Разходка из Чинкуе тере
Жителите на немалко градове по света са готови на война с обсаждащите ги целогодишно туристи и има защо. Други успяват някак да живеят нормално докато едвам се разминават по улицата с хора с раници и фотоапарати, с които са готови да нахлуят и зад пердетата на къщите. Такова безкрайно търпение проявяват жителите на Чинкуе Тере (Cinque Terre). Под това общо име се обединени в един туристически бранд пет селца по крайбрежието недалеч от Пиза - Монтеросо, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре.
В кадър е плажът на Монтеросо.
Неотдавна се разбра, че местните власти обмислят да ограничат дневния приток на туристи до зашеметяващите гледки към селцата, чиито шарени къщи са накацали сякаш една върху друга по скалите над морския бряг. Засега не е известно да е въведено такова ограничение. Може би надделява мнението, че приходите в местната икономика са по-важни от неспирния шарен поток, дошъл от всички краища на света.В кадър е статуята на Свети Франциск, която се издига на върха на скала над Монтеросо. 
И как не - независимо какво четете в едноименния сайт на Чинкуе Тере на място се оказва, че трябва да платите 16 евро за еднодневен достъп. Сумата включва превоза с влак между отделните села. За ходещите пеша, което в момента е възможно само в два участъка, сумата е малко по-скромна. И не без значение на петте гари достъпът до тоалетната е свободен с тези карти. Честа гледка са опашките пред тях. 
От друга страна и на самите туристи не е съвсем приятно да се чувстват почти непрекъснато част от множество в стремежа си за един ден да видят и заснемат всичко, за което са мечтали, когато за пръв път са научили за мястото. Броят преминаващи определено изнервя и някои служители, които не се държат подобаващо любезно, но все пак те са изключение. Дори повечето местни хора са любезни и усмихнати, когато срещнат туристи. 
За по няколко минути с влак се достига от едно село до друго. Най-отдалеченото от Пиза, където обичайно първо слизат от влака посетителите, е и най-малко атрактивното - Монтеросо. Дори продаващите туристическите карти се учудват, ако им кажете, че започвате тура си от там. Все пак не е безинтересно, а и има най-достъпния плаж в случай, че от това се нуждаете. 
Спирка назад и сте вече във Вернаца. И тук, както и в останалите достъпът на автомобили е забранен. Така че куфарите си отседналите на място трябва да влачат до паркинги извън градчетата, които обичайно са някое хълмисто място. 
В далечното минало селцата са били достъпни само с лодка. Това е и най-добрата гледна точка към тях днес, но тя е доста по-скъпо удоволствие от пристигането с влак. 
Обичайният първи сблъсък с мястото са множеството сергии и магазини със сувенири. Отличителното сред тях са сапуни във формата и с мириса на лимон, които да напомнят на туристите, че тук има насаждения с лимони. Малки бурканчета аншоа и мед също са сред популярните ядливи спомени. 
Окото не се уморява да съзерцава и търси най-добрата гледка към разноцветните къщи, опасани в цъфтящи храсти и обсипани със саксии край проснатото пране. 
Над някои от селцата са се ширнали лозя, разположени на стръмни баири, лимонови и маслинови дръвчета. 
Изпитаните трекери предпочитат да минат между някои от селата през пътеки над тях, което също трябва да стане след купуването на туристическата карта. Това обаче скъсява времето за наслаждение в самите населени места и не върши работа, ако за всички тях имате само ден.В кадър е място по пешеходната пътека между Манарола и Риомаджоре, която тази пролет не беше достъпна заради опасност от падащи скали. Въпреки опасността да ги хване ток туристите и тук са закачили любовни катинари. Причината е, че това трасе е наречено от местните Пътеката на любовта. 
Пристигането в най-близкото спрямо Пиза селце - Риомаджоре, първо носи разочарование. Вървиш и съжаляваш, че не си прекарал повече време в предишните места. Но това е само в началото. Всъщност тук е най-доброто място да се посрещне залезът, който нахлува бавно в тесните рамки на малкото пристанище, осеяно с цветните лодки на рибарите. 
Част от фасадата на кметството в Риомаджоре. 
Ако се окажете в тази част на Италия през май, уханието на жасмин ще ви обсеби и ще ви преследва цял живот. 
Поглед към покривите на местните жители. 
