За поредна година природозащитният лагер "Картали" събра природолюбители от цялата страна на брега на язовир "Студен кладенец". В продължение на почти седмица в периода 10 -15 май над 50 души се включиха в образователната инициатива, която цели да запознае участниците с богатото биоразнообразие на този район.
За поредна година природозащитният лагер "Картали" събра природолюбители от цялата страна на брега на язовир "Студен кладенец". В продължение на почти седмица в периода 10 -15 май над 50 души се включиха в образователната инициатива, която цели да запознае участниците с богатото биоразнообразие на този район. Tрадиционно и тази година всеки ден от програмата бе запълнен с възможности за опознаване и проучване на района и редки растения и животни. 
Защитената зона "Студен кладенец" се намира в Южна България (Източните Родопи) и включва част от едноименния язовир, създаден в скално дефиле с отвесни скали и стръмни брегове на река Арда.
Тук се срещат змиегущер, смок мишкар, шипобедрена и шипоопашата костенурки, испанско каменарче, малко черноглаво коприварче, черен щъркел, вълк, белка, дива свиня, елен лопатар и др. На територията на Студен кладенец има 219 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България, а 103 са от европейско природозащитно значение. "Студен кладенец" е от световно значение като представителен район за средиземноморския биом и е една от най-важните зони за опазването на черния, белоглавия и египетски лешояди, совоок дъждосвирец и бухал.
Името на природозащитния лагер произлиза от "картал" - наименованието на Черния лешояд (Aegypius monachus), който е изключително рядък и защитен вид и дейностите по опазването му са в основните приоритети и действащи проекти на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). 
" "Картали" е лагер с дългогодишна история. Първият лагер се е състоял през 2004г.,а следващия е организиран през 2007г. и оттогава се провежда всяка година 
" "Целта винаги е била да се даде шанс на млади хора с интерес в опазването и проучването на природата да се учат от най-добрите експерти в различни области на изследване на биоразнообразието и така да бъдат спечелени за каузата и важността да запазим природата. По този начин и студентите по биологични науки получават незаменим опит на терен, който почти нито един от университетите не предлага на практика", разказва Яна Гочева - един от основните организатори на лагера през годините. 
В началото през 2007 г. участниците наброяват едва 35 души. Постепенно обаче популярността на лагера нараства и броят на участниците достига до 100. Последните години броят на участниците е средно около 60 души. 
Таксата за участие е по-скоро символична, а разходите за организиране и провеждане произтичат от различни източници на финансиране. Най- често се финансира от различни проекти на съответната организация. "Имаше една година, в която нямаше никакво финансиране, но хората имаха голям ентусиазъм и сами си поеха всички разходи", спомня си Яна.
През последните 4 г., събитието е част от проекта е разработен от Rewilding Europe, в партньорство с Фондация "По-диви Родопи" и Българското дружество за защита на птиците" Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите", (LIFE 14 NAT/NL/901), финансиран по програма LIFE на ЕС.
Условията за участие са хората да имат интерес в проучването и опазването на биоразнообразието, като с предимство са студентите, но гамата от участници е пъстра. Събитието е отворено за хора, учещи и работещи във всякакви сфери, готови да прекарат 5 дни на палатки в изучаване на едно от най-богатите на биоразнообразие места в Европа - Защитена зона "Студен кладенец". 
Всекидневието в лагера е интензивно. Всяка сутрин участниците се разпределят в различни тематични теренни групи с цел наблюдение, измерване и класифициране на различни групи: влечуги и земноводни, паяци, растителен свят, бозайници, опръстеняване на птици, мониторинг на обикновени видове птици, лешояди. 
Уловените влечуги се измерват прецизно и се записват, фотографират и пускат отново на свобода. Този смок "Голям стрелец" или "Синурник" (Dolichophis caspius) например беше с дължина над 160 см. 
При опръстеняването на птици процедурата е подобна: измерват се дължина на крилете, определят се мастни и костни индекси, тегло, определя се вида и пола на птицата, след което се опръстенява и пуска на свобода. Опръстеняването спомага за събирането на важна информация относно действителна възраст, миграция и местообитания
На снимките са: Авлига, наричана още Златен кос (Oriolus oriolus) и Щиглец, наричан още Кадънка ( Carduelis carduelis)
Растителният свят също е изключително разнообразен. Едни от най-атрактивните му представители безспорно са дивите орхидеи. На снимката е Двурога пчелица (Ophrys scolopax) 
Но не по-малко красиви са големите туфи цъфтящ червен (див) божур (Paeonia Peregrina), който е голям деликатес за многобройните стада на елена лопатар 
Както и този див представител на гладиола (Gladiolus sp). 
