Как живеят част от 30-те хиляди обитатели на лагера "Хамам ал Алил", избягали от сраженията между армията и "Ислямска държава" в гр. Мосул.
Мъже, разделени от съпругите си, бащи, които, бягайки, затваряли очите на децата си, за да не виждат ужаса на войната, жени, станали глави на семействата си... това са част от историите на хората, избягали от втория по големина иракски град Мосул. След бягства от сраженията често по тъмно и в изтощителни пътувания около 30 хил. жители на града са намерили подслон в лагера "Хамам ал Алил", източно от Мосул. Агенция "Ройтерс" разказва историите им.
Радван Шариф (35 г.) позира за снимка със семейството си. Разказва, че му е отнело 2 дни да стигне до лагера - пеша, в силен дъжд. Сега "Хамам ал Алил" е техният дом, където две от децата му посещават и училище.
Фара Таха, на 60, позира за снимка с тримата си синове, снаха си и 6-месечния си внук, както и с брата и сестрата на снаха ѝ. Те делят семейна палатка в лагера.
Таха разказва, че откакто са избягали от дома си в Мосул, тя не намира работа, за да помага на семейството си.
Друг иракчанин - 65-годишният Мешал Хади (в средата), някога е бил заможен бизнесмен. Разказва, че е избягал със семейството си заради бомбардировките в сраженията между правителствените сили и "Ислямска държава", както и заради тежките условия в града, където липсва вода и електричество.
Мъжът няма представа дали къщата му в Мосул все още е цяла. Изгубил е контакт със съседите си и с приятелите си там. "През деня жените поддържат палатката, докато мъжете търсят храна", разказва Хади. Семейството му иска да се завърне в Мосул колкото е възможно по-рано.
Азис Азави (50) позира за снимка пред палатката му в "Хамам ал Алил". Азави и синът му не могат да се придвижват без помощ, което е направило бягството им от Мосул още по-трудно.
Семейството пристига в лагера преди около месец. Успели да избягат с помощта на съсед, който носел сина му. Сега за двамата се грижи съпругата му. Получават храна и медицинска помощ.
Ахмед Ясин - 30-годишен таксиметров шофьор от Източен Мосул, държи на ръце дъщеря си Малк. Разказва, че се старае да занимава 2-годишното момиченце, за да може то да забрави войната.
Той не може да направи много, освен да се разхождат из лагера - извън тентата, която обитават със съпругата му, с която има брак от 3 години. Семейството се разделило при бягството от Мосул. Ахмед Ясин бил арестуван и бил задържан за 2 дни. Така жената и детето стигнали сами до лагера, а бащата успял да ги намери по-късно. Живеят в "Хамам ал Алил" от около месец.
Иракчанинът Лафи позира със семейството си. В палатката живеят 13 души. В Мосул те също живели под общ покрив. В лагера възрастните прекарват по-голямата част от времето в търсене на храна и вода, разказва Лафи. 
Абед Рамадан, на 37, позира за снимка с цялото си семейство. Избягали от Мосул при бомбардировка над жилищния комплекс, в който живеели. 
29-годишната Доха Ахмед позира за снимка с четирите си деца. Съпругът ѝ, строителен работник, е извън палатката, да търси храна. Жената разказва, че всяка сутрин търси мляко за бебето си, както и храна за другите деца.
Семейството ѝ и около хиляда души от квартала им в Западен Мосул напуснали заедно града по време на бомбардировка, извършена непосредствено преди зазоряване. Ходили пеша, докато не стигнали контролно-пропускателен пункт, контролиран от иракската армия. След това военни камиони ги откарали до лагера.
Оруба Абделхамид (31) позира с децата си. Съпругът на Абделхамид, инженер, бил убит при ракетен обстрел, извършен при пристигането на правителствените сили в града.
"Останах там без никой близък, затова тръгнах... не мога да се върна в дома си", казва жената. Тя е била блокирана в къщата си в продължение на дни, защото кварталът ѝ бил превърнат в зона на сражения между правителствените сили и "Ислямска държава", която се опитвала да удържи последната си крепост в Ирак. В лагера Оруба Абделхамид е открила брат си, с когото загубила връзка през 2014 г., когато "Ислямска държава" превзе Мосул и забрани мобилните комуникации.
Амджад Галади (20 г.) със съпругата и децата си. Галади и жена му, с която иамт брак от 3 години, са бързали да спасят децата си от въздушните удари над Мосул. Мъжът си спомня, че е покрил очите на децата си, докато бягали. Децата му са на една, две и три години. 
Хание Ибрахим, на 45 г., също дели една палатка с голямото си семейство. Тя е загубила мъжа си във войната между иран и ирак през 80-те години на миналия век. Избягала от Мосул преди 2 седмици и след 48-часов преход е пристигнала в лагера с децата си. На снимката не е синът ѝ, който е навън, за да търси храна. 