Жителите на Килифарево не пропускат да отбележат по своя традиция Лазаровден - независимо колко е студено и кой е кмет. Споделят празника с гостите си.
Килифарево е само на 15 км от Велико Търново, тоест напълно в сянката на толкова популярния сред туристите град, с който на практика не може да се конкурира за привличане на интереса на пътешествениците. Този Лазаровден ден обаче градът се радваше на необичайно разноезична немалка група - студенти по програмата "Еразъм" от Литва, Полша и Русия, както и представители на туристическия бизнес от Кипър, Испания и др. страни, който участваха в традиционното вече туристическо изложение, посветено на културата, във Велико Търново.
В кадър е читалището на града.
По традиция, която спазват от незнайно колко години, лазарки пристигат сутринта в къщата на кмета (Димитър Събев) - 10-11-годишни ученички. 
Носят цветя и изпяват няколко песни, посветени на Лазаровден, в двора на кмета, който ги кани на трапеза със сладкиши след краткия ритуал. 
Той не се променя въпреки студеното време, което кара чуждестранните гости да търсят най-неветровитото кътче в двора на кмета. 
Следва посещение в клуба на пенсионера, където членуват около 120 местни жители, сред които и самият кмет. Издържа се от общината, назначен на 8 часа тук работи и един служител, който се грижи за помещението и неговите посетители. Мястото съвсем не е бездушно - има си рафтове с книжки, цветя, чаши за кафе и на практика всичко, което нареждат вкъщи хората в дневната си. 
Тук 81-годишната "кака" Пенка, така представена от Събев, показва на гостите как се замества питка с обещанието, че крайният резултат може да бъде опитан от всички след час. Омесването минава по рецептата - "на око" и "колкото поеме" от съставките за питката. 
Следва традиционното хвърляне на венците, изработени от самите лазарки, в местната река Белица. Всяка лазарка нарича първо нейният венец да се покаже от другата страна на моста. 
Този път излиза пръв този на 10-годишната Ивана, което я превръща в кумица и след церемонията всички ще й идат на гости. 
Посещението на реката напомня на кмета да разкаже за придошлата река през юни 2014 г., която заляла до първия етаж къщите по поречието и някои жители са били извадени "през покривите". Всичко се е разминало без жертви. 
По програма всички отиват в двора на регионалния исторически музей като минават по улицата, характерна с красивата архитектура на старите градски къщи в този район. 
Състоянието им е такова, че те стяга сърцето като ги погледнеш. 
В двора на музея (не работи в събота и неделя!) са поканени всички, за да се насладят на няколко хора от местния край и на песни, изпълнени от местни жени в носии под съпровода на акордеон. 
Логично всичко приключва на трапеза в двора, която е изпълнена с местното гурме, приготвено по къщите - толкова вкусно, колкото всеки знае ,че може да бъде приготвеното у дома от баба му - боб, варен в гърне или задушен на фурна, спаначник - баница от домашно точени кори със спанак (свършва за секунди неясно как при положение, че на гостите е представен само на български език), опечената вече питка, която бе замесена пред всички, традиционна, но домашна баница, домашен щрудел и какво ли още не. 
В този момент всички разговори са замлъкнали, защото гостите, независимо откъде са дошли, са потънали в дебрите на кулинарния туризъм в неизвестно иначе с туризма си място. В кадър е прословутият спаначник.
Местните жители отиват да се подготвят за Цветница.