По случай 140-годишнината от края на Руско-турската война и освобождението на България бе открита голяма документална изложба от българските, руските и румънските архиви.
Богата изложба с архивни документи и снимки, някои от които показвани за първи път, от Държавна агенция "Архиви", Руския военноисторически архив и Държавния архив на Румъния бе открита днес в централното фоайе на СУ "Св. Климент Охридски". Изложбата е част от програмата на честванията на 140-годишнината от края на Руско-турската война и освобождението на България. Поканен е и Държавният архив на Република Турция и поканата е била приета, но внезапно възникнала заетост на техните специалисти е възпрепятствала участието им, обясни главен експерт Димитър Попов от Държавна агенция "Архиви". Изложбата бе открита от председателя на ДА "Архиви" доц. Михаил Груев, проф. Иван Илчев и директора на Руския военноисторически музей проф. Ирина Каргуша. 
Руско-турската война /1877 - 1878/ е четвъртата, която Русия води с Османската империя през 19-и век. Въстанията сред балканските провинции на Османската империя принуждават великите сили да започнат дипломатически усилия за решаване на Източния въпрос. Но дипломатическите совалки не довеждат до резултат поради разнопосочните интереси на участниците и руската дипломация постепенно се ориентира към самостоятелно радикално решение. То е директно изразено в манифеста на руския император, с който той обявява войната на 12 април 1877 г. "Ние, император Александър Втори, решихме да действаме самостоятелно, когато Ние сметнем за нужно и когато честта на Русия изисква това. Затова днес, призовавайки Божията благословия над нашите доблестни войски, Ние повеляваме те да настъпят в пределите на Турция." На снимката руският император Александър Втори. 
Плановете на руското военно командване за бърза военна победа не се осъществяват. Непоносимите горещини на Шипка и лютата зима с неспирни снежни виелици при преминаването на Балкана изправят руските войски пред изпитания. На снимката: Сюлейман паша, главнокомандващ турската армия на Балканите, 1877 г. Той командва щурма на Шипка през август 1877 г. 
Изложбата се отличава с това, че всяка снимка, документ, илюстрация е придружена с описание на събитието, с което е свързана. Интересни са пресъздадените от различни художници събмития, публикувани предимно във в "Illustrated London News", който е отразявал подробно хода на войната. 
Посрещане на генерал Гурко от свещеници в София, 1878 г. Илюстрация във в. "Graphic". Руски и румънски художници пресъздават военните действия в скици и литографии. 
Изложбата представя над 230 архивни документа, разположени върху 24 табла. Включени са освен факсимилета на документи, писма, схеми за разположение на военни части, съставени от военачалници, гравюри, представящи воюващите страни, хода на военните действия, живота по време на войната и заключителния етап с подписването на Санстефанския мирен договор и Берлинския конгрес. 
Картина на битката при Смърдан, нарисувана от румънския художник Николае Грегореску, 1878 г. 
Лекари и медицински сестри доброволци от различни националности от Червения кръст в Букурещ, 1877 г. Снимката е от Държавен архив в Риека, Хърватия. 
Възрастен турчин напуска Русе заедно с харема си пред настъплението на руските войски, 1877 г. 
Пред избитите над 170 жители в Гюл махала в Нова Загора и разрушената църква при отстъплението на турската войска, 1877 г. 
Гравюра с афиширан пропаганден ефект: Руският император дава цигари на пленени турски войници, поместена в "Illustrated London News" от 28.07.1877 г. Изданието видимо е симпатизирало на руската страна. 
Освещаване на храм-мавзолей на руските войници в Сан Стефано с присъствие на руска делегация начело с великия княз Николай Николаевич младши, 1896 г. 
На откриването на изложбата присъстваха и млади учени историци от Молдова и Украйна. Те вземат участие и в международната научна конференция, посветена на 140-годишнината от Руско-турската война и освобождението на България. 
Оригиналите на изложените документи се съхраняват в хранилищата на централните и регионалните архиви на България и Румъния, на Руския Държавен военно-исторически архив и в Архива на външната политика на Руската империя. 