Фотогалерия: Кой обитава мрежата "Натура 2000"

Богдан Боев

Фотогалерия: Кой обитава мрежата "Натура 2000"

Кои животински видове можем да срещнем в защитените зони на екологична мрежа "Натура 2000"

  • Гарван – Защитенa зона "Мелнишки пирамиди"

    Това е най-едрата пойна птица. Понякога по-едра и от някои грабливи птици. Размахът на крилете достига до 130 см. Характерният силен и рязък крясък се чува в планините, горите и дори по скали край морето.

    Съберат ли се мъжка и женска птица в двойка, остават заедно до смъртта на една от тях. Много често досажда на площадките за подхранване на лешояди, където "краде" от труповете на умрели животни.

    В защитената зона от мрежата "Натура 2000" попадат прочутият с вината си Мелник и с неговата Кордопулова къща и природните образования "Мелнишки пирамиди".
    <strong>Гарван – Защитенa зона "Мелнишки пирамиди"</strong><br /><br />Това е най-едрата пойна птица. Понякога по-едра и от някои грабливи птици. Размахът на крилете достига до 130 см. Характерният силен и рязък крясък се чува в планините, горите и дори по скали край морето.<br /><br />Съберат ли се мъжка и женска птица в двойка, остават заедно до смъртта на една от тях. Много често досажда на площадките за подхранване на лешояди, където "краде" от труповете на умрели животни.<br /><br />В защитената зона от мрежата "Натура 2000" попадат прочутият с вината си Мелник и с неговата Кордопулова къща и природните образования "Мелнишки пирамиди".
  • Балкански гекон – защитена зона "Славянка"

    Вижда се привечер и вечер по стените на сградите в населените места. Малкото гущерче, което може да променя нюансите в оцветяването си в зависимост от околната среда, физиологичното му състояние и срещата със себеподобни.

    У нас е открит в Южна и Източна България. През последните години се среща в София и Шумен.

    "Славянка" – най-малко познатата планина у нас. Разположена по южната ни граница с Гърция, затова и слабо посещавана преди години. Днес предлага красиви гледки от най-високия си връх – Гоцев, 2212 метра. Славянка е част от едноименната защитена зона от мрежата "Натура 2000".
    <strong>Балкански гекон – защитена зона "Славянка" </strong><br /><br />Вижда се привечер и вечер по стените на сградите в населените места. Малкото гущерче, което може да променя нюансите в оцветяването си в зависимост от околната среда, физиологичното му състояние и срещата със себеподобни.<br /><br />У нас е открит в Южна и Източна България. През последните години се среща в София и Шумен.<br /><br />"Славянка" – най-малко познатата планина у нас. Разположена по южната ни граница с Гърция, затова и слабо посещавана преди години. Днес предлага красиви гледки от най-високия си връх – Гоцев, 2212 метра. Славянка е част от едноименната защитена зона от мрежата "Натура 2000".
  • Колхидски фазан – защитена зона "Бесапарски ридове"

    Колхидският фазан е внесен в нашата природата. При кръстосването му с местния подвид, последният е изчезнал.

    Среща се в земеделски земи, но остава скрит в гъсти шубраци, редки гори с гъст подлес, в големи паркове и край блата.

    Защитена зона "Бесапарски ридове" е разположена в близост до Пазарджик и Кричим. В близост текат реките Въча и Марица. Най-известни са ридовете с растителното си богатство. Районът е благодатен и за винен туризъм.
    <strong>Колхидски фазан – защитена зона "Бесапарски ридове"</strong><br /><br />Колхидският фазан е внесен в нашата природата. При кръстосването му с местния подвид, последният е изчезнал.<br /><br />Среща се в земеделски земи, но остава скрит в гъсти шубраци, редки гори с гъст подлес, в големи паркове и край блата.<br /><br />Защитена зона "Бесапарски ридове" е разположена в близост до Пазарджик и Кричим. В близост текат реките Въча и Марица. Най-известни са ридовете с растителното си богатство. Районът е благодатен и за винен туризъм.
  • Колхидски фазан-женски

    Силно се отличават мъжките от женските птици. Женските са невзрачни, а мъжките са красиви с дългата опашка, тъмната глава с открояващи се червени висулки отстрани на главата.
    <strong>Колхидски фазан-женски</strong><br /><br />Силно се отличават мъжките от женските птици. Женските са невзрачни, а мъжките са красиви с дългата опашка, тъмната глава с открояващи се червени висулки отстрани на главата.
  • Обикновена чесновница – защитена зона "Драгоман"

    Не е опасна за човека. Жабата с вертикална зеница на окото, като при котките. Кожата ѝ е богата на жлези, отделящи секрет, миришещ на чесън. От тук е произхода на името ѝ.

