Граждани поставиха паметни знаци пред емблематични сгради на комунистическия режим
Граждани се събраха на 9 септември в градинката пред "Кристал", Калин Манолов от инициативния комитет за "Поход на паметта" обясни, че целта на обиколката е да се запознаят младите хора, които са родени след падането на тоталитариня режим, чрез историята на 9 емблематични сгради на режима, с неговия репресивен характер. Професионални историци от СУ "Св. Климент Охридски" - доц. Валери Колев, главен асистент Светослав Живков, асистент Ангел Златков , доц. Михаил Груев, директор на Държавна агенция "Архиви", запознаха с историята на всяка от сградите. 
В обиколката се вкючиха граждани от различни възрасти. Първата "спирка" бе хотел "Славянска беседа", където на 9 септември 1944 се е настанил първият щаб на току-що сформираната народна милиця, обясни историкът д-р Светослав Живков, главен асистент в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Щабът начело с Тодор Живков се е самоконструирал от хора, които са били преди това охрана на различни форуми на Комунистическата партия. Сформирането на Народната милиция е нямало опора в никой закон, дори и по новото ОФ правителство начело с Кимон Георгиев, което предната вечер е взело властта. Едва на другия ден правителството е излязло с разпореждане за съставяне на щаба на Народната милиция. В провинцията е било по-страшно, тъй като там в подразделенията на милицията са влезли всякакви хора, включително и криминални. 
Втората спирка на походниците е градинката с площадката, на която се е намирал мавзолеят. Той е построен ударно само за няколко дни след смъртта на Георги Димитров по съветски образец, за да бъде положен балсамиран в него вождът и учителят, както е бил наричан Димитров. Трябвало е да се изсекат и стари дървета, които били част от пространството пред царския дворец. Димитров умира през 1949 г. по време на лечение в СССР и докарването му в България е било организирано така, че да се имитира масовата народна скръб, предизвикана от смъртта на цар Борис Трети. През 1990 г. тялото на Георги Димитров е извадено от мавзолея по искане на сина му Бойко Димитров и погребано като всички хора. През 1999 г. по време на правителството на Иван Костов е решено мавзолеят да бъде разрушен, след като всякакви идеи за оползотворяването му се оказали нерационални. Разрушаването чрез взрив се оказало трудна работа, наложило се няколко пъти да се пробва, имало шега, че за колкото дни е бил построен, за толкова дни се наложило и да бъде разрушен, пошегува се д-р Светослав Живков. 
Подземие на мавзолея 
Доц. Михаил Груев разказа за историята на сградата на ул. "Московска" 5, където сега се помещава Държавна агенция "Архиви". Там се е помещавало управление на МВР чак до 70-те години на миналия век, а в мазето са били килиите, които служели като етапни арестантски места за задържаните от милицията. Любопитен детайл: през всичките години оттук е успял да избяга един арестант - председателят на опозиционната Социалдемократическа партия в онзи момент Стефан Табаков бил извикан за разпит на горния етаж. В един момент следователят бил извикан при началника. Табаков останал сам и предприел рискован ход: излязъл от стаят, слязъл по стълбите, поздравил хладнокръвно и учтиво постовия на входа, на "Дондуков" взел трамвая и се спрял във Виена. 
Отбелязването на паметта - чрез залепване пред сградата на голям стикер с пречупена червена петолъчка и надпис "Памет за утре". На стикера е вграден електронният код на страицата на "Памет за утре" на която може да се прочетат подробин разкази за сградите от похода. 
Сега това е мазето на Държавната агенция "Архиви" на "Московска" 5 в София. Някога тук са били килии на Държавна сигурност. 
В двора на ареста на ДС са можели да излизат арестуваните 
Полицията даваше указания - в зоните за сигурност не можело да се залепват стикери. 
