Потребителска фотогалерия.
Остия Антика е огромен археологически комплекс (над 10 хиляди акра) на около 30 км от Рим. 
Това е античен римски пристанищен град, който е имал 100 хиляди жители, а днес е една от забележителните туристически атракции на Италия. Близостта му до Рим го прави популярна дестинация за еднодневна екскурзия. 
Със стотици добре запазени сгради и художествени произведения Остия Антика може да се смята за римския еквивалент на Помпей. 
За разлика от Помпей обаче Остия Антика не е разрушена от вулканично изригване – тя просто запада през вековете. 
Днес е възможно да се разгледат останките от древни театри, храмове, апартаменти, бани, публични домове и други части на всеки град. 
Посетителите могат да почувстват атмосферата на древния град, докато се разхождат по калдъръмените улици между останките от магазини и таверни, където нарисуваното "меню" продължава да се вижда по стените. 
Освен руините на място в комплекса има и малък музей, в който са събрани художествените произведения и артефактите, открити при разкопките в Остия, включително статуи на богове и императори, както и различни саркофази. 
Смята се, че Остия Антика е основана още през VII век пр. Хр., но най-старите археологически находки датират само от IV век пр. Хр., а най-старите сгради (например Капитолия) са от III век преди Хр. 
Остия остава твърде незначителна до I век, когато промените, въведени от императорите Юлий Цезар и Тиберий, водят до засилването на влиянието на града като растяща урбанизирана зона и пристанище близо до Рим. 
Останките от Остия са свидетелство за нейното значение: голям театър, множество бани и храмове, таверни и ханове, дори и фар. 
Пикът на влиянието на Остия е в периода II-III век, когато населението ѝ стига 100 хиляди души и тя е натоварено пристанище. 
Същевременно пристанищата съперници Чивитавекия и Портус набират сила и Остия постепенно запада. 
След като пристанището престава да е активно, градът се превръща по-скоро в жилищен район и е особено популярен като провинциално убежище за богатите римляни. 
Към IX век Остия е напълно изоставена – градът приключва съществуването си след Битката при Остия, в която той е плячкосан от арабските пирати. 
През вековете е повече или по-малко забравен, посещаван само от онези, които искат да задигнат от руините някакво древно художествено произведение. 
С Остия Антика са свързани някои интересни факти. Тук има древен еквивалент на ресторант за бързо хранене, в който мивката, мраморните щандове и нарисуваното меню продължават да се виждат. Фреската на стената показва месо, вино и зеленчуци, вероятно сочейки какво се е предлагало в заведението. 
Освен многобройните храмове в Остия Антика има 18 mithrae (езически храмове, посветени на бог Митра), което сочи, че тази "нелегална" религия има множество последователи в римски времена. 
Много малко е известно за този загадъчен култ и някои от единствените свидетелства, с които разполагат историците, идват от мраморните олтари и надписите, открити в руините на храмовете. 
Най-старата синагога в Европа е в Остия Антика. Тя датира от I век по време на управлението на Клавдий и продължава да се използва до V век. Когато е открита наново през 60-те години на ХХ век, е идентифицирана като синагога по тората върху една колона, както и по местоположението на основния вход, който гледа в посока към Ерусалим. 
До амфитеатъра има голям правоъгълен форум, който някога е бил мястото, където са били разположени офисите на различни корабни компании. 
За да откриете правилната компания, трябва да инспектирате мозайките пред офиса, за да стане ясно какви услуги се предлагат: търговия със зърно, кожи, диви животни или морски нимфи. 
Много от тези мозайки са запазени в добро състояние и разходката около площада поднася редица изненади. 
Някои от другите забележителни сгради включват пекарни, публични домове и пералня. 
Сградите не могат лесно да се идентифицират, а и няма особено много указателни табели; описанията са още по-малко, някои са избелели в течение на времето, но две пекарни са добре обозначени и продължават да имат големи зърнени мелници. 
Във fullo (пералнята) могат да се видят останките от басейна, в който някога са се перели дрехите, използвайки урина като прах за пране. Човек може само да си представя каква е била миризмата около пералнята по онова време. 
Важни разкопки са правени по заповед на Бенито Мусолини в периода 1939 – 1942 г., като след това интересът на археолозите се засилва. 
Днес известен като Остия Антика, за да се разграничат руините от съвременния град Остия, археологическият комплекс е отворен за общата публика. 
Комплексът е популярен сред студентите по история и археология, както и сред по-информираните туристи, но като цяло повечето посетители на Рим не са особено запознати с тази историческа забележителност. 
Това допринася разходката в голям този древен град да е много приятна, защото ги няма тълпите от Помпей. 
Пред входа на музея. 