Потребителска фотогалерия
Много хора ходят в Одрин на пазар, но там, встрани от центъра на града, се намира и един интересен музей – Музеят на здравето, който е уникална институция (26 стаи), разположена в комплекса на султан Баязид II (управлявал от 1481 до 1512 г.). В него са пресъздадени стаите на болница от отоманския период. Това е второто по посещаемост историческо място в Одрин след джамията Селимийе. 
Болницата се е наричала Darüşşifa на старотурски, произтичащо от арабската дума Dar al-Shifa. Тя е открита в külliye (от арабската дума kull – "всичко") на султан Баязид II през 1488 г. – "социален комплекс", или комплекс от сгради, центриран върху джамия и управляван от една институция, често въз основата на waqf (благотворителна фондация) и съставен от медресе, Dar al-Shifa ("клиника"), кухня, пекарна, хамам, други сгради за различни благотворителни услуги за общността и допълнителни помещения. 
В болницата се лекуват пациенти в продължение на над 400 години до 1909 г. До болницата е разположено медицинско училище, в което се обучават лекари за Отоманската империя до края на XIX век. Болницата и училището формират един от най-важните медицински центрове в Отоманската империя. 
Отоманската медицина се базира на традицията на турско-ислямската медицина. Двамата най-важни и известни по целия свят философи на тази традиция са Авицена и Ал Фараби. Авицена (Ibn Sīnā) е персийски енциклопедист, роден ок. 980 г., чийто най-известен труд е медицинската енциклопедия "Канонът на медицината". Книгата става стандартен медицински текст в много средновековни университети. Ал Фараби пише трактат върху "Смисълът на интелекта", посветен на музикотерапията и обсъждащ терапевтичния ефект на музиката върху душата. 
Идеите на Авицена и Ал Фараби са приложени в отоманската болница в Одрин. Пациентите там са лекувани както с помощта на традиционната медицина по онова време, така и с иновативни методи. Сред тях е терапията чрез звука на водата, музикотерапията, ароматерапията и трудотерапията. 
Болницата се състои от множество стаи: шест стаи вдясно в първия двор са използвани като амбулатории, а четири стаи вляво са заделени за болничния персонал, кухнята, пералнята и аптеката. Във втория двор са разположени административните стаи на лекарите. 
След като преминат през двата двора, посетителите се озовават в şifahane – частта от болницата, където са лекувани хоспитализираните пациенти. 
Тази шестоъгълна сграда се състои от голяма централна зала, покрита с купол, музикална сцена, централен фонтан, 6 зимни и 4 летни стаи за пациентите. Капацитетът ѝ е 32 легла. Зимните стаи са разположени във вътрешната част на сградата. Вратите към стаите за пациентите са подредени по такъв начин, че да не могат да се виждат едни други. 
Залата е архитектурен шедьовър заради отличната акустика. В болницата е прилагана музикотерапия: група от десет певци и музиканти изнася концерти за пациентите в три дни от седмицата, а звукът от водата, изливаща се от фонтана, е съществен елемент от терапията. (Днес целият болничен комплекс е приятно фоново озвучен с тиха и спокойна музика от отоманския период.) 
В първите години от съществуването на болницата са лекувани всякакви пациенти, а медицинският персонал се е състоял от главен лекар, двама общи лекари, двама хирурзи, двама офталмолози и един фармацевт. 
В по-късните години заради особено ефективните методи, използвани в терапията на психично болните, болницата се превръща в център, специализиращ в психични и ментални разстройства. Интересното е, че предлаганото лечение в болницата е безплатно. Нещо повече: на пациентите в Одрин два пъти седмично се раздават безплатни лекарства. 
Между XV и XVIII век мъже си правят естетически операции на гръдния кош; има жени лекари, които правят операции на херниите на еничарите. 
Една стая в музея е посветена на историята на турската ваксина срещу едра шарка и как тя се разпространява от Одрин към Европа. На снимката е фигурата на лейди Мери У. Монтагю, чийто 5-годишен син Едуард е ваксиниран с турската ваксина срещу едра шарка. Когато се връща в Англия, тя си поставя за цел да направи така, че нейната страна да приеме ваксинирането срещу болестта, тъй като по същото време в Лондон върлува епидемия от едра шарка. Тя ваксинира 4-годишната си дъщеря по "турския метод" пред лекарите от Кралското общество. На 20 август 1721 г. шестима затворници, чакащи изпълнението на смъртните си присъди, са ваксинирани, за да се провери безопасността на ваксината. След като те не се разболяват, кралското семейство, много благородници и политици започват да ваксинират децата си и така "турската ваксина" се разпространява в Европа. 
