Плъстенето е много стар занаят, практикуван в различни краища на България и почти замрял в първата четвърт на миналия век. Мариета Недкова е сред хората, които събуждат любопитството към плъстите - занимание артистично, интересно и с терапевтични свойства.
Плъстенето е много стар занаят, практикуван в различни краища на България и почти замрял в първата четвърт на миналия век. Днес интересът към красивите предмети, изработени от вълна чрез специфична техника, се завръща и привлича не само българи, но и много чужденци. 
Мариета Недкова е сред хората, които събуждат любопитството към плъстите - занимание артистично, интересно и с терапевтични свойства, тъй като според специалисти разтоварва от стреса и напрежението във всекидневието.
Тя работи с читалище "Н.Й. Вапцаров – 1922 г." в София по проекти за занаятчийско обучение и ръководи любителския клуб "Занаятчийница".
В школата към читалището се занимават деца от началните класове, средношколци и възрастни с интерес към приложните изкуства. 
Мариета Недкова е член на Задругата на майсторите от 1987 г. и на Занаятчийската камара от нейното създаване. Притежава майсторско свидетелство за народните художествени занаяти: художествена обработка на кожа и художествен текстил. 
Наследява занаята от баща си Йордан Костов. Той възстановява плъстенето, което през 50-те години на 20 в. е напълно изоставено и не се практикува почти никъде в България.
През 1978-1979 г. Костов се заема да възстанови техниката на правенето на плъсти, като търси помощ и съвети от Копривщица - градчето, в което занаятът се е практикувал най-дълго. Успява чрез питане, много проби и след поредица от неуспешни опити.
- Днес работата му продължава Мариета, която показва на всички желаещи как по специална технология на налагане на вълната могат да се създадат ефектни стенни пана, килими, шапки и дрехи.
Плъстите са техника за изработване на нетъкан текстил. Наименованието описва способността на вълнените влакна да се сплъстяват, след като бъдат намокрени. 
За работа се използва а само фино разчепкана вълна, преждата не е подходяща. Част от вълната е боядисана, като най-добрата комбинация е 70% бяла и 30 % кафява, обяснява Мариета. Уточнява, че кафявата не е много качествена, защото е с изгорели връхчета.
Материалите си набавя от пазара или от места, където има стада овце или дараци.
За този занаят не са необходими специални инструменти за работа. Може да се упражнява навсякъде, вероятно затова е бил толкова разпространен в Европа и Азия.
Това е най-древната техника за правене на текстил, още първобитните хора са го правили.
- В България най-много майстори на плъсти е имало в Копривщица, където се съхраняват постелки и дори преградни стени в къщите, направени от плъсти. Те са много добра изолация от студ и влага. Плъстите са имали и обредно значение - подарявани са за сватби и кръщенета.
Плъсти са се използвали и при направата на юрти, подложки за седла, част от дрехите също са били подплатявани по този начин.
Вълната може да бъде подрежда по всякакъв начин, така че цветовете да се преливат, орнаментите да се припокриват и може да се рисува с цветни вълни както с бои. 
Необходимите материали са само първично преработена непредена вълна, гореща вода и сапун. 
Мариета се опитва да преде занаята на повече хора, за да не бъде загубен. Преподава в софийско читалище читалище "Н.Й. Вапцаров – 1922 г". 
Снимките пък са направени в Къща Creative Hub, където Мариета обучава чужденци с интерес към този стар занаят. 
