Някога оживеното село Репусница се намира на склоновете на Стара планина в Сърбия на границата с България. Сега баровете му са празни, къщите затворени и няма никой по улиците. През 1998 г. властите обявяват селото за закрито поради обезлюдяването, причинено от механизирането на икономиката, затварянето на държавните заводи и изселването от Сърбия вследствие на балканските войни през 90-те години.
Някога оживеното село Репусница се намира на склоновете на Стара планина в Сърбия на границата с България. Сега баровете му са празни, къщите затворени и няма никой по улиците. През 1998 г. властите обявяват селото за закрито поради обезлюдяването, причинено от механизирането на икономиката, затварянето на държавните заводи и изселването от Сърбия вследствие на Балканските войни през 90-те години. 
В много села в околността населението е намаляло, а в някои има само по една възрастна двойка или един човек. Училищата, клиниките, ветеринарните кабинети и магазините са затворени. Посетители рядко се срещат. Пътищата са покрити с дупки. 
"Някои хора се изселиха, други отпътуваха, за да търсят по-добри условия за живот. Селото беше пренебрегнато, особено когато става дума за инфраструктура", казва Раде Богданович, пенсиониран ветеринарен лекар в Кална, част от община Княжевац, Репусница. 
''Само възрастните останаха, голяма част от тях умряха'', казва той, докато се препъва в развалините, за да стигне до разрушения си бивш кабинет.
Населението на Кална е намаляло от 4000 на 1000 души.
Между 2002 г. и 2011 г. Сърбия е загубила над 377 000 души или 5% от населението си от около 7 млн. души, според едно от последните преброявания.
В момента в стараната има 4 600 села.
Подобна е ситуацията и в някои други страни на Балканите и в Югоизточна Европа. 
През последните 50 години от източната сръбска община Князевац са се изселили 30 000 души.
"Сега имаме население в съответствие с това, което имахме след Първата световна война", казва Маря Джеленкович, общински служител.
През 60-те, 70-те и 80-те години около един милион сърби търсят работа на Запад. Около 700 хил. души пък са напуснали страната по време на балканските войни през 90-те. 
Изходящият поток продължава и след падането от власт на президента Слободан Милошевич през 2000 г. Преходът към пазарна икономика доведе до затваряне на много държавни заводи и засили тенденцията на семейства с малко деца. 
Сръбското правителство се стреми да се справи с проблема като подобри инфраструктурата и стимулира по-младите хора да останат в селата. Усилията все още не са постигнали резултати. 
През 2015 г. назначен от парламента служител по човешките права предлага страната да поиска мигрантите, които преминават през Балканите от Близкия изток, да бъдат заселени в празните селища, но идеята не е приета. 
