Пътят на белия мрамор от Алтисимо, предпочитан от мнозина известни скулптори за произведенията им.
През 1517 г. Микеланджело изкачил връх Алтисимо (на снимката) в Апуанските алпи, Северозападна Тоскана, и открил мрамора на мечтите си. "С плътна структура, хомогенен, кристален, напомнящ захар", както самият ренесансов скулптор го определя.
Микеланджело е смятал мрамора от Алтисимо за по-ценен дори от този от близкия гр. Карара, от който е създал някои от най-известните си статуи, пише "Ройтерс" в репортаж за мястото.
До кариерите на Алтисимо отвежда т.нар. път на мрамора. Пътят е проектиран от Микеланджело с благословията на папа Лъв X, така че да се улесни добива на белите блокове и те да бъдат откарани до Флоренция, за да се използват за фасадата на църквата "Сан Лоренцо".
В замяна властите във Флоренция дали на Микеланджело правото да вземе от Алтисимо толкова мрамор, колкото пожелае и да го използва до края на живота си. А самият скулптор е казвал, че мраморът от кариерата ще стигне до Деня на страшния съд.
Само след няколко години работа по изграждането на пътя обаче папа Лъв Х, който произхожда от известната флорентинска фамилия Медичи, освободил Микеланджело от проекта и той бил изоставен.
А църквата "Сан Лоренцо" и до днес е без мраморна облицовка.
В следващите три века кариерите на Алтисимо последователно са били ту изоставяни, ту преоткривани.
А днес на високия 1589 м връх кипи живот.
Заради модерните техники на извличане и прорязване на скалите, пейзажът е придобил сюрреалистичен вид - главозамайващи отсечени форми и отвесни бели "стълбища", водещи към небето.
На снимката: Изглед от парк в Апуанските алпи към кариерата Кервайоле на връх Алтисимо.
Работници, наричани "текиайоли", добиват мрамора.
Някога това е ставало само с ръчен труд и мулета, които да пренасят блоковете, сега - със съвременни уреди и машини.
"През 19-и век първичните инструменти като лостове, длета и чукове започнали да се развиват и сега има специални екипировки за преместване на масивите и уреди с диамантено покритие", разказва Фабио Пиероти, директор в кариерата Кервайоле. 
Преди да започне ваденето на мрамора, "текиайолите" увисват на алпинистки въжета по отвесните скали и ги удрят с остри метални прътове.
Целта е да паднат ронливите парчета земна маса, за да се предотвратят инциденти при последващата фаза на добива.
През годините творци като Огюст Роден, Жоан Миро, Хенри Мур и Исаму Ногучи са използвали мрамора от Алтисимо за своите скултури.
На снимката е стар заслон, използван от някогашните "текайоло".
През 19-и век руският двор избира мрамора от Алтисимо за катедралата "Св. Исак" в Санкт Петербург.
Той е използван и за облицовката на грандиозната джамия "Шейх Зайед", която отвори врати през 2007 г. в Абу Даби.
Компанията, която вдъхнала живот на мраморните кариери и района на Алтисимо, е основана през 1821 г., когато местният земевладелец Марко Борини се обединил с французина Жан-Батист Александър Енро.
Днес компанията притежава цялата планина, има около 140 работници и вади мрамор от пет активни кариери.
