Снимките са представени в изложбата "Основоположници на българската фотография: Карастояновите", открита на 27 април в Националната художествена галерия.
Изложбата "Основоположници на българската фотография: Карастояновите" беше открита на 27 април в Националната художествена галерия. Тя е плод на общо усилие между фотографа Иво Хаджимишев и семейство Гипсън, колекционери и собственици на голяма част от снимките.
Семеен портрет - Белград (средата на шестдесетте години на деветнадесети век)От ляво надясно: Иван - първородния син, дъщеря Мариола, съпруга Виктория, син Димитър, Анастас, Анка починала през 1884 година и племенника на Анастас - Христакия Д. Карастоянов (на втория ред).Фотографията е преснимана от Бончо Карастоянов през 1940 година.
Богатата история на семейство Карастоянови започва в Самоков с откриването на първата българска печатница от Никола Карастоянов през далечната 1828 година – интерес, наследен от сина му Анастас.
Автопортрет на Иван. А. Карастоянов, син на Анастас и внук на Никола.
Анастас открива фотографията в Белград, снима някои от най-значимите български революционери, измежду които са Васил Левски, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ильо Войвода. Седалището на комитета на Каравелов дори се мести в дома на Карастоянов. Дейността му с хайдутите бележи началото на репортажната фотография в Сърбия.
На снимката: Участници във Втората българска легия в Белград заснети от Анастас Карастоянов през 1867 година. Третият от ляво надясно е Васил Левски. Стъкленият негатив на тази, както и на много от фотографиите на българските възрожденци, е бил пренесен в Княжество България и многократно размножаван на картони /картички/ с имената на двамата потомци на Анастас Иван и Димитър Карастоянови.
След като участва в Освободителната война, на 55 години Анастас отваря първото фотоателие в София, където синовете му Иван и Димитър продължават работата му, след като той почива 2 години по-късно.
Изглед към площад "Народно събрание" от края на 19-и век.
Двамата запечатва портретите на редица политически и обществени личности след Освобождението, а синовете на Димитър Бончо и Божидар довеждат семейната традиция до световно ниво. Фотоархивът на фамилията отразява развитието на България през някои от най-радостните и най-мрачните й периоди. (Повече за историята на Карастоянови може да прочетете тук.)
На снимката: Невръстният престолонаследник Княз Борис в полеви условия, заобиколен от храброто българско войнство. Четри десетилетия по късно ще направят аналогична фотография, този път с престолонаследника Симеон Търновски.
Една част от архива им днес принадлежи на американското семейство Гипсън, където го открива по една случайност организаторът на изложбата, видният фотограф Иво Хаджимишев.
От ляво на дясно: синовете Бончо и Божидар, наследили по- късно професията на дядо си и баща си, най малкия брат Любен( починал наскоро след като е направена тази фотография) и майката - Райна.
- Художникът Владимир Димитров - Майстора в село Шишковци. Април 1939 г.
Момиче от село Шишковци. Април 1939 г. 
Част от фоторепортаж, отразяващ навлизането на Българската армия в Южна Добруджа. 21 септември 1940 г. 
Част от фоторепортаж, отразяващ навлизането на Българската армия в Южна Добруджа. 21 септември 1940 г. 
Част от фоторепортаж, отразяващ навлизането на Българската армия в Южна Добруджа. 21 септември 1940 г. 
В кръчмата на село Студена, 1939 г. 
Четри десетилетия по-късно - аналогична фотография, този път с престолонаследника Симеон Търновски. 
"Баща и син" Н.В. Борис III и Княз Симеон Търновски. 
Под шатрата на цирк, гостуващ в София, 1938 година. 
През 1941 г. в оскъдната светлина на килията Божидар Карастоянов е успял да репродуцира две страници от История Славянобългарска, завършена от отец Паисий в Зографския манастир през 1762 година. 