Първият олимпийски шампион от днешните българските земи бил бегач от Августа Траяна.
В Националния археологически институт с музей (НАИМ) тази вечер се открива изложбата "Спортът в антична Тракия". Взимайки повод от титлата "София - Европейска столица на спорта", тя разказва за спортните състезания на територията на днешна България, от V в. пр.н.е. до III в. след новата ера. 
Спортът в древността не е бил много по-различен от това, което познаваме днес, разказа директорът на НАИМ Людмил Вагалински - с изключение на факта, че е бил много по-брутален. 
Траките и останалите народи, населяващи земите им копират практиката от древните елини. И макар че спортните игри имат култово значение, те бързо раждат професионални атлети, които се ползват със славата, статута и богатствата на спортистите, които познаваме днес. 
За това свидетелстват и предметите в изложбата - статуетки, балсамарии, релефи и съдове с изображения на спортисти, открити в гробниците на знатни тракийци - като този сребърен съд с позлата. 
С включването на антична Тракия в границите на Римската империя игрите постепенно се превръщат във всенароден празник и изключително ефективно средство за пропагандата на римската власт, разказва кураторът на изложбата Петя Андреева. 
Най-популярният спорт е и най-тежкият - така нареченият панкратион, комбинация от бокс и борба. За разлика от днешно време, категории няма - най-големият и най-силният смачква противника за удоволствие на огромната публика. Но както и днес, изключителната популярност на грубата сила провокира презрението на интелектуалната общност. 
Боксът и борбата се практикуват и поотделно; следващ по популярност е пентатлонът (петобой), който включва хвърляне на диск, копие, дълъг скок, бягане и борба. По-аристократични са състезанията по надбягване с колесници, с две и четири колела, както и самостоятелните конни спортове. 
Учените познават един шампион, роден на територията на днешна България: бегачът Аврелий Фронтон, син на Диофан, от Августа Траяна (римският град под Стара Загора). Знае се и че на стадиона във Филипопол - единственият открит по тези земи - се провежда копие на известните древногръцки Питийски игри, които включват както спорт, така и музикално-поетически състезания. Събитията са изключително значими и в тяхна чест се секат монети. 
Здрав дух в здраво тяло - тази максима на Ювенал е начин на мислене, възпитаван в появилите се постепенно градски спортни школи, известни като гимназион. Но древните атлети биха се присмяли на днешния олимпийски принцип, че участието е по-важно, посочи Вагалински. 
Както и днес, за тях спортът е предимно средство за възходяща социална мобилност под нечий патронаж. Според археолозите спортът е бил твърде плебейска дейност, за да се практикува от знатни люде, макар че най-ценните свидетелства за него са намерени именно в гробниците на знатни траки. 
Сред тях са железни стригили, използвани за почистване на телата на атлетите от гробницата на Севт ІІІ, златен пръстен-печат с изображение на атлет от края на V в. пр. Хр., открит заедно с известната златна маска от могилата Светица, балсамарии във формата на глави на различни спортисти, мраморна глава на атлет панкретиац и други. 
Изложбата продължава до 2 септември. 
Тежести, използвани за хвърляне в игрите във Филипопол 