Във фермата си в община Риег сюр Блон в Южен Бретан белобрадият седемдесетгодишен фермер все още използва волове, за да оре земята си, решен да пази родовата традиция.
След Втората световна война в земеделието във Франция навлиза механизираната земеделска техника и революционизира отрасъла. Младият тогава фермер Жан-Бернар Хуон обаче обръща гръб на нововъведенията и решава да продължи да се занимава със земеделие по традиционния до тогава начин.
Половин век по-късно във фермата си в община Риег сюр Блон в Южен Бретан белобрадият седемдесетгодишен фермер все още използва волове, за да оре земята си, решен да пази родовата традиция.
В малката ферма, в която е и израснал и после заживява с жена си Лорънс, те отглеждат прасета и крави, които доят ръчно. Смилат брашно ръчно и неуморно събират тор за подхранване на културите, с които хранят добитъка си. Ръчният подход на обработване на Хуон към земеделието е един от редките случаи в най-голямата селскостопанска икономика в Европейския съюз. 
Пренебрегвайки големите френски хипермаркети, той продава своята продукция от свинско и телешко месо, както и масло само на онези, които посещават неговата ферма.
"Аз съм щастлив отшелник", казва Жан-Бернар Хуон, който живее без топла вода. "Винаги съм разчитал само на себе си, никога не съм бил богат, но какво ми пука?", казва той с неподправена усмивка. "Днес фермерите имат много повече земя и животни от мен, но не са непременно по-щастливи. Изправени са пред много ограничения."
През последното десетилетие Хуон прави някои рационализации най-вече заради напредналата си възраст, като заменя конете, с които е обработвал земята си, с волове, защото са ''по-послушни’’. Инвестира и в покупката на два трактора за повдигане и транспортиране на сено. 
В днешно време конвенционалното земеделие е все по-критикувано, а биохраните – все по-популярни и предпочитани, традиционният подход към земеделието и животновъдството придава нови измерения и перспективи. 
Производството на Хуон е натурално, той отказва да използва етикети, когато продава своите стоки, и избягва дистрибуторските тенденции като фермерските пазари. Той обаче подхожда с разбиране към фермери, използващи модерни машини и химикали за торене като глифозат – тема на дебат в Европа заради потенциалните рискове от използването му за здравето на човека.
"Хората критикуват и е добре да критикуват, но трябва да знаят защо това се е случва." Химикалите бяха като революция за фермерите, използвате глифозат и нямате повече плевели, в противен случай трябва да го направите с мотика."
Хуон се надява да намери последователи, но най-вече наследник на фермата. Той е готов да дари, вместо да продаде, стига да бъде запазен традиционният дух и отношение към земята и животните. Независимо от това фермерът признава, че всеки, който следва неговия пример, ще трябва да направи доста промени и компромиси, защото регулаторният натиск в земеделието и животновъдството става все по-строг. 
