Архивните снимки на съпругата на Димитър Воев от "Нова генерация" Нели Недева-Воева показват бунта на българските "гениални дилетанти" - момчетата и момичетата от последните години на социализма, които не искат да изповядват официалната идеология, а тази на пънка, уейва и младостта.
"Geniale Dilletanten" ("Гениални дилетанти") - останало в историята с правописната грешка от флайъра си - е името на пътуваща изложба на "Гьоте институт", която до 31 май в УАСГ (Университета по архитектура) разказва за две субкултури - българската и немската ъндърграунд сцена от 80-те години.
На снимката: Димитър Воев от "Нова генерация" (вляво), може би край някой от блоковете, вдъхновили названието на албума им "Вход Б".
Събитието съвпада с една годишнина - 30 лета от "Първи софийски рок фестивал" през 1987 г. - събитие, организирано от Комсомола, за да канализира бунтуващата се под капака на залязващия социализъм младежка енергия, намерила израз в групи като "Тротил", "Кале", "Ера", "Конкурент", по-късно - "Ревю" и "Нова генерация". 
"Неформали", "свидетели на социалната си деградация" - така пресата по онова време описва растящата група младежи, които не дават пет пари за официалната идеология, а искат да принадлежат към тези на пънка, тежкия рок и ню уейва. Този период, и особено ню уейв сцената, чийто център закусвалнята "Кравай", е документиран от фотоокото на Нели Недева-Воева, съпругата на Димитър Воев от "Нова генерация" и "Кале". Нейният богат архив може да бъде разгледан в изложбата "Гениални дилетанти", паралелно с прожекции на редки документални филми като "Ние от Кравай", "Революцията продължава" и срещи са авторите им. 
Колкото до "Кале", първата група на Димитър Воев съвместно с Васил Гюров, участието им в "първия независим рок фестивал" през 1987 г. е кратко - три песни, след които уредбата е изключена, а музикантите изгонени. Едната от тях е известната в изпълнение на "Ревю" "Чичо": "Ех, ако можех аз да съм чичо, а, чичо, ти да си дете... Щеше да викаш колкото искаш, без никой да те разбере..."
Това обаче не предотвратява растящата популярност на музикантите, а напротив. Тогава всеки мечтаеше да се докопа до лайв в читалище, спомни си преди време в интервю за "Дневник" Васил Гюров.
На снимката: Димитър Воев като част от Паметника на съветската армия 
Васил Гюров и Кирил Манчев 
Явлението не съсредоточено само в София - напротив, филмът "Директор на водопад" за "Ревю" (продукция на студио "Екран" от 1989 г.) документират техни изяви из страната и мнението на няколко поколения за времената и нравите в последните мигове на социализма. 
"Първо, какво значи приобщаване към обществото. Защото аз бих казал обществото да се приобщи... Защо другите да не станат като мене, като нас, а ние трябва да ставаме като другите? И веднага следва вторият въпрос, защо изобщо някой трябва да се приобщава към някого?" - така разсъждава Васил Гюров във филма "Директор на водопад" от 1989 г.. 
"Изкарах диплома 3.60, не за това, че съм тъп и не мога да уча, а за това, че се скарах с директорката [...] Ходих с дълга коса и отидох и й казах на другарката директорка, вие сте директорка на това училище, аз пък съм директор на себе си... [...] Всички индивиди, които са родени тука, животът им протича така: раждане, детски ясли, детска градина, училище, казарма, работа, смърт..."
Кирил Манчев от "Ревю" във филма "Директор на водопад", 1989 г.!["Изкарах диплома 3.60, не за това, че съм тъп и не мога да уча, а за това, че се скарах с директорката [...] Ходих с дълга коса и отидох и й казах на другарката директорка, вие сте директорка на това училище, аз пък съм директор на себе си... [...] Всички индивиди, които са родени тука, животът им протича така: раждане, детски ясли, детска градина, училище, казарма, работа, смърт..."<br /><br />Кирил Манчев от "Ревю" във филма "Директор на водопад", 1989 г.](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx980_2970198.jpg?v=1494593523)