Стикер бе поставен и пред пред Партийния дом, който сега е сграда на Народното събрание, а през комунизма е бил седалище на Централния комитет и Политбюро на БКП. Тази сграда заедно с отсрещната - президентството, и тази на Министерския съвет на "Дондуков" и ЦУМ, наричани "триъгълникът на властта", са построени след 9 септември 1944 на мястото на разрушените от бомбардировките сгради на столичния център. Вместо да бъдат възстановени старите сгради, новата власт ги доразрушава за да построи тези по съветски архитектурни образци, обясни асистент Ангел Златков. Бил изготвен и план да се построи още една четвърта монументална сграда отсреща срещу ларгото, където сега е статуята на Света София - но слава Богу, не стигнали парите, за да получим днес "четириъгълник на властта". Имало и идея да бъде разрушен и царският дворец, който сега е Национална художествена галерия и Етнографски музей, но се намерили хора, които да спрат разрушителния плам на новите управници. 
Походниците се придвижваха според правилата за движение, пресичаха само по пешеходните пътеки и не затрудниха градския трансорт. 
Петата спирка е сградата на президентската институция, която е била седалище на Държавния съвет на Народна република България. 
Държавният съвет е създаден с Живковата конституция, приета през 1971 г. Държавният съвет е фасада на имитативно разделение на партийната и държавната власт. Той замества Народното събрание на НРБ, когато то не заседава, а в НРБ парламентът не е постоянно действащ орган и заседава на сесии, по няолко дни - максимум десетина дни в годината, за да одобри някое решение или проектозакон на Държавния съвет. 
Една от сградите на Комсомола, на ъгъла на ул. Събирна" и "Калоян" също получи стикер. Предшественикът на Комсомола /ДКМС - Димитровски комунистически младежки съюз/ е СНМ - Съюз на народната младеж, съставен след преврата на 9 септември от младежките организации на партиите, сформиращи Отечествения фронт. По-късно след като те са обезличени и смазани, СНМ става ДСНМ - Димитровски комуистически младежки съюз, и накрая - ДКМС. Комсомол е съкращение от руското Комунистический союз молодьожи. ДКМС е смятан за ковачницата на кадри за БКП, в него членувахме всички с изключение на децата на обявените за врагове на народа. И с изключение на някои луди глави сред нас, които публично заявяваха, че не желаят да членуват и точка. 
Една от сирките на походиците бе сградата на Отечествения фронт на бул. "Витоша". Сформиран в месеците преди 9 септември 1944 от опозиционни на правителствата партии и воения кръг "Звено, Отечественият фронт на 9 септември 1944 с подкрепата на Мервената армия зема властта и след това става параванът, зад който Комунистическата паритя утварждава своята партийна просъветска власт и извършва разправата със съюзниците си, които вече са й опоненти - на първо място земеделския лидер Никола Петков. 
Пред църквата "Света Неделя" историкът доц. Валери Колев разказа факти от подготовката и извършването на атентата на 16 април 1925 г. от военния център на Комунистическата партия, финансиран от Коминтерна. Целта е била да бъде убит царят и правителството и да се установи революционна власт. Това е най-кървавия атентат в еворпейската история до този на гарата в Милано през...., ивършен от Червените бригади. Загиват от експлозиятаса 150 души, ранени около 500, но правителството оцелява, цар борис Трети също, тъй като е закъснял, защото е присъствал на погребението на загиналия в атентата ден по-рано в прохода "Араба конак" / Витиня/ директор на царските музеи, цар Борис е пътувал до него авомобила, но останал незасежнат от куршумите. Така царят оцелява в два атентата в рамките на три дни. В църквата "Света Неделя" пострадват най-силно военните - генерали и полковници, понеже тяхната група се оказала точно под купола с адската машина. 
Обиколката завърши пред мемориалната мраморна стена с параклиса в памет на жертвите на комунистическия режим до НДК. На стената са написани имената на над 7600 българи, жертви в кървавите изстъпления в дните и първите месеци след 9 септември. Бе отслужена панихида за душите на невинните жертви - убити, безследно изчезнали, изтезавани в кървавите изстъпления в първите дни и месеци след 9 септември 1944, изселвани и въдворявани, осъдени на смърт и затвор от т. нар. народен съд. 
Пред мемориалната стена. 