В последната седмица преди изборите в едно от селата напът за град Ардино се строи нова джамия. Населението в общината е предимно турско, има и много помаци. В града живеят над 3 000 души.
Повечето не искат да говорят с журналисти. Малкото, които заговорят казват, че не се надяват на промяна след изборите, защото всички обещават, а после не изпълняват. Разказват, че поминъкът в окръга е тютюна, но вече повечето не се занимават с него, защото държавата не плаща обезщетения в годините с лоша реколта, а и изкупната цена е ниска.
Гледката по пътя до град Ардино, както и в цялата Кърджалийска област е красива - наоколо е само планината. Но е и тъжна - срещат се много изоставени и полуразрушени къщи, хората ги няма. В чужбина са. 
Плакати в град Ардино на други политически партии, освен на ДПС няма. Навсякъде се виждат и плакати с почетния председател на движението Ахмед Доган, макар той да е излязал от политиката. Кметът на Кърджали Хасан Азис, който е и кандидат-депутат от движението обясни това с факта, че Доган е основател на ДПС, почетен председател на партията, разпознаваем е, ще донесе повече гласове за движението. "Всичко това накуп и нещо повече, отколкото можем да попитаме. Ние казваме, че той е нашето вдъхновение", коментира Азис. 
В града има няколко джамии, както и църква. 
От предизборния щаб на ДОСТ се оплакаха, че от ДПС им сваляли плакатите. На масата в клуба има много незалепени плакати. Не вярват ДОСТ да пробие в Ардино, защото ДПС упражнявало натиск върху хората. Цялата местна власт била в ръцете им. 
Възрастните хора разказват, че не се надяват на промяна след изборите, защото такава вече 28 години не е дошла. Притесняват се за децата си. Казват и че още не са избрали за кого ще гласуват. 
Центърът на Ардино е празен, защото е работен ден. По улиците са само пенсионерите и майките, излезли на разходка с децата си. 
Пазарът също е празен, има само две сергии със стока. От Общината казаха, че по традиция той се пълнел с продавачи само в понеделник. 
Пред предизборния клуб на ДОСТ в Ардино няма хора, вътре е само кандидатът за депутат от формацията. 
Пътят между Ардино и Джебел е еднолентов, разминаването на две коли е трудно. 
Основният поминък в района е бил тютюна. След като повечето хора обаче са се отказали от него, сега работата идва от шивашки цехове и горското. 
В Джебел има плакати на всички партии. Пред едно от централните заведения в града има толкова плакати, че отдалеч прилича на увеселителен парк. На вратата обаче е плакатът с Ахмед Доган, също - и пред тоалетната вътре. 
Центърът тук също е празен, защото всички работят. Възрастен мъж е сам на пейка. Казва, че са го докарали с автобус за изборите. На въпроса кой плаща - отговорът е "те". Живее в Турция и се надява "те" да си изпълнят обещанието и го върнат обратно в Турция без пари. На въпроса за кого ще гласува - казва "не знам, казаха за номер 13". Това е номера на "Обединение ДОСТ". 
Три момичета седят пред магазин, където работят. Две от тях побягват, виждайки фотоапарат. Едната заговаря плахо. Бузите й се зачервяват при всяко щракане на фотоапарата. Разказва, че не се надява на нищо след изборите, защото всички партии само обещават, а после не изпълняват. 
Пред предизборния клуб на ДОСТ в Джебел има над 10 души, вътре са още петима. Тук кметът, избран от ДПС е преминал към партията на Лютви Местан. От клуба казват, че шансовете на ДПС и ДОСТ са 50 на 50. Учудват се, че в Ардино няма плакати на ДОСТ. 
"Няма значение кой ще ни управлява ДПС, ГЕРБ или Атака", казва туркиня, която дълго е живяла в чужбина, но се е върнала, защото е най-хубаво, където си роден. Коментира, че е много хубава държавата, но няма кой да я управлява. 
Предизборната агитация е обхванала и гората. Плакати на ДПС, ДОСТ и ГЕРБ има върху дърветата по пътя между Джебел и Кърджали, въпреки че оттам хора пеша не минават, а автомобилният трафик не е натоварен.
На въпрос към кмета на Кърджали и кандидат за депутат Хасан Азис защо има плакати на ДПС върху дърветата в града и в гората, той сочи близкото дърво и казва: "Виждате ли тук плаката, какво пише на него - номер 4" (ДПС не е с номер 4 в интегралната бюлетина). След уточнението, че и други партии си слагат плакати на нерегламентираните места , но това не дава право на ДПС да го прави, Азис коментира: "От една страна трябва да кажем, че плакатите трябва да бъдат на законоустановените места, но хубавото е, че кампанията е за това кампания хората да бъдат информирани.
Информираността е право на гражданите. Понякога може би прекрачваме границата на доброто отношение към природата, но това е в името на информираността, за да могат да направят своя правилен и точен избор. Не е насочено срещу природата. Ако забелязвате даже имаме щадящо отношение към дърветата, не ги слагаме с габърчета или с пирони, а ги облепват с тиксо".
На влизане от едната страна на Кърджали има високо издигнат трикольор. Възрожденски песни пък зазвучават на всеки кръгъл час от 6 до 22 ч. Те идват от градския часовник. В предизборната кампания обаче отвреме на време се смесват с химните на партиите, звучащи от агитационните коли, които кръжат из града. 
Повече автобуси в седмицата преди изборите пристигат на гарата в Кърджали. Редовните линии на ден са около 15, освен тях сега има извънредни около десетина. Автобуси от Турция обаче пристигат и спират извън гарата или направо по други места в областта, където превозваните имат къщи. 
В града имало два парка - един стар и един по-нов. Последният е направен с евросредства. Кметът на Кърджали Хасан Азис се гордее много с него, казва, че е най-големия парк в България. Хората в града пък казват, че възрастните ходят повече в стария парк, а младите - в новия. 
Водното огледало е гордостта на община Кърджали. Общински съветници от ГЕРБ и БСП обаче имат много критики към него. От една страна построяването му излязло десетки пъти по-скъпо от предвиденото, от друга то не изпълнявало някои от целите преди направата му. Земята около съоръжението не се ползва от никого, не могат да се движат лодки там, разказват съветниците. 
И в Кърджали хората нямат желание да говорят за политика. Тук сме за малко и сме от далеч, иронично отговарят две майки, който разхождат децата си в новия парк в града. 
Атанас Зайчев и Сабри Амадан са излезли в парка. Атанас е по-емоционален и бързо признава как ще гласува - както децата са му казали така, те са в чужбина и те му давали и хляба, и манджата, затова им се доверява. Сабри му се кара, че така открито говори. На Сабри децата са в Турция - работят, но положението било същото като тук.
Иначе и двамата са единодушни, че политиците само лъжат. И двамата нямат надежди за след изборите, защото "тяхната е бегала".