Как живеят палакерите, или търсачите на злато, високо в Андите.
Ева Чура живее със семействотото си в барака в селище високо в Андите. Тя е една от многото жени, които преживяват като събират злато. Наричат ги палакери, което грубо се превежда като златотърсачи. 
Чура дошла преди 12 години от родния си град Чупа в региона Пуно до Ла Ринконада, селище с около 50 хил. жители, смятано за намиращо се на най-високото морско ниво в света. Пет от осемте ѝ деца живеят с нея в дома им от гофриран цинк.
На снимката е градчето на Чура, където тя живее в момента.
Най-голямата ѝ дъщеря е 13-годишната Натали. Чура все още кърми най-малкото си дете, момче на име Алисън. 
На Чура ѝ отнема час, за да стигне до мястото, където работят жените. Когато стигнат там, винаги сядат и дъвчат листа от кока, запалват две цигари "за светиите" и пият малко анасон за късмет.
"Понякога има злато, друг път не. В момента няма много", казва тя.
Мъжете казват, че женският дух на мината, която се намира под ледника La Bella Durmiente, или Спящата красавица, би бил ревнив и ядосан, ако жените се опитат да откраднат нейното богатство. 
Затова жените търсят злато в изхвърлената пръст, която мъжете са изнасят от мината.
"За една седмица понякога мога да получа 1 грам или 2 грама злато", казва Чура. Цените на черния пазар варират, но на лондонския биха ѝ донесли 50 или 100 долара. "Понякога може да събера и до 20 грама злато, но това е до късмет", добавя Чура.
Количествата злато, които всяка жена намира, са малки. Според някои оценки в Перу има повече от 15 хиляди палакери .
На снимката: една от дъщерите на Чура се забавлява в дома им.
Животът е тежък, казва Чура, но успява да преживява, събирайки злато.
"Не смятам съпруга си, защото той не е от помощ като баща или съпруг", разказва тя, "Аз съм таткото и майката... не искаме нищо. Имаме всичко." Тя се смущава, особено от факта, че няма подкрепа, ако някой в семейството се разболее. "Много е тъжно да се живее с боклук и мръсотия, миейки се в студа, с вода от планината."
Жената казва, че не се притеснява от условията, но когато другите хора посещават региона, не им харесва миризмата и боклукът и обяснява, "Преди беше по-лошо. Миризмата беше по-силна."
За да извличат злато от скалите, мъжете и жените използват живак, токсин, който изплакват с разтопен лед от ледника. Водата се стича по планината в басейни, локви и реки.
"Водата, използвана при добива на злато, просто се изхвърля и всички общности надолу по течението, където се намират главно селскостопански райони, на практика ползват замърсена вода и за културите си", заяви Федерико Чавари, прокурор по престъпления към околната среда за региона.
"Същите тези води пренасят тежки метали директно до езерото Титикака", обяснява той.
Когато полицията или други власти идват в града, за да се опитат да наложат закона или да ограничат добива, те са заплашвани от миньори с динамита, използван за взривяване на тунелите.
Жените също се присъединяват. Някои казват, че мъжете ги принуждават.
Сега в планината има по-малко злато, мъжете пият много повече.
"Те прекарват повече време в баровете, отколкото работят", споделя Чура.