Джонсън има необичаен начин за релаксиране след натоварен ден - прави малки автобуси от стари дървени кутии за винени бутилки.
Новият лидер на британските консерватори и премиер е известен с прозвището Британския Тръмп. Борис Джонсън е опитен политик, бил е журналист, пораждащ полемика, беше кмет на Лондон по време на летните олимпийски игри през 2012 г., беше и външен министър, склонен е към гафове. Снимката е от 2011 г., когато е кмет. 
Джонсън е на 55 години. Роден е през 1964 г. в Ню Йорк в семейство с четири деца. Пълното му име е Александър Борис де Пфефел Джонсън. Британците му казват за по-кратко или Борис, или БоДжо. Сестра му Рейчъл разказва, че от малък мечтаел да е крал на света. Учи в елитни училища - престижния колеж "Итън" и в Оксфордския университет, където никой не се е съмнявал, че един ден той ще е премиер. 
Започва кариера на журналист във в. "Таймс". Година по-късно е уволнен заради измислен цитат, който приписал на изследовател. Постъпва на работа в "Дейли телеграф" и вестникът го изпраща като свой кореспондент в Брюксел, където той работи от 1989 до 1994 г. Като кореспондент Джонсън разчупва традиционното отразяване на работата на европейските институции чрез преувеличения и цветисти разкази. Твърди се, че по това време бил любим журналист на Маргарет Тачър. 
Според Паскал Лами, който беше главен съветник на тогавашния председател на Европейската комисия Жак Делор и бивш шеф на Световната търговска организация, репортажите и информациите на Джонсън били толкова "духовити, толкова наивни, толкова зашеметяващи, толкова фалшиви". "Той направи онова, което хората 30 години по-късно ще наричат фалшиви новини и провокации", каза Лами пред "Файненшъл таймс" по-рано този месец. 
Въпреки съмненията в достоверността на репортажите му Джонсън печели все повече адмирации и получава правото да пише и за консервативното издание "Спектейтър". Но в статиите там той критикува исляма и изразява безпокойство за неконтролируемата имиграция. 
През 2001 г. става депутат от Консервативната партия от окръг Хенли. През 2005 г. е отстранен от "Спектейтър". Остава в парламента до 2008 г., когато е избран за кмет на Лондон. На този пост той има успехи, но и провали, като например проекта му за мост-градина над Темза, който струва десетки милиони лири. 
Джонсън се връща в парламента през 2015 г. и там е сълидер на консерваторите бунтари, сформирали кампанията за напускане на ЕС, наречена "Гласувай за напускане". Кампанията е критикувана заради пораждането на антиимигрантски настроения и за дръзки твърдения за това колко много пари ще спести страната, като спре финансовия си принос за ЕС. 
След референдума за Брекзит през 2016 г. Джонсън влиза в състава на кабинета на Тереза Мей като външен министър. Този пост обаче изглежда несъвместим с непредвидимия му характер. Не бива да се забравя, че през 2007 г. Джонсън сравнява Хилари Клинтън със "садистична медицинска сестра", отбелязва "Франс прес". Като външен министър Джонсън заявява, че Либия би могла да стане по-привлекателна за туристите, ако успее да се отърве от труповете. 
Докато е външен министър, Джонсън критикува Тереза Мей заради нейния курс за Брекзит и накрая се оттегля от правителството през юли 2018 г. 
Борис Джонсън има два брака. Първо бе женен за Алегра Мостин-Оуън. После за приятелката си от детинство - Марина Уилър, която е наполовина индийка и от която има четири деца. Двамата се разделят миналата година. 
Последната приятелка на Борис Джонсън се казва Кари Саймъндс. Тя е с 24 години по-млада от него. Специалистка по връзки с обществеността и комуникациите. На нея Борис дължи по-младежкия си вид и това, че е поотслабнал. За тяхната връзка се заговори съвсем неотдавна заради скандал, станал в дома на Джонсън. Той беше записан от съсед и записът бе пратен във вестник. По време на този скандал се чували крясъци като "Разкарай се" и "Остави ме!" и чупене на предмети и дори била извикана полиция, която обаче не дала ход на случая. Заради засиленото медийно внимание към тази история Джонсън каза, че няма да обсъжда повече личния си живот с журналисти. 
Сред любопитните факти за Джонсън са, че обича да цитира Уинстън Чърчил и да спортува. Той кара колело и прави джогинг. Джонсън има и необичаен начин за релаксиране след натоварен ден - прави малки автобуси от стари дървени кутии за винени бутилки. Върху тях рисува фигурки на усмихнати хора. Това може би издава носталгията му по хибридните двуетажни автобуси, които по времето, когато беше кмет, пусна в Лондон. Неговият приемник обаче ги спря от движение. 
Джонсън, известен с рошавата си прическа и размъкнатите си дрехи, превърна английската си ексцентричност в преимущество и в личен стил. Критиците твърдят, че му липсва тежест – как да вземеш насериозно мъж, който сам е казвал за себе си, че е толкова вероятно да стане премиер, колкото Елвис да бъде открит на Марс. 
Но негови сътрудници и един опитен консерватор казват пред "Ройтерс", че той често остава неразбран и че зад арогантния самохвалко стои срамежлив, сериозен мъж, отдаден на целите си. Двама близки до него източници твърдят, че Джонсън е интроверт и се нуждае да прекара много време насаме, преди да се появи пред обществото – което влиза в противоречие с публичния му имидж на спонтанен шоумен. 
Друг сътрудник, един източник от правителството и дипломат от ЕС твърдят, че зад кулисите Джонсън е изиграл важна роля след отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал миналата година. Източникът от кабинета твърди, че Джонсън е положил огромни усилия да осигури международна подкрепа за санкциите срещу Кремъл. 
"Хората в Брюксел не приемаха Борис сериозно", казва европейският дипломат. "Но през март миналата година той показа, че може и да остави настрана клоуна. Показа желание да обсъди аферата "Скрипал" най-сериозно и да накара колегите си да подкрепят Великобритания." 
