Над 1100 екипи от учители, психолози, социални работници и полицаи тръгнаха на поход този септември да издирят децата, отпаднали от образователната система, и да се опитат да убедят родителите им да ги върнат в училище. "Дневник" проследи работата на един такъв екип по време на обиколката им в кварталите с българи от ромски и турски произход в Пловдив "Столипиново" и "Източен".
Над 1100 екипи от учители, психолози, социални работници и полицаи тръгнаха на поход този септември да издирят децата, отпаднали от образователната система, и да се опитат да убедят родителите им да ги върнат в училище. "Дневник" проследи работата на един такъв екип по време на обиколката им в кварталите с българи от ромски и турски произход в Пловдив "Столипиново" и "Източен".
Репортажът от мястото може да прочетете тук.
Според местните власти около 45 хиляди души живеят в "Столипиново" и голяма част от тях са в ученическа възраст, но много от семействата са заминали в чужбина, за да търсят работа. Изчислението на Министерството на образованието е за около 13 хиляди деца в риск и изпаднали от училищата, които екипите по обхват на Пловдив трябва да намерят. 
Групата от десетина педагози от местните училища, представители на Регионалното управление по образованието на Пловдив, социален работник от Агенцията за закрила на детето и полицаи, която "Дневник" следва из пловдивсия Източен район, са посрещнати с любопитство и почуда, но не и с напрежение или враждебност. 
Униформени полицаи с патрулна кола придружават екипа за тяхната сигурност, но и защото най-добре познават района, посочват ръководителите. Реакцията на случайните минувачи от време на време е "Какво ли ще бутат сега?". 
На набелязаните адреси обаче намираме само останалите баби дядовци на децата, а където вратите не се отварят, съседите казват, че семейството отдавна е емигрирало. Това се повтаря навсякъде, където екипът опита. Само едно дете си беше у дома, но близките му обясниха, че вероятно скоро също ще потеглят. 
"Тук няма работа, няма пари", е най-честото обяснение, което чуваме. "Детската помощ тук е 35 лева, там по 360 евро на месец", казва младеж на улицата. И на него му се заминава. 
"Те там учат", уверяват близките на заминалите, които заварваме в домовете без деца. Дестинациите, които изброяват, са основно Германия, Белгия, Франция и Великобритания. 
Старши експерт Любен Жилков от РУО-Пловдив проведе инструктаж на учителките и училищните психолози в екипа преди началото на обиколката. По време на акцията те трябва да попълнят анкетна карта и да се уверят в достоверността на информацията, която получават. После тя се въвежда в таблет, който носят със себе си, след товапредават и протоколи в районната образователна инспекция. 
Всеки от участниците в екипа се подписва под информацията, въведена в държавните системи, а таблетът следи и адресите, които са посетили. 
Жилков пита бабата и дядото на едно от издирваните деца. Хората са любезни и малко изненадани от мнозинството, което ги чака пред вратата. Анкетата приключва за две минути - няма ученици за записване тук и май че нямат планове да се връщат скоро. 
Сходен е сценарият и на следващия адрес, и на по следващия. Учителите в екипа коментират, че емиграцията е най-честия отговор, който получават при обходите си, но понякога попадат и на деца в риск и лоши условия, когато се намесват и социалните служби и детската педагогическа стая. 
От Агенцията за закрила на детето могат да насочат и предоставят на родителите услуги за работа с детето, ако то се нуждае от психолог или има проблеми с развитието. За децата в крайна бедност могат да се осигурят дрехи, обувки и ученически пособия, стига изобщо да се достигне до тези деца. 
"И трите са в Белгия. Най-голямото на 14, малкото на 10. Майката ги гледа, те там учат.", казва Митко, който се озовава на пътя на екипа към следващия адрес. "Бащата работи във фабрика изкарва пари, тук няма работа, гладни ли да ходят на училище? За какво сме ги отгледали тези деца, да живеят там" пита риторично. Казваме му, че училището е безплатно и тук специалистите са дошли да предложат финансова помощ за учениците, ако трябва. Не ставало така, там поне има работа, убеден е Митко. Казва, че и той лошо живее, чака някой да спре да си купи перилен препарат от него. 