    Чесновницата не е преносител на кърлежите, причиняващи краста. У нас се среща в крайдунавските райони, Северното Черноморие и изолирано находище в Софийското поле.

    Драгоманското блато - най-голямата естествена карстова влажна зона у нас е част от защитена зона "Драгоман" от мрежата "Натура 2000". Днес до блатото има посетителски център. В района на блатото се срещат над 150 вида птици.
    <strong>Обикновена чесновница – защитена зона "Драгоман"</strong><br /><br />Не е опасна за човека. Жабата с вертикална зеница на окото, като при котките. Кожата ѝ е богата на жлези, отделящи секрет, миришещ на чесън. От тук е произхода на името ѝ.<br /><br />Чесновницата не е преносител на кърлежите, причиняващи краста. У нас се среща в крайдунавските райони, Северното Черноморие и изолирано находище в Софийското поле.<br /><br />Драгоманското блато - най-голямата естествена карстова влажна зона у нас е част от защитена зона "Драгоман" от мрежата "Натура 2000". Днес до блатото има посетителски център. В района на блатото се срещат над 150 вида птици.
  • Сойка – защитена зона "Раяновци"

    Всеки е виждал сойка – среща се във всяко населено място. Птицата на горите, градските паркове и междублоковите пространства. Сойката е с ясно видим черен мустак и металиково сини перца на крилата.

    Приспособила се да хапва всичко, което намери, но обича да складира през есента големи запаси от жълъди, лешници и орехи за зимата. Така помага за разпространението на тези дървета.

    Съвсем близо до защитената зона "Раяновци" от мрежата "Натура 2000" се намира Алдомировското блато. Другото блато с карстов характер в Софийското поле, освен Драгоманското. В него могат да се наблюдават много интересни водолюбиви видове птици.
    <strong>Сойка – защитена зона "Раяновци"</strong><br /><br />Всеки е виждал сойка – среща се във всяко населено място. Птицата на горите, градските паркове и междублоковите пространства. Сойката е с ясно видим черен мустак и металиково сини перца на крилата.<br /><br />Приспособила се да хапва всичко, което намери, но обича да складира през есента големи запаси от жълъди, лешници и орехи за зимата. Така помага за разпространението на тези дървета.<br /><br />Съвсем близо до защитената зона "Раяновци" от мрежата "Натура 2000" се намира Алдомировското блато. Другото блато с карстов характер в Софийското поле, освен Драгоманското. В него могат да се наблюдават много интересни водолюбиви видове птици.
  • Гръцка жаба – защитена зона "Беласица"

    Среща се само на Балканския полуостров. У нас само в югозападните покрайнини и стига на изток до Източни Родопи. Обитава бързотечащи реки и потоци със скалисти проломи. Интересно в поведението е, че след снасяне на яйцата женските напускат мястото, а няколко мъжки остават в близост до яйцата.

    Другата наша малка и не добре позната гранична планина е Беласица. Планината е част от защитена зона "Беласица" от мрежата "Натура 2000" и е посещавана от хиляди туристи, заради вековните кестенови гори и връх Конгур, от който се разкрива гледка към гръцкото езеро Керкини.
    <strong>Гръцка жаба – защитена зона "Беласица" </strong><br /><br />Среща се само на Балканския полуостров. У нас само в югозападните покрайнини и стига на изток до Източни Родопи. Обитава бързотечащи реки и потоци със скалисти проломи. Интересно в поведението е, че след снасяне на яйцата женските напускат мястото, а няколко мъжки остават в близост до яйцата.<br /><br />Другата наша малка и не добре позната гранична планина е Беласица. Планината е част от защитена зона "Беласица" от мрежата "Натура 2000" и е посещавана от хиляди туристи, заради вековните кестенови гори и връх Конгур, от който се разкрива гледка към гръцкото езеро Керкини.
  • Червейница – защитена зона "Родопи - Източни"

    Не е опасна за човека. Дребна змия, която води полуподземен начин на живот и затова предпочита терени с рохкави и песъчливи почви. На повърхността излиза само привечер или след обилни дъждове. Още есента се заравя по-дълбоко в почвата, където зимува. Храни се с мравки и затова навлиза в мравуняци.

