Емоционалните изпълнения на японския танцьор Кента Камбара са свидетелство за артистична страст.
Роден със спина бифида - заболяване, което парализира долната част на тялото му, японецът Кента Камбара си е поставил за цел да участва в церемониите по откриването или закриването на Параолимпийските игри в Токио през 2020 г. 
"Ако не можете да ходите с краката си, е добре да ходите с ръцете си. Ако има нещо, което искате да направите, но не можете, добре е да намерите друг начин", казва 34-годишният инженер и баща на двегодишно момиче. 
"В наши дни хората използват ключовата дума" разнообразие", казва Камбара.
"Искам хората да разберат като ме видят да танцувам, че именно защото тялото ми е различно, е интересно. Тогава това ще стане пример за приемане на различията на другите."
Камбара в е трети клас в началното училище в Кобе, Западна Япония, когато разбира, че никога няма да ходи.
"Това беше огромен шок и си спомням, че плаках", разказва той, "Но това беше спусъкът да се замисля как да се изправя срещу увреждането си и да намеря различни начини да постигна целите си".
Камбара, чиято горна част на тялото е добре развита защото се придвижва с ръце от детството си, започва да танцува преди пет години и по-малко от година по-късно, изпълнява танц по време на церемонията по закриването на параолимпийските игри в Рио. 
"Примирих се с инвалидността си, преди да започна да танцувам, така че не танците ме спасиха. Но, преди да започна да танцувам, често чувствах, че с инвалидната количка ежедневието ми е тромаво... но, когато стане въпрос да танцувам, усещам, че използването на инвалидна количка прави танца уникален", казва той.
"Уврежданията имат отрицателен образ, но що се отнася до танца, това е нещо, което само аз мога да правя", продължава Камбара.
"Това, което преди криех, е нещо уникално, което движи сърцата на хората", мисли танцьорът. 
Камбара също така изнася лекции в училища, а учениците остават силно впечатлени от срещите им.
"Реших, че е невероятно някой, роден с увреждане, да може да направи такъв интензивен, готин танц", казва осемгодишно момиче от основното училище "Конацу Мацуо" и продължава, "Преди си мислех, че това че съм в инвалидна количка е наистина трудно. Сега мисля, че животът с инвалидна количка може да бъде забавен."
