Панамериканският екип се отправи по живописната магистрала Денали, за да посети и види с очите си почти митичния комплекс, в който е разположен проектът ХААРП. За да следите как върви пътуването ни, посетете страницата ни във "Фейсбук" Panamericana 2017-2018.
Панамериканският екип се отправи по живописната магистрала Денали, за да посети и види с очите си почти митичния комплекс, в който е разположен проектът HAARP (ХААРП). За да следите как върви пътуването ни, посетете страницата ни във фейсбук Panamericana 2017-2018.
Снимките са направени с подкрепата на "Никон България".
Магистралата Денали, водеща до градчето Гакона, където се намира ХААРП, рисува картина на Аляска през лятото точно такава каквато си я представях. Заради пейзажа си струва да закъснеем малко. 
Дори не очаквахме ХААРП да ни посрещне с широко отворени врати. От 2015-та година проектът е прехвърлен на университета "Аляска" във Феърбанкс. Срещнахме се с професор Крис Фолън, който ни сподели, че една от най-забавните конспиративни теории, които е чувал е, че ХААРП се занимава с контрол над съзнанието. Професор Фолън сподели и че единственият инцидент с химикали, който се е случвал в ХААРП, е бил, когато си разлял содата в контролната зала. "ХААРП е просто един голям радио предавател", обясни още проф. Фолън. 
Програмата за високочестотни активни изследвания на полярното сияние - ХААРП е за изследвания в йоносферата и приютява учени от цял свят. Те идват, за да използват мощността на апаратурата, която до този момент няма аналог. 
Основният инструмент, който се използва за изследванията, е Инструментът за изследване на йоносферата – мощен радиочестотен предавател. Задвижва се от пет дизелови локомотивни двигатели. 
След 3-часова обиколка в ХААРП екипът продължи по магистралата за Аляска в посока Уотсънлейк. 
Пейзаж край пътя по маршрута. 
В Уотсън Лейк се намира "Гората с табелите". През 1942 г. редник Карл Линдли, който живеел тук, изпитвал огромна носталгия по родното си място. Затова сложил табела, която показвала посоката, където се намира неговия дом. Оттогава до сега близо 80 хил. табели са поставени на това място и всяка година се увеличават. За жалост първата табела е изгубена. 
Докато пътувахме по магистралата за Аляска случайно видяхме младеж, който вървеше много бързо и буташе количка. Спряхме джипа и го попитахме какво прави. Казва се Даниел Джонсън и вече 4 години върви пеша от Ню Йорк до Прудоу бей, Аляска. Изминава по 50 км на ден. Започнал да върви, когато бил на 19 г. и продължава да добавя километри до целта си. Мечтата му е да пътува, а най-големият му страх е какво ще последва, когато достигне целта си Прудоу бей. 
Прекосихме границата и влязохме в Канада. Там влязохме на територията на парка Джаспър, в който има множество водопади и реки, които на места едвам си пробиват път. 
Следващите дни ще обиколим около вулкана Йелоустоун, където ще се опитаме да разберем дали може да избухне скоро. До нови срещи от екипа на Панамерикана. 