Този красив имперски палат е построен от император Адриан в периода 125 – 134 г. "Вилата" всъщност се състои от над 30 сгради.
Вилата на Адриан е най-голямата вила, принадлежала на римски император. Площта на имението е около 18 кв. км – няколко пъти по-голямо от Ватикана. 
Този красив имперски палат е построен от император Адриан в периода 125 – 134 г. "Вилата" всъщност се състои от над 30 сгради. 
Вилата се намира в Тиволи, на 30-ина км от Рим. По времето на Адриан тя се обслужва от 1400 слуги. Има няколко теории за разположението на вилата. Тиволи предлага адекватно снабдяване със строителни материали, нужни за предприемането на такъв огромен проект. Например известните травертинови кариери в Тиволи и наличието на туф, пуцолан и вар за производството на цимент осигуряват материала за планираните статуи и сгради. 
Плановете на вилата включват създаването на множество басейни, бани и градини, които имат нужда от стабилно снабдяване с вода, за да се поддържат. Този проблем е решен в Тиволи от изобилните водни ресурси, осигуряващи водата за четири акведукта, водещи до Рим. (На снимката е Pecile – басейнът с размери 100 х 25 м, около който е имало колонада, така че при всякакви метеорологични условия да могат да се направят 7-те обиколки (3 км), които са се смятали за идеалната разходка след обяд.) 
След съмнителното издигане на Адриан във властта и липсата му на популярност уединеното разположение на вилата е служело като щит срещу критиките и аристократите, а същевременно е обслужвало и желанието му да стои настрана от Рим. Земята, на която е построена вилата, е принадлежала на семейството на жена му. (На снимката са останките от палата на Адриан.) 
Вилата се смята за образец на архитектурата на разкоша и елегантността в римския свят. 
Комплексът е бил по-скоро имперски град-градина, отколкото традиционна вила. Сградите са проектирани така, че да следват естествения ландшафт. (Стоте стаи на снимката се намират от западната страна на вилата и се възползват от неравността на терена. Тези семпли стаи очевидно са за прислугата, а някои от тях, които са близо до пътя, са се използвали като складове.) 
Наред с другите отличителни характеристики на комплекса вилата на Адриан в Тиволи е най-яркият пример на Александрийска градина, а вероятно и една от най-зрелищните от римските градини. (На снимката е Златният площад, наречен така заради богатството на археологическите находки. Това е завършекът на вилата на юг. Сградата се състои от перистил, т.е. правоъгълен двор с колонади с размери 61 х 51 м и дълъг басейн в центъра.) 
Вилата е истинско свидетелство за строителния гений на римляните заради сложността ѝ. Комплексът представлява поредица от отделни архитектурни произведения, където посетителите могат да разграничат куполите и формите на сградите. Тези елементи нямат за цел да следват някаква симетрия, тъй като са съобразявани с терена на имението. (На снимката е сградата с трите полукръгли площадки: комплексът се състои от две крила, едното от които се характеризира със серия от отворени пространства, а другото се състои от серия стаи, отопляеми и покрити със скъпи мрамори. Това е великолепен и монументален вестибюл, обслужващ сградата с басейн, която най-вероятно е частната резиденция на императора.) 
Комплексът е съществено постижение на западното изкуство заради новаторските форми, планирането и зрителните алюзии. В древността във вилата са били използвани множество цветни мозайки и ценен мрамор, но след столетия плячкосване са останали следи само от черно-белите мозайки. (На снимката са Големите бани.) 
Макар че архитектът не е известен, се смята, че Адриан пряко е участвал в проектирането на вилата. (На снимката са Големите бани.) 
Части от комплекса са кръстени на известни сгради и дворци, които императорът е посещавал по време на пътуванията си из империята. Например Канопо е препратка към курорт до Александрия със същото име. (В дъното на Канопо е нимфеумът Serapeo.) 
Пресъздаването или асоциирането с известни сгради са много често срещани сред богатите римляни, тъй като това е било начин да покажат култура и знания. То може да се види например във вилата на Марк Тулий Цицерон в Тускулум, където сградите, наречени Лицей и Академия, са препратка към известните философски школи на Древна Гърция. (На снимката са част от казармите на преторианците.) 
