Жителите на индонезийския остров имат радикално различно отношение към смъртта и се сбогуват дълго.
Роднините на възрастната Не'Поно от Бату Буса, селце в планинския регион Тораджа на индонезийския остро Сулавеси, обичат да прекарват време с нея.
Стоят край леглото й, разположено в централна част на дома, носят й храна по няколко пъти на ден й говорят.
Но тя не може да им отвърне, защото е мъртва от повече от година, разказва "Ройтерс".
Жителите на този отдалечен район имат радикално различен подход към смъртта, който за повечето хора от тяхната вяра - християнската - би бил стряскащ.
Смъртта за тях не е краят на тленния живот. Техните покойници пътуват дълго към отвъдното, като често прекарват години в дома си, преди да бъде организирано погребението.
Въпреки че физически тя не е тук, все още имаме силна връзка, обяснява една от жителките на Бату Буса за своята роднина.
Ритуалът помага на тораджите да свикнат със смъртта и загубата на близкия, но има и друга цел - да се съберат пари за пищната погребална церемония на име Рамбу Соло, в която се принасят в жертва десетки биволи и прасета и цялото село е поканено на угощение. 
Жителите на Бату Буса погребват близките си в ниши в Локо-мата - огромна скала в близост до селото. Издълбаването им също отнема няколко месеца. 
Но дори веднъж пренесени до Локо-мата - това не е краят. 
Веднъж на няколко години тораджите организират Ма'нене - ритуал, в който отварят нишите на своите близки, за да се видят с тях. Носят им лични вещи, организират празненство и нерядко ги водят на разходка из селото. 
Това е възможност за цялото семейство да се видим и изразим любовта си - обяснява Юсефина Туманан за баба си, починала преди 6 години - "като семейно събиране". 
Дори младите тораи са убедени, че няма да се откажат от ритуала, остатък от древни анимистки вярвания. За тях срещата с мъртъвци е съвсем естествена и необходима.
За някои читатели обаче следващите снимки могат да бъдат смущаващи.
