Рисуването и лепенето на лицето на булката – наричано тельосване, е ритуал, който се практикува в село Драгиново, Велинградско. То е част от сватбената церемония. Традицията е сходна с "гелината" в много други планински села в Гоце Делчевско и Тетевенско.
Рисуването и лепенето на лицето на булката – наричано тельосване, е ритуал, който се практикува в село Драгиново, Велинградско. То е
част от сватбената церемония. Традицията е сходна с "гелината" в много други планински села в Гоце Делчевско и Тетевенско.
На снимката: Булката Десислава Лилова непосредствено преди ритуала.
Тельосването в Драгиново се извършва винаги в петък вечер преди финалните церемонии и тържества в събота и неделя. В миналото булката е била рисуване в последния ден от сватбата, непосредствено преди да излезе от бащината си къща и да поеме пътя към новия си дом.
На снимката: Булката с изрисувано лице.
Някои етноложки проучвания свързват ритуалното изписване и украса на лицето с древни традиции и му приписват символичната трансформация на девойката към новия й социален статус на семейна жена. Подобно на много други ритуали на преминаване, при тельосването се прави връзка с представата за смъртта и символичното умиране на неомъженото момиче, загубата на старата й самоличност и нейното прераждане към новия й начин на живот като жена. 
По разкази на "телярки" ( това са жените, извършващи лепенето) причината за ритуала е по-прозаична - прави се, за да предизвика нежно и почтително отношение на мъжете младоженци, които в миналото преди сватбата си не знаели какво е ласка и внимание, а след сватбата били принудени сами да свалят украсата през първата брачна нощ и така се учели на уважение към бъдещата си съпруга. 
За съжаление жените "телярки" в Драгиново една по-една напускат този свят без да предадат занаята на други. Възроденият интерес на младите към старата традиция кара Пламен Цанков, хореограф на читалищния ансамбъл на селото да се превърне в "пазител на традицията на Драгиновските сватби". 
През последните години той единствен се занимава с точното спазване на обреда. По думите му всяка сватба в третото по големина село в България (с над 5 900 жители) се прави рритуалът тельосване. 
Традиционно сватбата продължава една седмица, като започва с така нареченото "мерене" в неделята на предната седмица. Тогава се взимат размерите за "рубата" (сватбената одежда) на булката за да бъде ушита до четвъртък. 
До тогава трябва да бъде подредена и стаята с дарове, където по-късно в петък се извърши тельосването. Там се подреждат внимателно различни ръчно тъкани платове и дрехи, които младоженката и нейната майка събират дългогодишно като подготовка за сватбата. 
Сватбите се правят целогодишно, като гостите никога не се канят - който иска от селото може да посети тържествата, които текат успоредно в домовете и на двамата младоженци. В петък или събота се прави и кана на булката. 
В събота и неделя двата рода посрещат по отделно гости с големи маси на двора, като всеки желаещ от селото може да навести празника. 
Когато попиташ човек в Драгиново за името му винаги получаваш усмивка и "Нали знаете, че ние си имаме по две имена". Така е и с булката – тя се казва Десислава, или Джамиле Лилова. Тя е на 30 години и работи в общинската администрация на Велинград. 
На края на вечерта на гости идва младоженеца Ахмед, за да поздрави родителите и и да се снима с изрисуваната булка. 
В неделя е най-важния ритуал - извеждането на булката към новия и дом, като в този ден тя е в бяла рокля както при всяка сватба в България. 
Част от ритуала е и каносването на ръцете на булката. 
