За трудното връщане на впечатляващите белоглави лешояди в небето на Родопите разказва Христо Христов.
През 70-те години на ХХ век белоглавите лешояди се смятат за напълно изчезнали от българската природа. Когато през 1978 г. експерти откриват девет възрастни и деветнайсет млади птици, както и едно гнездо – всичко това върху една скала в долината на река Вълчи дол в Източните Родопи.
Заради тях районът е обявен за "строг резерват". И въпреки това много скоро след това редките птици изчезват и оттам, а причината е "безпокойство".
За трудното връщане на тези впечатляващи птици в небето на Родопите разказва Христо Христов, който в момента е експерт по биоразнообразие към фондация "По-диви Родопи".
В края на 80-те години група орнитолози открива нова група белоглави лешояди. "Находището" от три двойки и около 20 птици е на Кован кая над река Арда, в района на град Маджарово, Източните Родопи. Това им дава нова надежда за връщането на вида по българските ширини, а и енергия и сила да се опитат да възстановят изчезващия вид. 
Така с това откритие група студенти по ветеринарна медицина в университета в Стара Загора започва системни подхранвания и наблюдения в региона.
Първите подхранвания се правят пеша, на няколко курса със самари на гърба. Предвижването става на стоп или с влакове и автобуси.
снимка: Изнасяне на мърша
През 1988 г. е създадено Българското дружество за защита на птиците, а година по-късно започва дейност и един от първите екоклубове в страната към Ветеринарния инсититут в Стара Загора. С помощта на института и дружеството започват и по-сериозни и целенасочени дейности за опазването на вида лешояд.
Подхранването се прави с товарно такси, но за мониторинга на видовете експертите продължават да разчитат на случаен транспорт или обикалят пеша.
Първите белоглави лешояди "проправят" и пътя на първите защитени територии в Източни Родопи. Създаден е и резерватът "Вълчи дол", а по-късно и "Кован кая", следват и други. През 1992 г. в Берлин се провежда Междунарoдна конференция за грабливите птици. Това е първото събитие от подобен мащаб, на което след промените имат възможност да присъстват и български експерти.
Петър Янков и Христо Христов от дружеството заминават за Берлин, но освен да представят дейностите за опазване на лешоядите, те закупуват и първото превозно средство за подхранване и мониторинг на лешоядите – трабант. Разполагат едва със 100 германски марки, които трябва да стигнат за покупката и връщане до България.
Парите за трабанта идват от дарения на български и немски студенти и от продажбата на български определител за птиците. Горивото, с което автомобилът стига до България, също е дарение. На българската митница двамата природозащитници се сблъскват друг сериозен проблем. Исканото мито за колата се оказва в пъти повече от стойността за трабанта. Представители на дружеството се срещат с тогавашния министър на икономиката, който освобождава колата от непосилното мито. 
Така лешоядският "всъдеход" става един от трите автомобила, освободени oт мита за тази година. С новата придобивка дейностите на природозащитните стават по-ефективни и системни. "Вместо за една седмица вече можехме да работим по-ефективно и да подхраним и направим мониторинг за два дни", обяснява Христо. 
След белия трабант идва ред и на синия трабант, а след него е ред на лада "Нива", последвани от нови и по-модерни и високопороходими коли. В началото обаче са ентусиазмът и неуморната работа на шепа студенти. 
През 2018 г. – след над 30 години работа за опазване на лешоядите – в Родопите по долината на Арда вече гнездят 93 двойки, а видът започва да се завръща и в други части на България.
Всичко това става благодарение на всеотдайната работа на организации като Българското дружество за защита на птиците, "Зелени Балкани", подкрепата на стотици хора през годините и съдействието на местната общност и на редица държавни и общински институции.
