Потребителска фотогалерия
На 75 км североизточно от Москва се намира град Сергиев Посад (Загорск по съветско време). Излъскан по повод 700-ата годишнина на св. Сергий през 2014 г., манастирът в него е активен религиозен център с видимо население от монаси, които живеят там. В манастира има болница и старчески дом за свещеници. 
Сини и златни куполи на фона на снежнобели стени – тези цветове са в ядрото на руското възприятие за божествеността и манастирът в Сергиев Посад е христоматиен пример. 
Според руските гидове в Русия няма по-свято място от това, защото манастирът е основан през 1340 г. от най-почитания светец в страната – св. Сергий от Радонеж. От ХІV в. поклонници пътуват дотук, за да му отдадат почит. 
През 1340 г. св. Сергий от Радонеж основава манастира, който скоро ще се превърне в духовния център на руското източноправославие. Св. Сергий е почитан заради осигуряването на мистична подкрепа на принц Дмитрий Донски в неговата невероятна победа срещу татарите в битката при Куликово поле през 1380 г. Скоро след като умира на 78-годишна възраст, Сергий е наречен светец - покровител на Русия. 
Градът днес е индустриален център с население от над 100 хиляди души, но славата му се дължи единствено на "Свято Троицкая Сергиева Лавра" ("лавра" е най-висшето стъпало сред руските манастири и в цяла Русия лаврите са само четири) – руския еквивалент на Ватикана и Йерусалим в едно. 
В манастирския комплекс има средновековни сгради, които съперничат на тези в Кремъл. 
Макар че болшевиките затварят манастира (според преданията тогава изворът в него пресъхва), той е отворен отново след Втората световна война като музей с помощта на хора, стекли се от цяла Русия, за да помагат в ремонтите и почистването (а изворът отново се появил). 
Сергиев Посад след Втората световна война е резиденция на руския патриарх и е действащ манастир. Патриархът и административният център на руската църква се местят в Даниловския манастир в Москва през 1988 г., но Свято Троицката Сергиева Лавра остава най-важното духовно място в Русия. 
Манастирът е наречен на св. Сергий от Радонеж – монах от ХІV в. от Ростов, чийто благочестив, аскетичен живот привлича многобройни последователи към убежището на отшелника в горите около Москва. 
Дървеният манастир, построен от Сергий и неговите последователи, е сринат от татарите малко след смъртта му, но гробницата му оцелява и през 1422 г. – годината на неговата канонизация, започва работата по строителството на катедралата "Св. Троица", която е построена през 20-те години на ХV в. и е ядрото на лаврата. Интериорът е осветен от маслени лампи и до голяма степен е дело на големия средновековен руски художник Андрей Рубльов и неговите ученици. (Снимането вътре е строго забранено.) 
Гробът на св. Сергий е в югоизточния ъгъл, където мемориална служба за светеца продължава през целия ден, всеки ден, в продължение на 600 години. Тук се четат молитви за здраве само за живите и не се отдава почит на мъртвите. Тази внушителна белокаменна сграда с необичайни наклонени стени и златен купол става матрицата за руската църковна архитектура и е вдъхновението за Кремълската катедрала "Успение Богородично". 
През 1458 г. е добавен тухлен параклис, за да приеме гробницата на наследника на Сергий - Никон от Радонеж. 
През 1476 г. Иван Грозни нарежда на занаятчии от Псков да построят църква на Светия дух – правоъгълна структура от бели тухли, увенчана със стройна камбанария със синьо и златно кубе, което изпълнява функциите и на наблюдателница. Строителството на пететажната барокова камбанария отнема 30 години през ХVІІІ в. и някога е имала 42 камбани, като най-голямата е тежала 65 тона. 
В десетилетието след 1540 г. дървените укрепления на манастира са заменени с дълги една миля стени, които стоят и до днес на мястото си. Тяхната височина е увеличена в средата на ХVІІ в. и са добавени кули с шпицове към шест от десетте отбранителни кули, както става и в Кремъл приблизително по същото време. 
Кулите имат имена, например "Кулата на умиращите" или "Бирената кула", които говорят за функциите им в миналото. 
Успешното нападение на Иван Грозни срещу Казан през 1552 г. е вдъхновено от съвета на игумена Басян, който е начело на Свято Троицката Сергиева Лавра, и царят изразява благодарността си, като заповядва строителството на катедралата "Успение Богородично". Катедралата е със сини куполи на звезди (синьото е цветът на Богородица) и е завършена през 1585 г. с дарените от Иван Грозни пари като израз на покаяние заради убийството на сина му. 
Тя е завършена през 1585 г. по време на регентството на Борис Годунов, който заедно със семейството си е погребан в скромна гробница до стените на катедралата. 
Катедралата е сходна по структура на едноименната катедрала в Кремъл и е еднакво впечатляваща. Основната разлика е в цветовата схема: тук белите стени контрастират с четири лазурни купола и по-голям централен златен купол. 
Вътре в катедралата двуглав орел стои като паметник на времето през 1685 г., когато бъдещият Петър Велики намира убежище тук с майка си и брат си от мародерстващите Стрелци. 
Момчето-цар е спасено единствено от светостта на мястото и от щастливото пристигане на лоялен кавалерийски полк. 
Във и непосредствено до манастирските стени има още няколко църкви и параклиси, но сред другите основни архитектурни забележителности е огромната трапезария-църква на св. Сергий – царствена сграда със сложни и ярко оцветени декорации (т.нар. Московски барок), завършена през 1692 г. 
Днес това е зимната сграда на катедралата "Успение Богородично" и в нея се водят сутрешните служби, когато времето е студено. 
Щедро украсеният Царски палат от същия период по-късно става Теологична академия. 
Зелената сграда до трапезарията-църква е жилището на митрополита. 
Макар че руската столица се мести в Санкт Петербург, манастирът "Св. Троица" остава център на руската църква до 1920 г., когато е затворен от болшевишкото правителство, а монасите са изпратени в трудови лагери. (На снимката е интериорът на трапезарията.) 
Сталин позволява той да бъде отворен отново като част от празненствата на победата във Втората световна война през 1946 г. 
Откакто св. Сергий основава манастира през ХІV в., той е изключително популярна дестинация за поклонници – от царе (Екатерина е идвала тук пеша от Москва) до съветски пенсионери. Сградата на снимката е на манастирския площад и на времето е била страноприемница за поклонници, описана от Л. Толстой, тъй като семейството на Наташа Ростова е отсядало тук. 
Блестящият параклис до кладенеца е построен над извор, за който се твърди, че се е появил по време на полската обсада. 
Вестиарият зад катедралата "Св. Троица" е мястото, където са изложени необичайно големите богатства на манастира, трупани през 600-те години, в които богати и бедни правят дарения: гоблени, инкрустирани със скъпоценни камъни одежди, златни чаши и т.н. 
Сергиев Посад – това мистично място, за което се разказват легенди, е истински прозорец към вярата, която в продължение на векове е осигурявала и продължава да осигурява духовна подкрепа на руснаците. 