Потребителска фотогалерия
Градската крепост на гр. Хвар се издига на хълм на около 100 м над северната, стара част на града. 
Тя датира от XVI век и е известна като Фортица (от италианската дума fortezza – укрепление) или Шпаньола. 
Заедно с градските стени Фортица е старото основно укрепление на гр. Хвар на остров Хвар и в продължение на векове е осигурявала защита на града и на пристанището му. 
Заради значението ѝ тя е представена в градския герб заедно със св. Стефан. 
Днес крепостта е символ на изключително значим и турбулентен период от историята на града. 
Сложният ѝ строителен план, живописното ѝ разположение и отличното ѝ състояние я правят един от най-добрите примери на градски укрепления по хърватския бряг. 
Макар че приема завършена форма през XVI век – златната епоха в архитектурата на Хвар, Фортица всъщност е много по-стар, по-сложен културен и исторически паметник. 
Основите ѝ лежат върху укрепление, датиращо от първата половина на първото хилядолетие преди Христа и защитаващо илирийско селище, което е съществувало на хълма. 
В късната античност това е мястото на византийска цитадела, най-вероятно построена по време на управлението на император Юстиниан през VI в., чиито останки могат да се видят от южната страна на съществуващата крепост. 
Строителството на днешната крепост започва през 1282 г. по решение на градската община, когато Хвар е управляван от венецианците. 
Крепостта е строена бавно, в продължение на дълги години; претърпяла е множество адаптации и е финансирана от общината най-вече от приходите от продажбата на сол. 
Към средата на XVI век крепостта до голяма степен е завършена, както се свидетелства от надпис над основната южна порта, над която е изсечена годината 1551 заедно с венецианския герб и гербовете на водачите на местното управление. 
Интересно е това, че според архивите в строителството през XIV в. са взели участие испански военни инженери, което вероятно обяснява защо крепостта е наречена Шпаньола. 
Крепостта е голям военен архитектурен комплекс. 
Тя се състои от четири кръгли бастиона, кула, стени с назъбени парапети (части от които продължават да се виждат), амбразури, складове за барут, голям и малък воден резервоар, казарми за гарнизона, затвор, параклис на св. Йоан Кръстител и многобройни коридори. 
Всичко това е издигнато по сложен архитектурен план, ръководещ се от неравностите на терена. 
През XVI век гарнизонът се състои от надзирател на крепостта (кастелан) и 12 войници, от които четирима са артилеристи и един отговаря за мунициите. 
На 19 август 1571 г. крепостта спасява живота на почти всички местни хора, които успяват да намерят убежище в нея, когато турците атакуват града, плячкосват го и го запалват. 
За съжаление няколко години по-късно, на 1 октомври 1579 г., в 3:30 ч, светкавица попада в барутния склад, предизвиквайки шумна експлозия и нанасяйки сериозни поражения на крепостта и на части от града под нея. 
През следващите векове крепостта е ремонтирана и преустроена отново и към началото на XIX век, когато Хвар е под австрийско господство, са построени нови, големи казарми заедно с издигнати бойници. 
Когато гр. Хвар губи стратегическото си значение през втората половина на XIX век, укреплението е изоставено – то е "оставено на самодивите, за да танцуват в него през нощта", както гласи местната легенда. 
През 1971 г. в плановете на градската община влиза строителството и подобряването на туристически удобства и Фортица е приспособена като туристически обект. 
Могъщата отбранителна цитадела на гр. Хвар, от която някога са били изстрелвани гюллета, днес е много приятно място за разходка, осигуряващо прекрасни гледки. 
Гледка към град Хвар от крепостта 
Хълмът под крепостта е превърнат в ботаническа градина, посветена предимно на кактусите. 
Алеята към крепостта 
Крепостта на гр. Хвар 
Град Хвар 
Град Хвар 
Пристанището на гр. Хвар 