Тишината над Парамития в Западна Гърция е нарушавана от звъна на чанове и тътена на нажежена ковашка пещ.
Тишината над Парамития в Западна Гърция е нарушавана от звъна на чанове и тътена на нажежена ковашка пещ. Тук работят едни от последните майстори на камбани в Гърция - Тома (вляво) и Христос. 
Братята Яланопулос леят църковни камбани по поръчки, идващи от Етиопия до Румъния. Освен това те изработват и малки звънци, хлопки и чанове за добитък. 
Семейството лее метал в калъпите от близо 215 години, разказва "Ройтерс". Сега благодарение на поръчките от чужбина занаят се поддържа жив. 
"Над половината от продукцията ни отива зад граница", казва 59-годишният Тома Яланопулос. Той е по-възрастният от двамата братя, които се губят в дима, вдигащ се при топенето на калай и мед от кабели. 
В най-добрите си години работилницата е произвеждала 120 тона камбани. Днес те са намалели до 50 тона и основните клиенти са църкви на Балканите и в Африка. Фирмата изнася още и за Израел, Ливан и Австралия. 
Гръцката православна църква е част от всекидневието на Гърция - страна, осеяна с църкви и параклиси дори в най-отделечените кътчета. Но когато удари икономическата криза, вътрешните поръчки за майстори като братя Янопулос рухнаха. 
Част от средствата на църквата бяха пренасочени към кухни за бедни и благотворителни кампании за бездомни и безработни. 
На много места строителството и реставрационните работи спряха. 
Вярващите силно намалиха и размера на даренията. 
Най-голямата камбана, създавана от братя Янопулос, тежи 3.5 тона и е в църква в Северна Гърция. Но тези дни вече са минало. 
Нестабилните цени на суровините също правят понякога производството на камбани твърде скъпо. 
Броят на работещите в леярната е съкратен от 9 на 6 души, но тя почти никога не бездейства. 
Портрет на Фотис, бащата на братята Яланопулос, в кабинета на семейната фирма. Той умира в автомобилна катастрофа през 1974 г. 
Бавният и извършван в значителна степен ръчно процес по създаване на камбани е почти непроменен от ХII век насам. 
Христос Яланопулос, който е на 55 години, поставя ръчно фигурите и надписите, като рисува и пише огледално върху калъпите. Когато не леят камбани, в работилницата изработват чанове, които полират на машини. 
"Трябва да си малко луд, за да вършиш тази работа. Тя не е за всеки", споделя Тома, който е започнал на 12 години, когато баща му внезапно починал. 
"Тук прекарвам повече време, отколкото у дома, казва и потъналият в пот Христос. Дори в неделите." 
"Получаваш някакво морално удовлетворение от това, че правиш същото, което и твоят дядо и прадядо. Това е работа, която обичам и никога няма да изоставя", обяснява Христос. 
Първата камбана на Христос е отпреди 40 години и днес звъни в селската църква. В двора на леярната има стари камбани с фамилното име, някои от които са от XIX век. 
