Както много други двойки, младоженците Шофица Бегум и Саддам Хюсеин смятат сватбата си за най-щастливия ден от живота си. Голямата разлика е, че двамата живеят в бежански лагер и сватбата е в едно от няколкото селища, изградени от бамбукови пръти и пластмасови листове в Бангладеш, дом на 660 000 бежанци от етническото малцинство рохинджи.
Както много други двойки, младоженците Шофица Бегум и Саддам Хюсеин смятат сватбата си за най-щастливия ден от живота си. Голямата разлика е, че двамата живеят в бежански лагер и сватбата е в едно от няколкото селища, изградени от бамбукови пръти и пластмасови листове в Бангладеш, дом на 660 000 бежанци от етническото малцинство рохинджи. 
И булката, и младоженецът са от едно и също село в община в Ракин, Мианмар.
23-годишният Саддам и 18-годишният Шофица планират да се оженят още преди военните действия в родината им.
Саддам, чието семейство са търговци в Мианмар, разказва, че са избягали, след като военните сили изгорили домовете им. Той загубил връзка с Шофица за няколко седмици през този хаотичен период, но те са срещнали отново в бежанския лагер. Три месеца по-късно те празнуват сватбата си.
Рохинджи са мюсюлмани от Мианмар, повечето от тях са без гражданство, търсещи убежище след конфликта с властта в държавата в края на август. Проведената военна атака на малцинството срещу силите за сигурност на Мианмар на 25 август предизвика брутална контраатака на властите.
Организацията на обединените нации определя действията на армията срещу малцинството като етническо прочистване.
Шофица прекарва голяма част от сватбения ден в отделна палатка, в която присъстват жени роднини. 
Тържеството започва малко след това с голямо угощение. Една крава е била заклана предния ден и подготвена за празника. 
Най-напред се сервира на мъже, после жените седят и накрая е ред на децата. Безплатната храна се разпределя към деца в найлонови торбички. 
