Наистина любов" и от "ужасните" приказки на Тим Бъртън, а напоследък - като професор Снейп от сериите за Хари Потър.
Рикман има дълга кариера на британската сцена с Кралския шекспиров театър. Два пъти е носител на театралната награда "Тони" - за Валмон в "Опасни връзки" под режисурата на Кристофър Хамптън през 1985 г. и Private Lives през 2002 г., която след успеха си във Великобритания се прехвърля на Бродуей.
Успешно се пробва и като режисьор с наградената постановката "Името ми е Рейчъл Кори" и екранната драма The Winter Guest с Ема Томпсън във Великобритания. За ролите си е носител е на "Златен глобус", "Еми" и БАФТА и други награди.
Сред последните превъплъщения на Рикман са роли в Gambit на братя Коен, The Butler, където играе президента Роналд Рейгън и A Little Chaos, където режисира и влиза в кожата на Луи XIV. За най-младата публика обаче ще остане като професор Сивиръс Снейп, зловещият преподавател от училището за магии "Хогуортс" в "Хари Потър".
Актрисата Кари Фишър, известна с ролята си на принцеса Лея Органа в сагата на Джордж Лукас "Междузвездни войни", почина на 60-годишна възраст на 27 декември.
На 23-ти декември Фишър получи тежък инфаркт по време на полет от Лондон за Лос Анджелис.
Тя бе на обиколка за представяне на книгата си The Princess Diarist, базирана на дневниците от първите ѝ години като актриса. Няколко дни по-късно си отиде майка й - звездата от "Пея в дъжда" Деби Рейнолдс, която не можа да понесе загубата.
Фишър е известна и с романа и едноименния филм Postcards from the Edge (на български - "Поздрави от Холивуд"), базирани донякъде на собствения ѝ живот и борбата и с наркоманията.
За проблемите си с алкохола тя разказваше открито и с чувство за хумор в моноспектакъла Wishful Drinking, нееднократно е разказвала и за биполярното си разстройство.
Откровеността на Фишър за проблемите ѝ помогна значително на обществения дебат по тези въпроси.
Играла е още в "Когато Хари срещна Сали", "Блус брадърс" и други.
Американската актриса Деби Рейнолдс, станала световно известна с партньорството си с Джийн Кели в мюзикъла "Пея в дъжда" (Singin' in the Rain, 1952), почина от инсулт ден след като от инфаркт почина дъщеря ѝ Кари Фишър.
Синът й Тод Фишър каза, че внезапната кончина на сестра му е била твърде голям шок за майка му и в последните си думи Деби Рейнолдс казала само, че иска да бъде с Кари.
Мишел Турние, един от най-влиятелните писатели във френската литература от втората половина на ХХ век, почина на 91 години.
Писателят спечели през 1970 г. престижната литературна награда "Гонкур" за книгата си "Горски цар", разказваща зловещата история на мъж, вербувал деца за нацисткия режим.
Десетилетия по-късно заедно с Артър Милър, Гюнтер Грас, Габриел Гарсия Маркес и други прочути автори той се включи в сборник разкази, продажбите от който отиваха за борба със СПИН епидемията в Южна Африка. Турние пишеше и книги за деца и обичаше да говори пред ученици за книгите си.
Италианският кинорежисьор Еторе Скола, автор на "Един особен ден" и "Обичахме се толкова много", почина на 84 години.
Скола бе един от последните големи майстори на "златните години" на италианското кино, създал шедьоври с участието на актьорите Марчело Мастрояни, София Лорен, Виторио Гасман и Нино Манфреди.
Номиниран е няколко пъти за "Оскар" и е носител на награда за режисура от Кан за своя "Грозни, мръсни и зли" от 1976 г. Скола е автор на почти 90 сценария и 41 филма.
Написаният и режисиран от него "Един особен ден" със София Лорен и Марчело Мастрояни получава номинация за "Оскар" за чуждоезичен филм и мъжка роля за Мастрояни през 1978 г.
Девет пъти е номиниран за "Златна палма" за своите "Сплендор", "Фамилията", La nuit de Varennes, Passione d'amore, La terrazza, "Един особен ден", "Грозни, мръсни и зли" и Dramma della gelosia (tutti i particolari in cronaca).
Сред известните му филми още са "Обичахме се толкова много" за трима приятели, борци от Съпротивата, чиито идеали се сблъскват с реалностите след Втората световна война, "Балът" и много други заглавия.
Харпър Ли, писателката, която придоби световна слава с романа "Да убиеш присмехулник" почина на 89-годишна възраст.
Изненадващо 55 години след публикуването на единствения й роман през февруари 2015 г. адвокатите на Ли съобщиха, че са намерили в сейф ръкопис, който сюжетно е "продължение" на "Да убиеш присмехулник", но е писан преди него. Романът "И страж да бди на пост" излезе през юли миналата година.
