Златното съкровище от Надсентмиклош - най-голямото познато от Ранното средновековие, гостува за пръв път в своята пълнота извън границите на Австрия и Унгария в българския Национален археологически музей. Изложбата ще бъде открита утре, 6 април, от 18.30 ч. и ще продължи до 9 юли.
Златното съкровище от Надсентмиклош - най-голямото познато от Ранното средновековие, гостува за пръв път в своята пълнота извън границите на Австрия и Унгария в българския Национален археологически музей. Изложбата ще бъде открита утре, 6 април, от 18.30 ч. и ще продължи до 9 юли. 
Сбирката се състои от 23 съда с общо тегло близо 10 килограма. Първите са открити през 1799 г. по случайност в областта Банат, разделена днес между Румъния, Сърбия и Унгария, а за историята на съкровището още се спори.
Повече от 200 години то е сред най-популярните експонати на Музея за история на изкуството във Виена.
Двете главни теории за произхода му са, че е свързано с Първата българска държава или Аварския хаганат. Разногласията идват от различното датиране на съдовете. 
15 от съдовете имат надписи, част от които са на гръцки, а другите все още не са дешифрирани от лингвистите. Знае се единствено, че се четат отдясно наляво и кураторът Каролине Чубер-Окрог каза, че са имат паралели с аварската писменост. 
Изключителната прецизност на изработката откроява съкровището от повечето находки от този период. 
Изображенията са разнообразни по тематика - някои имат директни връзки с християнството, докато други явно са свързани с непозната за експертите митология. 
Кураторът Георг Платнер каза, че историята на съкровището остава загадка. Не е ясно кой е имал достъп до тези изображения или какво е било съобщението на поръчителя им. 
През 1995 г. една от купите (номер 12) изчезва. Оттогава е изработено копие по модела на подобна такава (номер 11). Това е единственото копие в изложбата. Каролина Чубер-Окрог призна съжалението си за случая, тъй като "номер 12" се е отличавал с надпис на дъното си, който липсва от копието днес. 
Съкровището е в Колекцията на древногръцко и древноримско изкуство във виенския музей, поради грешка в класифицирането му, когато е открито. Оттогава то остава там. 
Това е втората изложба по българо-австрийския проект "Златният път на Балканите през бронзовата епоха - Златото от Ада тепе: производство и разпространение". 
Първата изложба се случва в Музея за история на изкуството във Виена, където на 6 март бе открита българската изложба "Първото злато". 
Георг Платнер се похвали с изключителен интерес към нея. През есента тя ще се върне в София. 
Българо-австрийският проект ще продължи до 2021 година. Кураторите увериха пресата, че следват няколко много интересни години за археологическите музеи в България и Австрия. 
На 6 април в музея ще бъде открита и изложбата "Езическа България: Власт и общество" в НАИМ. Тя ще представи културата и основните аспекти на българското общество в периода VII - IX век. Експонатите ще са разнообразни - от погребални предмети, до витрина с култови изображения, стана известно на пресконференция днес. 