По пътя учителите се спират при децата по улицата. "Ходите ли на училище?" пита ги директорката на Регионалното управление по облазованието в Пловдив Иванка Киркова. "Да, да", кимат те. Пита в кой клас са, имат ли си обувки, учебници, ходи ли им се. "Само един ден ваканция остана, да знаете!", предупреждава ги накрая. 
При високите блокове в "Източен" достъпът на екипа е леко затруднен. Намесва се домакинът, когото разпитват и за издирваното дете. Според него, дори да го запишат, то ще ходи за кратко и ще спре, както е правило преди. После от роднина, живеещ на адреса се разбира, че вече не е в България заедно с майка си. 
Няма ли по-лесен начин да се проследи, че някой е заминал, вместо да се чука от врата на врата, питаме директорката на РУО-Пловдив. "Няма", казва тя. По думите й тези семейства напускат без да кажат на властите и това е в реда на нещата в рамките на ЕС. 
С обиколките, които ще направят екипите в търсене на учениците, ще помогнат и на дирекцията за Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) да обнови информацията си. 
За два от апартаментите на последния адрес никой не отговаря. Коридорите са тъмни и екипът проверява с фенерче дали е на правилното място. От съседите научават, че някога там е живяло дете, но вече не, а на второто място - не знаят. Графата за последното дете остава празна и екипът трябва да се върне по друго време от деня, за да провери отново. 
За тази "извънкласна" дейност за учителите е предвидено допълнително заплащане, обясни Иванка Кръстева от РУО-Пловдив. Такива обходи в Пловдив преди началото на учебната година се правят от много години, но за пръв път са с подкрепата на държавата и с обединените усилия на институциите, което дава надежда за повече успех. 
Стойна и Елена наблюдават суетенето на екипа пред блока и обсъждат. Броят колко първокласници имат в блока тази година - май че няма, заключават. За сметка на това от същия ден Елена, на 86 години, вече има правнучка. Казват, че децата в блока са добри и ходят редовно на училище, но си спомнят, че преди време е имало момиче, което рано се е оженило и е прекъснало. 
В едно от петте местни училища ни казаха същото - момичетата са особено рискови, защото традицията е от рано да се възпитават за домакини и майки, а за това не се изисква висока грамотност. Точно така се оформя порочният кръг, в който образованието отпада от приоритетите им и като родители. 
Според началната учителка Цветана Димитрова има обаче и много майки, които искат децата им да учат и следят дали домашните са написани. Но крайната бедност е пречка за някои от учениците. В класа й лошите условия у дома са спъвали едно дете да идва редовно на училище и с целеви помощи от социалните служби му били осигурени раница и пособия. Тя е начален учител в "Найден Геров" от 15 години и тенденцията за заминаващите ученици е отчетлива - само от миналата година от класа й с 28 деца са напуснали 7. 
С децата в риск, които стигат до училище се работи и допълнително през учебната година, казва психологът Красимира Деливанска в училището "Димчо Дебелянов". Обучават се по стандартните програми, но им се изготвят психологически подходи към тях, спрямо проблемите и дефицитите, които имат, за да могат да се интегрират в социалната среда, общуването със съучениците и учебния процес, поясни тя. 
Обиколките на специалните екипи вече показват резултат - справката на МОН за първите две седмици от работата им показва, че около една четвърт от намерените деца са върнати в училище - 3 хиляди от около 20 хиляди потърсени. Голяма част от другите са заминали.
По-голямото предизвикателство обаче остава как ще бъдат задържани в училища и ще успеят ли да наваксат пропуските. Това пада на плещите на учителите, казва директорката на регионалното управление на просветното министерство Иванка Киркова