Унгарският писател Имре Кертес, който е един от оцелелите от "Аушвиц" и е носител на Нобелова награда за литература през 2002 г., почина на 86-годишна възраст след дълго боледуване.
Кертес стана Нобелов лауреат за работата си, която според критиците изобразява нацистките лагери на смъртта като "абсолютната истина" за това колко ниско могат да паднат човешките същества.
Като евреин, преследван от нацистите, а след това и писател живял под репресивния унгарски комунистически режим, Кертес преживя някои от най-острите страдания на XX век и написа за тях в едновременно открита и деликатна проза.
Известният британски драматург и сценарист сър Питър Шафър почина на 90-годишна възраст.
Първата му пиеса "Солта на земята" е представена по Би Би Си, а творбата му от 1958 г. "Упражнение за пет пръста" е първият му голям успех, като е поставена в театри в Лондон и Ню Йорк.
Комедийното му представление в едно действие "Черна комедия" от 1965 г. е определена за една от най-забавните творби от втората половина на ХХ век.
През 1987 е награден с Ордена на Британската империя, а през 2011 г. кралица Елизабет го удостоява с рицарско звание. Пиеси на Шафър са поставяни у нас на сцената на Младежкия театър, Николай Бинев участва в "Еквус" и "Амадеус", а Владимир Пенев е играл в "Упражнение за пет пръста".
Едуард Олби, станал световно известен с пиесата си "Кой се страхува от Вирджиния Улф", почина в дома си в Лонг Айлънд край Ню Йорк.
Той бе носител на 3 награди "Пулицър" и след смъртта на Артър Милър и Огъст Уилсън през 2005 г. бе смятан за най-великия от творящите драматурзи на САЩ.
Трите "Пулицър" Олби получи за "Деликатно равновесие", "Три високи жени" и "Морски пейзаж". Те са изпъстрени с мрачен хумор и разказват за тъмните страни на брака, религията, отглеждането на деца и американския живот, припомня Би Би Си.
През 2009 г. Едуард Олби бе за кратко в София, когато в Народния театър "Иван Вазов" режисьорът Явор Гърдев постави пиесата му "Козата или коя е Силвия". Дългогодишният му партньор – скулпторът Джонатан Томас, почина през 2005 г.
Аббас Киаростами, сценаристът и режисьор, създал име на иранското кино като едно от най-оригиналните в света почина в Париж.
Част от новата вълна в иранската кинематография, започнала през 60-те години на миналия век, Киаростами бе единствен от поколението си, пожънал успех в родината си и след Ислямската революция от 1979 г. Въпреки локалните си теми и сюжети филмите му докосваха публиката в цял свят.
Френският моден дизайнер Соня Рикел почина на 86-годишна възраст.
Една от най-популярните жени дизайнери бе диагностицирана с паркинсон през 1995 г. Тя остана в историята, като една от фигурите, които промениха представата за модата.
Рикел бе една от жените, които доминираха световната културата през 70-те, 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Тя бе силната женска фигура в света на модата, сред фигури като Ив Сен Лоран и Карл Лагерфелд.
Американският актьор Джийн Уайлдър - звезда от кино класики като "Уили Уонка и шоколадовата фабрика" и "Младият Франкенщайн", почина на 83-годишна възраст.
Уайлдър започва актьорската си кариера на театралната сцена през 1961 г., а в киното се прочува най-напред с ролята си в комедията "Продуцентите" през 1967 г. Впоследствие участва в още хитови филми като "Пламтящи седла" и "Младият Франкенщайн", а превъплъщението му в образа на Уили Уонка в "Уили Уонка и шоколадовата фабрика" помага на филма да се превърне в култова класика.
Прочутият полски кино- и театрален режисьор Анджей Вайда почина във Варшава на 90-годишна възраст.
Режисьорът на "Човекът от желязо", "Човекът от мрамор", "Катин", "Лех Валенса" и много други филми за сложната история на Полша е роден през 1926 г. в Сувалки. Баща му Якуб е полски офицер, убит в Катин.
Италианският драматург, театрален режисьор и композитор, носител на Нобелова награда за литература Дарио Фо почина на 90-годишна възраст.
Фо е известен с острата си политическа сатира в пиеси като "Случайната смърт на един анархист" (1970) или "Двуглава аномалия" (2003), в която Владимир Путин и Силвио Берлускони са с разменени мозъци. През 1997 г. той получава Нобелова награда за литература, но по всеобщо мнение отличието всъщност е за цялостното му творчество.
В речта си след връчването на наградата Фо се обръща към Шведската академия, като отбелязва, че тя трябва да получи най-високото признание заради смелостта да присъди отличието на "един странстващ шут".