Централната част на двореца е заета от традиционно структурирана вила, която включва градина с продълговат воден басейн (Pecile) и гледка към долината. Тя е заобиколена от гръцка и латинска библиотека, основните жилищни части на двореца, а по-далече от тях е разположен Златният площад. (На снимката е библиотеката.) 
Hospitalia, или стаите за гости, са в североизточната страна на имперския палат. На запад е Канопо и банята с няколко административни сгради и казармите. Всички сгради са били свързани с коридори и/или подземни пасажи, за които се смята, че са били предназначени за слугите, за да не нарушават официалните функции на надземните нива. (На снимката са част от останките от палата на Адриан.) 
През по-късните периоди на царуването си Адриан управлява от вилата с помощта на членовете на неговия двор, които също живеят тук. (На снимката са останките от Вестибюла.) 
Не е известно дали съпругата на Адриан е живяла във вилата временно или постоянно – отношенията му с нея са твърде обтегнати или почти несъществуващи, вероятно заради хомосексуалността му. (На снимката е басейнът Канопо, чиито размери са 119 на 18 м. От източната страна има двойна, а от западната – единична колонада.) 
Родителите на Адриан умират, докато той е малък, и Адриан заедно със сестра му са осиновени от Траян. (На снимката са руините на полицейското управление.) 
Възможно е дворът на Адриан във вилата да е бил предимно мъжки, но е вероятно неговата дойка Германа, към която той е дълбоко привързан, да е била настанена във вилата (тя го надживява). (На снимката е част от Морския театър – мястото за уединение на императора.) 
На 1012-та декара площ на този комплекс от 30 сгради са били разположени Александрийска градина, храм, театър, бани (голяма и малка), библиотеки, държавни зали, казарми, скулптурни градини, трапезарии, павилиони и частни апартаменти. Архитектурата на вилата е смес от древногръцки, египетски и римски стил. (На снимката се вижда част от болницата.) 
Сред добре запазените части на вилата са басейн, посветен на починалия египетски любовник на Адриан, за когото той силно страда, наречен Канопо, и изкуствена пещера и нимфеум, или Serapeum. 
Друго ключово архитектурно богатство на вилата е "Морският театър", който служи като убежище за усамотение и медитация на императора. 
След Адриан вилата от време на време е била използвана от различни негови наследници (на територията на вилата са открити бюстове на Антонин Пий (138 – 161), Марк Аврелий (161 – 180), Луций Вер (161 – 169), Септимий Север и Каракала). (На снимката се вижда част от храма на Венера.) 
Зенобия – детронираната кралица на Палмира, по всяка вероятност е живяла тук около 270 г. (На снимката е вътрешността на Голямата баня.) 
По време на упадъка на Римската империя през IV век вилата постепенно запада и е отчасти разрушена, а ценните статуи и мрамор са окрадени. (На снимката са част от казармите на преторианците и рибарникът.) 
Комплексът е използван като военен склад и от двете страни в разрушителните Готически войни (535 – 554) между остготите и византийците. (На снимката е фрагмент от Големите бани.) 
Открити са останки от пещи за вар, в които е бил изгарян мрамор от комплекса, за да се извлече вар за строителни материали. На територията на вилата са провеждани редица разкопки. (На снимката е имперския триклиний - официалното помещение за хранене в древноримската архитектура, обзаведено с 3 места за лягане, наподобяващи дивани или кушетки, разположени под формата на буквата П, край ниска трапезна маса.) 
В средновековието вилата става източник на строителни материали за местните епископи и за гражданите на Тиволи. Към края на XV век папа Борджия дава зелена светлина на първите разкопки, които водят до откриването на многобройни статуи. (В басейна Канопо са представени и двете реки – Нил и Тибър.) 
Следващите разкопки, които започва кардинал Иполито II д’Есте, са посветени на внимателното изследване на вила Адриана. Кардинал д’Есте използва много от статуите и елементите, открити в процеса на разкопките на вилата, за собствената си вила в Тиволи. (На снимката е един от входовете за хората, идващи във вилата по северния път.) 
Днес вилата на Адриан е включена от ЮНЕСКО в списъка със световното наследство. (На снимката е част от запазената в северната част 9-метрова стена на Pecile - големия басейн, заобиколен с колонади и използван за 3-километровата разходка след обяд.) 