В Музея на здравето една стая е посветена на розовата вода, тъй като – както се твърди на информационните табла – Одрин е първото място, където тя започва да се произвежда. 
Медицинското училище в комплекса е елитен университет, в който се преподават иновативни подходи към хирургията и лечението на психично болните пациенти. Студентите в него са можели да прилагат познанията си, докато практикуват в местната болница. 
Училището се състои от 18 стаи за студентите и учебна зала, заобиколена от трите страни от двор с фонтан. 
Известният отомански пътешественик и писател Евлия Челеби пише, че студентите в медицинското училище в Одрин са опитни лекари, които изучават и обсъждат трудовете на древногръцките философи, учени и лекари като Платон, Сократ, Аристотел, Гален и Питагор. 
Лекарите – всеки от тях е специалист в различна област – се опитват да открият най-добрите терапевтични методи за своите пациенти, като изучават научната медицинска литература. Написаните на ръка книги в медицинското училище днес са в архивите на джамията Селимийе. 
Болницата прекратява дейността си заради руската окупация на Одрин по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. и пациентите са изпратени в Истанбул. Открита е отново по-късно, но служи само като изолационна за психично болни хора. 
Болницата е изоставена през 1916 г. и до 50-те години на XX век е напълно занемарена. През този период е използвана дори като обор за овце. Главната дирекция на фондациите я възстановява и спасява комплекса през 60-те години на ХХ век. 
Благодарение на проект, осъществен от Тракийския университет в Одрин, става възможно да се реконструира интериорът на болницата и на медицинското училище на първоначалното им място. (На снимката е входът на джамията в комплекса на султан Баязид II.) 
Реставрационните работи са спонсорирани от турската фармацевтична компания Abdi İbrahim с 2 млн. турски лири. Комплексът е отворен за обществеността като Музей на здравето през 1993 г. (На снимката е дворът на джамията в комплекса на султан Баязид II.) 
Този музей е единствен по рода си в Турция и е получавал редица национални и международни награди, вкл. наградата "Европейски музей на годината" през 2004 г., връчена от Съвета на Европа. (На снимката е дворът на джамията в комплекса на султан Баязид II.) 
Поради универсалното ѝ значение болницата към комплекса на султан Баязид II през 2016 г. е включена във Временния списък на ЮНЕСКО на Световното наследство. (В музея на здравето са изложени различни медицински инструменти, използвани през вековете.) 
Музеят заема площта на бившето медицинско училище (медресето) и болницата. Интериорът, който е обслужвал студентите по медицина, включително библиотеката, учебната зала, стаята за учене, преподавателската стая и стаята на студентите, е пресъздаден на територията на медресето. В тези стаи е показано не само оригиналното оборудване, но и манекени в естествени размери, облечени в исторически костюми. Те демонстрират хода на медицинското образование. (На снимката е стаята, посветена на трудотерапията за хората с леки психични разстройства.) 
Интериорът на бившата болница също представя реконструираните стаи от разцвета ѝ в шестоъгълната сграда с вътрешен двор с фонтан в центъра. 
Посетителите могат да видят аптеката, лекарската стая и лабораторията. И тук се използват манекени, за да се покаже как са били лекувани пациентите с различни ментални и психични разстройства. (На снимката е стаята, посветена на иновативните терапии, например използването на змийска отрова.) 
В стаите около правоъгълния първи вътрешен двор има многобройни табла на турски и английски език, които обясняват различни аспекти на медицината от най-ранни времена до ХХ век; има и мултимедийна презентация в отделна зала. 
Отделните стаи са посветени на развитието на медицината през вековете, музикотерапията, отоманската хирургия през XV век, фармацията и билколечението. В отделна стая таблата представят информация за султан Баязид II и неговия комплекс с джамия. 
Музеят е отворен всеки ден от 9 ч. Той е едно от малкото места в Турция, където цената на билетите е различна за местните хора и за чужденците: 5 лири за турски граждани и 10 лири за чужденци. От 1993 г. музеят е към Тракийския университет и не се управлява от Министерството на културата и туризма. По тази причина в него не важат музейните карти. 