Фотогалерия: Диви и красиви – животните в защитени зони от "Натура 2000"

Богдан Боев

Фотогалерия: Диви и красиви – животните в защитени зони от "Натура 2000"

Редица животни, които се срещат в защитените зони от екологичната мрежа "Натура 2000", обичайно не се срещат по други места, а си струва да ги видим и научим повече за тях, дори и уловени във фотокадър.

  • Черен щъркел – Защитени зони "Източни Родопи" и "Студен кладенец"

    Черният щъркел - Ин, а белият - Ян. Така можем да наречем двата вида, различаващи се по окраската си. Черният щъркел се е отдалечил от хората – гнездата му са разположени върху големи стари дървета или върху скални ниши.

    Белият щъркел живее близо до хората – строи гнездата си в градове и села върху покриви на къщи, комини и електрически стълбове.

    Черният щъркел е по-рядък вид. Защитени зони "Източни Родопи" и "Студен кладенец" от екологичната мрежа Натура 2000 са места, където често се наблюдава. Посетете поречието на река Арда и неминуемо ще го видите. Едно от красивите места по нея е Дяволският мост край Ардино.
    Черен щъркел – Защитени зони "Източни Родопи" и "Студен кладенец"<br /><br />Черният щъркел - Ин, а белият - Ян. Така можем да наречем двата вида, различаващи се по окраската си. Черният щъркел се е отдалечил от хората – гнездата му са разположени върху големи стари дървета или върху скални ниши.<br /><br />Белият щъркел живее близо до хората – строи гнездата си в градове и села върху покриви на къщи, комини и електрически стълбове.<br /><br />Черният щъркел е по-рядък вид. Защитени зони "Източни Родопи" и "Студен кладенец" от екологичната мрежа Натура 2000 са места, където често се наблюдава. Посетете поречието на река Арда и неминуемо ще го видите. Едно от красивите места по нея е Дяволският мост край Ардино.<br />
  • Гургулица – защитена зона "Студенец"

    От края на миналия век популацията на гургулицата в Западна Европа е претърпяла спад от над 50%. В страната популацията ѝ се оценява на между 25 и 80 000 двойки. Интересно е, че през първата половина на лятото се храни със семена на диви растения, а през втората предпочита да похапва такива, но на културни растения.

    Особено много обича семената на слънчогледа и конопа. Среща се и в защитена зона "Студенец" от екологичната мрежа Натура 2000. Защитената зона е разположена в близост до градовете Плевен и Ловеч, предлагащи многобройни и интересни обекти за туризъм и почивка.
    Гургулица – защитена зона "Студенец"<br /><br />От края на миналия век популацията на гургулицата в Западна Европа е претърпяла спад от над 50%. В страната популацията ѝ се оценява на между 25 и 80 000 двойки. Интересно е, че през първата половина на лятото се храни със семена на диви растения, а през втората предпочита да похапва такива, но на културни растения.<br /><br />Особено много обича семената на слънчогледа и конопа. Среща се и в защитена зона "Студенец" от екологичната мрежа Натура 2000. Защитената зона е разположена в близост до градовете Плевен и Ловеч, предлагащи многобройни и интересни обекти за туризъм и почивка.<br />
  • Кукувица – защитена зона "Българка"

    Чуете ли през пролетта "ку-кууу", "ку-кууу" да знаете, че мъжката кукувица търси своята женска. А дали ще имате повече пари през годината зависи само от вас.

    Този обитател на горите често се бърка с малкия ястреб. Приличат си по окраската. Кукувицата се храни с насекоми, като посяга и на отровни. С клюна си, например, разпаря гъсеницата, за да изтече токсичната материя и след това изяжда насекомото.

    Среща се, например, в един от най-красивите участъци на Балкана - природен парк "Българка", част от защитена зона "Българка" от екологичната мрежа Натура 2000. Много близо се намира красивото балканско градче Трявна.
    Кукувица – защитена зона "Българка"<br /><br />Чуете ли през пролетта "ку-кууу", "ку-кууу" да знаете, че мъжката кукувица търси своята женска. А дали ще имате повече пари през годината зависи само от вас.<br /><br />Този обитател на горите често се бърка с малкия ястреб. Приличат си по окраската. Кукувицата се храни с насекоми, като посяга и на отровни. С клюна си, например, разпаря гъсеницата, за да изтече токсичната материя и след това изяжда насекомото.<br /><br />Среща се, например, в един от най-красивите участъци на Балкана - природен парк "Българка", част от защитена зона "Българка" от екологичната мрежа Натура 2000. Много близо се намира красивото балканско градче Трявна.
  • Морски дъждосвирец – защитена зона "Поморийско езеро"

    Море, пясък, морски дъждосвирец. Този "дребосък" гнезди директно на пясъка в малки вдлъбнатини. Бързо притичва по морския бряг, както и по бреговете на солени езера. У нас се среща само в периода на размножаване. Пазете яйцата му в импровизираните гнезда, докато се излежавате на плажа.