Следобедите в лагера са посветени на различни доброволчески дейности по почистване на брега на яз. Студен кладенец, работа в близкото ловно стопанство или разходка с каяци в язовира, а привечер човек може да се наслади на гледката, да си почине или да се разходи в околността, за да изпрати слънцето и да види някоя и друга кошута 
Вечерите са не по-малко интересни: освен вкусната вечеря, която всеки ден пристига от Момчилград, участниците могат да се запознаят с различни интересни практики и истории на природозащитна тематика 
Като историята на мъжката кукумявка Блага, за която се грижат всеотдайно лекарите в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани 
Усещането за сливане с природата тук е неизбежно. Само за няколко дни човек успява да се докосне до огромен брой растителни и животински видове, а следващите снимки са подбрани, за да представят една малка част от тях 
Зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus) 
Червеногърбата сврачка Lanius collurio) е дребна хищна птица от семейство Сврачкови (Laniidae), разред Врабчоподобни. Подобно на другите сврачки, може да бъде определена по-скоро като хищник, защото се храни често с животни, сходни на нея самата по размер, като дребни птици. 
Друг представител на сврачките е Червеноглавата сврачка (Lanius senator) 
Източно орфеево коприварче (Sylvia crassirostris), което се храни с насекоми, паяци и дребни плодчета и зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август. 
Обикновени пчелояди и син синигер на заден план Обикновеният пчелояд е най-цветната и една от най-красивите птици в Европа. 
Чухал (Otus scops) Чухалът е труден за наблюдение тъй като благодарение на маскировъчната окраска умело се прикрива.Те образуват постоянни двойки. В началото на размножителния период мъжкият непрекъснато "чуха". Той повтаря своето обаждане по 20 – 22 пъти в минута. Партньорите обичат да се притискат един в друг и да ровят оперението на другия с клюн. 
Синявица (Coracias garrulus) изключително красива птица, която гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове. Дупката в земята бива изкопавана от самите птици, като нейната дължина е над половин метър с разширение за гнездото накрая 
Голям гребенест тритон (Triturus ivanbureschi ) Храни се с червеи, охлюви, ларви на насекоми и други дребни членестоноги. Снася 200-400 яйца, които залепват за подводната растителност. Ларвите се излюпват след 2 седмици, а метаморфозата трае около 3 месеца. 
Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) е вид водна жаба, която е изключително симпатична и една от най-малките жаби в България. 
Коремчето й е оцветено в ярко жълто и е силно напетнено.Отличава се с това, че отделя от кожата си бял пенлив секрет, който е по-парлив от този на другите жаби. Затова рядко стават жертва на чаплите и водните змии. Уникалното при бумката са зениците, които имат сърцевидна форма 
Голяма водна жаба (Rana ridibunda 
Ивичест гущер (Lacerta trilineata) е вид средноголям гущер Малките и възрастните женски имат пет добре очертани светлозелени ивици по дължината на гърба си, докато възрастните мъжки са изцяло зелени и приличат на големи зелени гущери 
Зелен гущер Зеленият гущер (Lacerta viridis) е вид едър гущер, срещащ се в цялата страна, където често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 cm, като опашката може да заема 2/3 от нея 
В България се срещат два подвида – L. v. viridis в западната част на страната и L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. На снимката е L. v. meridionalis 
Смокът стрелец (Coluber caspius), наричан също синурник, е вид змия, която достига на дължина до 2,5 m.[Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен 
Шипобедрени костенурки (Testudo graeca) Много подобна на сродната ѝ шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), която също се среща на територията на България. 
Шипобедрената костенурка снася на 2 – 3 пъти по 2 – 8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70 – 100 дни. Тя е защитен вид. Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморагична треска). 
Сколопендра Сколопендрите (Scolopendra) са род многоножки. Scolopendra cingulata e представител на стоножките на територията на България. Всички гигантски стоножки имат отровна захапка. Необходимо е да бъде подхождано към тях с внимание. Ухапването е силно болезнено, придружено със зачервяване и подуване на мястото. Възможно е покачване на температурата, треска или алергична реакция. При ухапване е необходима намеса на медицинска помощ. 
Млад елен лопатар (Dama dama) На територията на ловното стопанство има големи стада лопатари, които можеш да наблюдаваш съвсем отблизо 
Елени лопатари 
Този албум се посвещава на всички, които са допринасяли и продължават да допринасят за това да има запазени кътчета дива природа, независимо от цената, която плащат за усилията си. 