    Населени от дълбока древност Източните Родопи днес предлагат интересни и вълнуващи места за посещение – крепостта "Устра" до село Лебед, крепостта Монек, край Кърджали, пещерата "Утроба" до язовир Кърджали и други. Всички са част от защитени зони от мрежата Натура 2000.
    <strong>Червейница – защитена зона "Родопи - Източни" </strong><br /><br />Не е опасна за човека. Дребна змия, която води полуподземен начин на живот и затова предпочита терени с рохкави и песъчливи почви. На повърхността излиза само привечер или след обилни дъждове. Още есента се заравя по-дълбоко в почвата, където зимува. Храни се с мравки и затова навлиза в мравуняци.<br /><br />Населени от дълбока древност Източните Родопи днес предлагат интересни и вълнуващи места за посещение – крепостта "Устра" до село Лебед, крепостта Монек, край Кърджали, пещерата "Утроба" до язовир Кърджали и други. Всички са част от защитени зони от мрежата Натура 2000.
  • Голям червенокрак водобегач – защитена зона "Бакърлъка"

    В страната ни може да се наблюдава поединично или в малки групи при прелет през пролетта. Посещава вътрешни и крайбрежни блата и лагуни.

    Едно такова място е Атанасовско езеро край Бургас – езерото с червените води. В района на Бургас има няколко защитени зони от мрежата "Натура 2000". Това са "Бакърлъка", "Атанасовско езеро", "Бургаско езеро" и "Мандра – Пода". Всички обявени за опазване на дивите птици.
    <strong>Голям червенокрак водобегач – защитена зона "Бакърлъка" </strong><br /><br />В страната ни може да се наблюдава поединично или в малки групи при прелет през пролетта. Посещава вътрешни и крайбрежни блата и лагуни.<br /><br />Едно такова място е Атанасовско езеро край Бургас – езерото с червените води. В района на Бургас има няколко защитени зони от мрежата "Натура 2000". Това са "Бакърлъка", "Атанасовско езеро", "Бургаско езеро" и "Мандра – Пода". Всички обявени за опазване на дивите птици.
  • Морски орел – защитена зона "Никополско плато"

    Най-едрият орел у нас и в Европа. Орелът с огромен силует и размах на крилете до 240 см. Живее близо до реки, езера и блата, по бреговете на които има големи и стари дървета, върху които строи гнездото си. Също с огромни размери – диаметър до 2 м. Храни се основно с риба и дребни водолюбиви птици. Силен орел, който може да понесе във въздуха жертва до 8 килограма. Към момента в България са известни 31 гнезда на вида.

    Никополското плато се намира в Дунавската равнина и е част от мрежата "Натура 2000". В района интересни места за туристите са скалната църква "Свети Стефан", както може да се направи и разходка по околните хълмове, от които се разкрива гледка към островите, част от Природен парк "Персина".
    <strong>Морски орел – защитена зона "Никополско плато"</strong><br /><br />Най-едрият орел у нас и в Европа. Орелът с огромен силует и размах на крилете до 240 см. Живее близо до реки, езера и блата, по бреговете на които има големи и стари дървета, върху които строи гнездото си. Също с огромни размери – диаметър до 2 м. Храни се основно с риба и дребни водолюбиви птици. Силен орел, който може да понесе във въздуха жертва до 8 килограма. Към момента в България са известни 31 гнезда на вида.<br /><br />Никополското плато се намира в Дунавската равнина и е част от мрежата "Натура 2000". В района интересни места за туристите са скалната църква "Свети Стефан", както може да се направи и разходка по околните хълмове, от които се разкрива гледка към островите, част от Природен парк "Персина".