    Не забравяйте, че освен уникален птичи свят, част от езерата – Поморийското и Атанасовското, където се среща дъждосвиреца, са превърнати в солници, от които се добива солената подправка на трапезата ни.
    Морски дъждосвирец – защитена зона "Поморийско езеро"<br /><br />Море, пясък, морски дъждосвирец. Този "дребосък" гнезди директно на пясъка в малки вдлъбнатини. Бързо притичва по морския бряг, както и по бреговете на солени езера. У нас се среща само в периода на размножаване. Пазете яйцата му в импровизираните гнезда, докато се излежавате на плажа.<br /><br />Не забравяйте, че освен уникален птичи свят, част от езерата – Поморийското и Атанасовското, където се среща дъждосвиреца, са превърнати в солници, от които се добива солената подправка на трапезата ни.
  • Папуняк - защитена зона "Остър камък"

    Папуняк или циганско петле. Асоциацията с петле идва от перата на главата на птицата, приличащи на гребен. Папунякът разперва гребена си при възбуда или уплаха. При полет колоритната птица аплодира публиката си, защото крилете ѝ сякаш се удрят едни в други. Причината за тази илюзия е, че са нетипично широки.

    Среща се в цялата страна. В района на защитена зона "Остър камък" от екологичната мрежа Натура 2000 освен папуняка може да се видят и други видове птици. Близо до едноименното село са открити долмени, като този в местността Сиври кая, както и крепостта "Долното кале".
    Папуняк - защитена зона "Остър камък"<br /><br />Папуняк или циганско петле. Асоциацията с петле идва от перата на главата на птицата, приличащи на гребен. Папунякът разперва гребена си при възбуда или уплаха. При полет колоритната птица аплодира публиката си, защото крилете ѝ сякаш се удрят едни в други. Причината за тази илюзия е, че са нетипично широки.<br /><br />Среща се в цялата страна. В района на защитена зона "Остър камък" от екологичната мрежа Натура 2000 освен папуняка може да се видят и други видове птици. Близо до едноименното село са открити долмени, като този в местността Сиври кая, както и крепостта "Долното кале".
  • Червенокоремна бумка – защитена зона "Лудогорие"

    Втората жабка със зеница във формата на сърце в нашата природа. Другата е жълтокоремната бумка. Открива се в естествени и изкуствени водоеми, дори във временни локви и корита на стари чешми.

    Отгоре невзрачно сива, но коремчето е черно с множество червени петна. Защитена зона "Лудогорие" от екологичната мрежа Натура 2000 предлага възможности за туризъм, сред съхранена природа, който ви връща назад във времето с посещение на Античния град Абритус, Свещарската гробница, а защо не и малко по-далечните Ивановски скални манастири, Средновековния град Червен и Плиска.
    Червенокоремна бумка – защитена зона "Лудогорие"<br /><br />Втората жабка със зеница във формата на сърце в нашата природа. Другата е жълтокоремната бумка. Открива се в естествени и изкуствени водоеми, дори във временни локви и корита на стари чешми.<br /><br />Отгоре невзрачно сива, но коремчето е черно с множество червени петна. Защитена зона "Лудогорие" от екологичната мрежа Натура 2000 предлага възможности за туризъм, сред съхранена природа, който ви връща назад във времето с посещение на Античния град Абритус, Свещарската гробница, а защо не и малко по-далечните Ивановски скални манастири, Средновековния град Червен и Плиска.
  • Кафява крастава жаба – защитена зона "Деветашко плато"

    Най-едрата жаба в нашата природа. Излиза от укритията си привечер и късно вечер на лов за насекоми. Някои екземпляри достигат огромни размери. Като обитател на населените места, кафявата крастава жаба е полезна - спасява ни от досадните мухи и комари.

