Стотици родители с децата си с увреждания блокираха движението по "Цар Освободител", за да демонстрират недоволството си от сегашната ситуация и социални услуги.
За пети път в последните две години хора с увреждания и техните близки протестираха пред Народното събрание с искане за реформа в социалната политика. Стотици родители с децата си с увреждания блокираха движението по "Цар Освободител", за да демонстрират недоволството си от сегашната ситуация и социални услуги. 
Протестите започнаха през 2015 г. с искане на родителите на деца с увреждания за по-адекватни грижи и услуги за децата им. Миналата година точно преди поредния протест правителството (вторият кабинет "Борисов") спешно прие увеличение на помощите за децата с най-висока степен на увреждане (над 90%) и с по-малко за останалите категории.
Това обаче се оказва лоша услуга, защото на практика помощите за едните се увеличиха за сметка на другите, а родителите, които вече получават по-голяма месечна помощ, губят възможността да се водят на работа към общината като личен асистент на детето си, разказаха за "Дневник" организаторите на протеста.
На въпроса на "Дневник" промени ли се нещо след увеличението на социалните помощи от януари тази година, повечето родители на протеста споделиха за този проблем. Не е реформа, когато даваш на едни като взимаш от други, казват те.
При увеличението на социалната помощ за децата с над 90% инвалидност на 930 лв, на практика помощта за родителите за наемането на личен асистент или заплатата им, когато те самите са такъв (в общия случай), се причисли към общата сума. Това обаче ги изважда от критериите на програмите за личен асистент. А те позволяват на родителите на деца с увлеждания да се водят на трудов стаж и да бъдат социално осигурени от общината като работодател.
Сега без възможността да бъдат лични асистенти, родителите на деца с увреждания започват да влизат в редиците на безработните, защото нямат начин да оставят децата си без надзор и да отидат на работа. Децата с най-тежки увреждания се нуждаят от денонощни грижи, с които чужд човек не би се наел за 300-400 лв., колкото са предвидени по това перо. 
Черните балони и този път са символът на протеста. Хората на площада се познават - те са вече общност, споделят една и съща тежка съдба, но са непримирими. Начело на протеста са майки, които от години се борят за по-адекватни грижи и отношение от държавата към хората с увреждания. Носят папки със своите предложения и примери за успешни модели на социални политики, които да дадат на депутатите, ако им обърнат внимание.
От Народното събрание да говорят с протестиращите излязоха няколко човека - предимно от опозицията. А по-късно пред Министерски съвет те викаха "Бойко излез!" без резултат.
Освен че увеличението на помощите за децата с увреждания не е никаква реформа, основната тревога на протестиращите е и това какво ще се случи с децата им, когато навършат 18 години. Тогава стават пълнолетни и губят всякакви придобивки, остава им само пенсията по инвалидност, обясни майката на момиче, което тъкмо е навършило пълнолетие.
Момичето е със 100% инвалидност заради рядък синдром, който никога няма да й позволи да се грижи сама за себе си или да изкарва пари. Същевременно заради навършените 18 вече й се полага единствено пенсия в порядъка на 230 лв., а само памперсите й за месеца са 200 лв, казва ядосан баща й.
Неадекватни са и помощите за специални пособия и средства, като инвалидни колички и медицински легла, смятат на протеста. Веднъж на няколко години семействата имат право на финансова помощ за закупуването на нещо такова, само че могат да получат малка част от реалната необходима сума.
С молба за допълнително финансиране една от майките е успяла да "извоюва" около 700 лв, но специализираната количка е струвала над 2000 лв. А за логопед, физиотерапия и други потребности на децата, пита тя? Помощта сега е по калъп еднаква за всички, но хората с увреждания имат нужда от различно подпомагане, различни услуги и пособия. И не става дума само за пари, а за това социалната политика да е по-гъвкава, поясняват участниците в протеста.
Затова и мащабът на протеста расте. Той започна през 2015 г. като протест на родителите на деца с увреждания, но вече е широко подкрепен от различни пациентски организации и асоциации на хора с увреждания, защото става въпрос за проблеми на всички нива. Колкото и усилия и средства да се насочват към децата с увреждания, един ден те се превръщат във възрастни с увреждания, и социалните услуги и възможности за тях рязко намаляват, изтъкват протестиращите. 
Хората с трайни увреждания в България по данни на Националния осигурителен институт са почти 690 хиляди, но съвсем малка част работят (10% от тези в трудоспособна възраст). Останалите разчитат на милостта на близките си и държавата. 
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков съобщи, цитиран от Би Ти Ви, че се е срещнал с представители на протестиращите преди протеста и нарече исканията им "справедливи". По думите му те ще бъдат разгледани и ще се обмислят варианти за изпълнението им.
Същото обещаха и предходните двама социални министри, откакто хората с увреждания протеститрат.
Междувременно социалното ведомство предлага създаването на дневни центрове, където родителите да могат да оставят децата си, за да могат да си почиват. 
