Потребителска фотогалерия
Изкачването към Смрадливото езеро започва от Кирилова поляна, наричана по времето на соца Партизанска. Асфалтовият път от Рилския манастир стига дотам /1465м/, а нагоре пътят е черен. Върви се по долината на река Рилска. Наклонът не е голям, но пътят е дълъг. След Тиха Рила преминава в пътека. 
Покрай пътеката има много цветя, но ботаниката не е силната ми страна. Това май са омайничета. 
Постепенно стигаме района на рилските Рибни езера. Това е долното, по-малкото, с площ 47 декара, а между двете е хижата със същото име. Надморската и височина е 2230 метра. 
Край езерата пасе задължителното стадо коне. Когато до хижите няма път, животинската тяга е неизбежна. Нямаме късмет. На хижата се е събрала компания, никой не ни обръща внимание и ние намусени поемаме към основната цел. 
Оставям снимането на по-голямото езеро за обратния път. Още не знам, че няма да се връщам оттам. Пътеката е приятна, прекосяват се езерца... 
Под нас е долината на река Рилска. На запад, от другия и край, се виждат Мальовица, Орловец, Злия зъб, Ловница, Купените... 
Показва се едното крайче на Смрадливото езеро. То е с площ 213 декара и се намира под връх Рилец 2713 м. 
Дължината на езерото е около 900 метра, ширината - 260. Внушително е. Легенда разказава, че страшна буря изхвърлила рибата на брега и тя се вмирисала. Хм... изобщо не миришеше. 
След като брегът е укрепен с бетонна стена, дълбочината на езерото е 24 метра. Стената не е висока, малко над метър. 
Работници от горското ни казаха, че можем да слезем по права пътека директно на Тиха Рила. Защо ли ги послушахме? Горното Рибно езеро остана неснимано, а докато се провирахме из клековете, ни изядоха комари въпреки репелента. 