Джулая не е непременно изгрев над морето.
Посрещането на първия изгрев на юли, или така наречения Джулай, неизменно минава на брега на морето, макар през последните години някои дунавски общини да организираха групови посрещания на слънцето и на река. Срещата с юли в планината дава много повече. Или пък зависи с кого говориш. 
Зеленината е избухнала с пълна сила, всички цветя се надпреварват да изпъчат венчелистчета в услуга на радващите им се туристи, край пътеките са узрели вече и първите ягоди. 
Ако туристът е в отпуск, посрещането на първата юлска утрин някъде нависоко е напълно реалистична мисия. Ако обаче не е, и 1 юли е понеделник, тогава остава да изпрати един от последните залези на месеца и да посрещне последния изгрев на юни. 
Стара планина е буквално окъпана след последните проливни дъждове, които са оставили хижарите задълго сами на себе си и в невъзможност дори да заредят провизии. 
Лятото в планината си има своите особености и въпреки че слънцето припича, се налага доста да се пооблечеш, за да останеш да се радваш на панорамата. В района на хижа "Ехо" най-добрата точка за наблюдаване на слънчевия диск, докато се гмурва в диплите на мощната снага на Стара планина, е връх Вълча глава. 
Над хижа "Ехо" най-добрата точка за посрещане на изгрева е връх Кавладан, до който се достига много бързо, така че може да се поспи до съвсем малко преди събитието. 
По логиката, че е най-тъмно преди съмване, се оказва, че е и най-студено. 
Вятърът с нищо не помага на ситуацията, така че човек, освен да е добре екипиран, наистина трябва да има силно желание да стои поне половин час нависоко, изложен на поривите му, които непрекъснато накланят до земята маргаритките и другите цветя. 
Докато правиш кадър след кадър на разделения по хоризонтала слънчев диск от облаците, зад гърба си в ниското чуваш странни звуци. 
Събуждат се и горските обитатели, по мнение на разбирачи - вълци. 
Огнено оранжевата гледка е съпроводена с пръхтене и други обезпокоителни звуци, идващи отзад, които е трудно да бъдат описани. 
Постепенно всичко наоколо започва да става по-бледооранжево или пък розово. 
Обърнеш ли се към хижата и насреща ти е Вълча глава. Един облак цяла сутрин отказва да се отдръпне от него. 
Връх Вежен също през целия уикенд е похлупен с различни по големина и форма бели драперии. Час след изгрева всичко е обляно в слънце. Бавно започва да се стопля, а светът да се събужда за неделния ден. Почти юли е. 