Изкуственият водоем, създаден през 50-те години, е любимо място за отдих на жителите и гостите на столицата.
Панчарево е разположено в подножието на Витоша, на 12 километра югоизточно от центъра на София, в края на живописния Панчаревски пролом на река Искър. Красивата природа и близостта му до града го правят любимо място за излети и почивка на софиянци. 
По източния бряг на езерото минава живописна панорамна пътека, от която се разкриват красиви гледки към Витоша, Плана планина и селата Панчарево и Кокаляне. Като алтернативен маршрут се използва изграденият в миналото път за заснемане на спортни състезания, който върви успоредно на брега. 
Езерото в Панчарево е създадено през 1956 година по идея на инж. Иван Иванов, кмет на София в периода (1934-44 г.), във връзка с изграждането на хидровъзел "Искър". 
От стената на Панчаревското езеро е започвало трасето на проектирания през 1950-те години на 20 век, но изоставен впоследствие плавателен и отчасти отводнителен канал на София. Той е известен и като "софийското море" – определение, което по-късно става нарицателно за самото езеро. 
Около Панчаревското езеро през годините са създадени няколко залесени парка, изградени са спортни бази, ведомствени почивни домове и няколко уютни заведения за обществено хранене. 
В Панчаревското езеро се въдят различни видове риба: бабушка, костур, сом, каракуда, слънчева риба, щука, сивен, лин, уклей, червеноперка, шаран, речен кефал и др. 
В последните години в езерото се срещат някои редки видове водолюбиви птици, включително и лебеди. Водоемът е традиционен дом на щъркели, дори гларуси. 
Изкуственото зарибяване с неподходящи видове, натрупването на наноси и притокът на отпадни води, променящ повърхностните води в химическо и топлинно отношение, изменят екологичната обстановка на водоема. 
Според експерти, ако скоро не се предприемат кардинални мерки, езерото може да се превърне в блато и дори да изчезне. Дъното му е почистено основно за последен път във връзка с провеждането на Световното първенство по кану-каяк през 1981 г., но до края на 90-те години е нарушена олимпийската дистанция, необходима за провеждането на международни състезания. 
Районът постепенно придобива характера на благоустроена зона за отдих. 