"Трябва да се признае, че този път прекалихте: преди десетина години наградихте негър, после дадохте Нобела на евреин, а сега направо на странстващ шут! Ама какво става бе! Както казват неаполитанците, светът да не е пощурял... А после се чудим, че умни хора се държат като безумни", каза тогава в типичния си стил Фо.
Италианският актьор и режисьор Бъд Спенсър почина на 89-годишна възраст.
Спенсър, с истинско име Карло Педерсоли, е известен преди всичко с участието си в "спагети уестърни" като "големия приятелски настроен гигант" заради височината и теглото си. В много от над 20-те филма с неговото участие, той се снима заедно с Терънс Хил.
Спенсър избира театралния си псевдоним в чест на любимата си бира "Будвайзер" (Budweiser) и американския актьор Спенсър Трейси. Спенсър, който е и професионален плувец, е роден в Неапол през 1929 г., по-късно се мести в Рим.
През 1950 г. той става първият италиански плувец, взел разстоянието от 100 м за под минута време. По-късно изоставя спортната си кариера и започва да участва в уестърни.
Джон Глен, един от най-прочутите герои на ХХ век заради това, че е първият американец, обиколил Земята в космоса и десетилетия по-късно станал на 77 години най-възрастният човек, летял с космическата совалка, почина на 95 години. 
Футболната легенда Йохан Кройф pочина на 68-годишна възраст.
Основната част от футболната му кариера като играч премина в "Аякс" и "Барселона". С холандския отбор спечели три пъти поред Купата на европейските шампиони. Той стана първият футболист, удостоен три пъти със "Златната топка" (1971, 1973 i 1974 г.).
С националния отбор на Холандия игра във финала на световното през 1974 г. Тогава "лалетата" поведоха рано, но допуснаха обрат за 1:2 срещу Германия и взеха сребърните медали.
Като треньор Кройф изведе "дрийм тима" на "Барселона" - с Христо Стоичков в състава, до историческия първи триумф в най-силния европейски клубен турнир през 1992 г. В началото на 90-те години каталунците спечелиха четири поредни титли в Испания.
Легендата на бразилския футбол Карлос Алберто почина на 72 години в Рио де Жанейро след сърдечен удар.
Той беше капитан на отбора, спечелил световната титла през 1970 г. Във финала на турнира Карлос Алберто вкара и паметен гол след отлична атака на "селесао". Бившият десен защитник има 53 мача за Бразилия.
Горди Хоуи, който беше известен с прякора си "Г-н Хокей", почина на 88-годишна възраст.
Нападателят на "Детройт ред уингс" отбеляза 975 гола в 2186 мача за четири отбора в НХЛ. Неговата професионална кариера продължава 32 години от 1946 до 1980 г. В последния си сезон отбелязва 15 гола в 80 мача за "Хартфорд уейлърс".
Бившият президент на ФИФА Жоао Хавеланж почина в Рио де Жанейро.
Хавеланж, който по професия е адвокат, ръководи ФИФА от 1974 до 1998 г. Беше наследен на поста от Сеп Блатер. След като напусна, беше избран за почетен президент на централата, но се отказа от поста през 2013 г. след обвинения в корупция. Бразилецът е бивш спортист и участник на две олимпиади.
На игрите през 1936 г. в Берлин той се състезава в две плувни дисциплини - на 400 и на 1500 метра свободен стил, но не успява да премине сериите. В Хелзинки през 1952 г. е част от отбора на Бразилия по водна топка, който завършва на 13-о място. От 1958 до 1973 г. той е президент на Бразилската спортна конфедерация.
Чешката гимнастичка Вера Чаславска, която беше един от най-видните борци срещу Съветската окупация, почина от рак на панкреаса на 74 години.
През 1968 г. тя победи съветските гимнастички само седмици, след като танковете на Варшавския договор влязоха в Чехословакия заради събитията, известни като Пражката пролет.
"Отидохме в Мексико с убеждението, че трябва да се борим до кръв, за да победим представителите на нашествениците", заяви Чаславска в интервю за интернет сайта Aktualne.cz in през 2014 г. В знак на протест тогава тя изслуша Съветския химн на почетната стълбичка с наведена глава.
След отказа ѝ да оттегли подписа си под прословутия манифест "2000 думи" срещу съветската инвазия, Часвалска е изключена от Чешкия спортен съюз и е преследвана от властите. От 1974 г. тя тренира гимнастици в дома си, а между 1979 и 1981 г. се премести в Мексико.
След падането на комунистическата власт в Чехословакия през 1989 г. президентът Вацлав Хавел я направи съветник по спортните и социалните въпроси. Тя беше председател на Чешкия олимпийски комитет от 1990 до 1996 г. и беше член на МОК между 1995 и 2001 г. Останалите й златни медали са на висилка през 1964 и 1968 г., на греда през 1964 г. и смесена успоредка и земя през 1968 г.
