За десети път Археологическият институт с музей при БАН представи резултатите от работата на археолозите през последния сезон.
За десети път Археологическият институт с музей при БАН представи резултатите от работата на археолозите през последния сезон. Избраните 18 обекта в изложбата датират от средния/късен палеолит до Средновековието и освен с ценни знания впечатляват и с разнообразие от артефакти, най-вече златни. Изложбата ще бъде открита от 18.30 ч. днес в Националния археологически музей.
На снимката: Антропоморфни и зооморфни фигурки от ранната желязна епоха, открити в скалния комплекс Глухите камъни в Източни Родопи. Находката възлиза на около 200 броя. Там е открита и запазена букел-амфора с декорация без аналог сред намереното досега в Тракия.
Една от най-известните находки на 2016 г. бе златното мънисто от така наречения Град на птиците в пазарджишката могила "Юнаците", което може да се окаже най-старото обработено злато, открито на континента.
Датирано най-рано към 4600 г. пр. Хр., то съвпада по време с дуранкулашките находки от Варненската култура, но може и да по-старо, разказа откривателят му Явор Бояджиев. "Мънистото е от самородно злато, вероятно намерено в реката. Тогава то не е имало тази ценност, която сега ние му придаваме. Това е моментът, в който златото вече не само е познато като метал, но е опознато и обработването му", посочи той.
В близост са намерени и мъниста от средиземноморската мида Spondylos - "вносен" материал, който също предизвиква любопитството на археолозите, костни антропоморфни и зооморфни фигури (на снимката) и редица инструменти.
Изобщо, културите от Халколита, чиито останки са намерени на територията на България, са представлявали върха на цивилизацията ца времето си, разказа Бояджиев. В момента "Юнаците" е сред водещите обекти от този период в Европа и би могъл да се нарече най-старият град, заяви ученият.
Златни апликации и костен дол от Късния халколит (4600-4200 г. пр. Хр.), открити в селищната могила Провадия-Солницата. 
Не по-малко значими са находките в римския императорски храм "Деултум-Дебелт", където през 2016 г. археолозите откриха три запазени бронзови крака на статуи от II-III в. През 1987 г. там бяха открити фрагменти от бронзова статуя, включително главата на император Септимий Север и постаменти от няколко други паметника.
Това е изключително рядко - първо защото при пожари, на какъвто е бил жертва храмът, бронзовите статуи се пръскат, и второ защото бронзът е много е ценен и почти винаги е бил претопяван, разказа директорът на НАИМ-БАН Людмил Вагалински.
В сегашната кампания са открити три леви крака, което говори за цяла скулптурна група, а археолозите се надяват да намерят и още фрагменти. Според доц. Вагалински Деултум е един от най-вълнуващите археологически музеи на открито.
Друго откритие от 2016 г. е златно съкровище от могила в местността Силихяр на 8 км от Приморско, датирано към 320-380 г. пр. Хр. 40-те елемента от златни апликации за конска амуниция са били основно под хоросановата замазка - късмет, който ги е предпазил от иманярските набези през годините, разказа ръководителят на разкопките и директор на чисто новия исторически музей в Приморско Даниел Пантов.
"Аварийни" разкопки миналата есен са успели да проучат и спасят останалото в могилата. Съкровището е сходно с тези от Ивански и Сборяново. Скоро музеят, открит през лятото на 2015 г., ще има собствена зала с трезор, в която новото откритие ще бъде изложено.
През 2016 г. бе открито и първото родопско пещерно светилище в пещерата Харамийска край Триград. Че пещерата се е ползвала като жилище от края на каменно-медната и началото на бронзовата епоха, е установено още в началото на 80-те години. За съжаление след това проучванията спират и разкритите структури - основно огнища, остават на разположение на туристи и посетители. Възобновената през 2016 г. кампания открива множество интересни находки от камък, кост и метал, включително три медни шила, важно свидетелство за ранната металургия в този край. На снимката: сребърни украшения. 
Огърлица от мъниста, могила от бронзовата епоха до с. Изворово, Харманли. 
Богат набор от артефакти е намерен и при разкопките на два обекта в Созопол - надгробни могили, разкрити при строежа на трафопост и на територията на некропола Аполония Понтика. 
Листа от златен погребален венец, I в., открити около античния некропол Аполония Понтика в Созопол. 
Обеци и огърлица от елинистичната епоха, намерени в Созопол. 
Керамични съдове от V в., намерени при разкопките на "Света Неделя". 
Пафти, намерени при разкопките на столичния пл. "Света Неделя". 