    Защитена зона "Деветашко плато" от екологичната мрежа Натура 2000 е съхранила в себе си уникални места за редки и застрашени видове животни и растения, но и природни образувания, като Деветашката пещера и Крушунските водопади.
    Кафява крастава жаба – защитена зона "Деветашко плато"<br /><br />Най-едрата жаба в нашата природа. Излиза от укритията си привечер и късно вечер на лов за насекоми. Някои екземпляри достигат огромни размери. Като обитател на населените места, кафявата крастава жаба е полезна - спасява ни от досадните мухи и комари.<br /><br />Защитена зона "Деветашко плато" от екологичната мрежа Натура 2000 е съхранила в себе си уникални места за редки и застрашени видове животни и растения, но и природни образувания, като Деветашката пещера и Крушунските водопади.
  • Каспийска блатна костенурка – защитена зона "Рупите – Струмешница"

    Водната костенурка с жълтеникави до бели ивици по шията, краката и опашката. Това е по-редкият от двата вида. Среща се в най-южните части на страната до 250 м.н.в.

    Много близо до границите на защитена зона "Рупите – Струмешница" от екологичната мрежа Натура 2000 се намира прочутото с неговите минерални извори - село Рупите. Тук се намира и река Струма, която пък се използва при пролетното пълноводие за рафтинг.
    Каспийска блатна костенурка – защитена зона "Рупите – Струмешница"<br /><br />Водната костенурка с жълтеникави до бели ивици по шията, краката и опашката. Това е по-редкият от двата вида. Среща се в най-южните части на страната до 250 м.н.в.<br /><br />Много близо до границите на защитена зона "Рупите – Струмешница" от екологичната мрежа Натура 2000 се намира прочутото с неговите минерални извори - село Рупите. Тук се намира и река Струма, която пък се използва при пролетното пълноводие за рафтинг.
  • Вдлъбнаточел смок – защитена зона "Странджа"

    Не застрашава живота на хората, въпреки че това е една от отровните змии в нашата природа. За да ви ухапе, трябва да сте много неразумни да пъхнете ръка в устата на змията. Само тогава може да ви засегне зъбът с отровния канал, разположен дълбоко в челюстта на вдлъбнаточелия смок.

    Между очите има вдлъбнатина, от където идва името му.

    Днес все още се среща в Странджа планина ширнала горите си по южното ни крайбрежие. Планината попада в защитена зона "Странджа" от екологичната мрежа Натура 2000 и е едно от най-посещаваните места през пролетта и лятото, заради съчетанието на планина и море, и множеството параклиси скрити в дълбините на Странджа.
    Вдлъбнаточел смок – защитена зона "Странджа"<br /><br />Не застрашава живота на хората, въпреки че това е една от отровните змии в нашата природа. За да ви ухапе, трябва да сте много неразумни да пъхнете ръка в устата на змията. Само тогава може да ви засегне зъбът с отровния канал, разположен дълбоко в челюстта на вдлъбнаточелия смок.<br /><br />Между очите има вдлъбнатина, от където идва името му.<br /><br />Днес все още се среща в Странджа планина ширнала горите си по южното ни крайбрежие. Планината попада в защитена зона "Странджа" от екологичната мрежа Натура 2000 и е едно от най-посещаваните места през пролетта и лятото, заради съчетанието на планина и море, и множеството параклиси скрити в дълбините на Странджа.
  • Европейски лалугер – защитена зона "Котленска планина"

    От присъствието на малкия гризач в пасищата и ливадите зависи наличието на орли в небето и хора в селата. За да го има пък лалугерът в полето, трябва да има пасящи животни, отглеждани от хората.

    Пасящите овце, крави и коне гарантират поддържането на тревата достатъчно ниска, за да има лалугери, а щом ги има тях ще летят и царските орли в небето, предпочитащи да се хранят с лалугери. Котленска планина е една от най-големите защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000, разположена в Източна Стара планина. В зоната попадат красивата Жеравна, Медвен, Котел, част от река Камчия и язовир Тича. Това са любими места за посещение от хиляди туристи всяка година.
    Европейски лалугер – защитена зона "Котленска планина"<br /><br />От присъствието на малкия гризач в пасищата и ливадите зависи наличието на орли в небето и хора в селата. За да го има пък лалугерът в полето, трябва да има пасящи животни, отглеждани от хората.<br /><br />Пасящите овце, крави и коне гарантират поддържането на тревата достатъчно ниска, за да има лалугери, а щом ги има тях ще летят и царските орли в небето, предпочитащи да се хранят с лалугери. Котленска планина е една от най-големите защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000, разположена в Източна Стара планина. В зоната попадат красивата Жеравна, Медвен, Котел, част от река Камчия и язовир Тича. Това са любими места за посещение от хиляди туристи всяка година.