Векове наред притежаването на куче от породата пекинез е било лукс, притежавано от императорите в забранения град в Пекин, откъдето идва и името им. Първите сведения за тази порода са от 8 век по времето на династията Танг.
Векове наред притежаването на куче от породата пекинез било лукс, достъпен единствено за членовете на китайския императорски двор. 
След революцията от 1911 г., с която се установява републиката, породата, кръстена на китайската столица, става достъпна за масите. През 90-те години на 20 век пекинезите вече се срещали толкова често, че по улиците на Пекин дори можело да се видят бездомни животни от породата. 
Днес, в годината на кучето обаче породата, превърнала се в символ на Китай, вече почти не се среща в страната.
Местните собственици на домашни любимци предпочитат чуждестранни породи като пудел или чихуахуа.
"Сега наистина има твърде малко местни пекинeзи", разказва пред агенция Ройтерс Джан Лей от Пекин, "Мисля, че местните пекинези сега са изправени пред криза." 
През 2003 г. Джан прибира няколко бездомни пекинези и оттогава ги отглежда, най-вече като хоби. Някои от кучетата са за продажба, цената варира от 157 до 394 долара, но няма много купувачи. 
Макар първите сведения за пекинезите да са от 8 век, когато е управлявала династията Танг, породата прониква в Европа едва след превземането на Пекин от британците през 1860 г. Тогава, при опожаряването на летния императорски дворец, двама британски офицери успели да хванат пет пекинеза.
Западният свят възприел дребната порода като екзотичен лукс. На любимец от породата се радвала и кралица Виктория, която била страстна почитателка на дребните породи.
Започнало целенасочено развъждане на пекинези в Англия и през 1894 г. за първи път представител на породата се появил на киноложка изложба. През 1898 г. породата е призната от британския "Кенъл клуб", а шест години по-късно в страната е основан първият клуб на любителите на пекинези.
Сега за еталон за породата се считат именно английските пекинези.
Заради продължилото с векове чисто развъждане местните пекинези имат редица здравословни проблеми, като най-честата причина за смъртт при породата е сърдечна недостатъчност. Това, съчетано със слабия интерес в Китай, води до драстично намаляване на представителите на породата.
Днес почитателите на пекинезите в Китай предпочитат да купуват дългокосместите представители на породата, които са внесени отвън.
"Те имат аристократични маниери", споделя наблюденията си за пекинезите Киан Хао, който извежда своите дълкгокосмести любимци на разходка с детска количка. 
Един пекинез от чужбина днес може да достигне цена от 100 хил. юана. 
Уанг Фей, собственичка на 4-годишния бял пекинез Джианджиян, казва, че породата става жертва на собствената ѝ популярност.
"Преди имаше твърде много местни пекинези. А всеки искаше да отглежда нещо по-различно. И сега има все по-малко кучета, но мисля, че те отново ще се радват на популярност", казва тя.
